От автора

   Проблемите, произтичащи от злоупотребата с алкохол, са от всекидневния репертоар на човешките страдания. С тях се сблъскваме всички, ако не непосредствено в нашия собствендом, то сред хората, които познаваме, виждаме, с които работим. Срещата с алкохолния проблем най-често предизвиква страх, съчувствие, гняв и безпомощност.

   С тях обаче можем да се справим, също както с повечето човешки грижи, като се постараем да опознаем по-добре тяхната същност и обусловеност. За това служат различните форми на обучение и информация, насочени преди всичко към хората, които поради нечий алкохолизъм страдат най-много – тоест към семействата.

   В Центъра за терапия на зависимостите (по-рано в Отделението за лечение на алкохолици) към Института за психиатрия и неврология във Варшава водим образователна програма за семейства. Резултат от ежеседмичните срещи е именно тази книга. Друг, значително по-съществен резултат е помощта в постигането на спокойствие, която получават посещаващите ни семейства, и поощряването им да участват в групите на Al-Anon и Alateen.

   Забелязваме и още един резултат, който също не е за подценяване. А именно, че тези пациенти, чиито близки идват на семейните срещи в четвъртък, здравеят с по-малко съпротива, по-рядко имат рецидиви на болестта и в техните домове по-бързо се възвръща хармонията и спокойствието.

   Тази книга не претендира за ролята на висш авторитет или компендиум от правила; тя не е плод на теоретични концепции за болестта, а е създадена под натиска на нуждите на практиката. Тя е почти дословен запис на обсъжданията и обясненията, давани в отговор на въпросите на участниците в семейните групи*(* Тезигрупи се събират всеки четвъртък в 17⁰⁰ в Центъра за терапия на зависимостите към Института по психиатрия и неврология във Варшава. (Бел. авт.)). Именно тези въпроси, на които отговарям в книгата, най-често вълнуват участниците в срещите. Нещо повече, опитът показва, че семействата на пациентите задават различни въпроси в зависимост от фазата на болестта или здравеенето, на които се намират техните близки.

   Съответно книгата е разделена на четири части; първите три обхващат последователно теми, интересуващи хората, чиито „близки алкохолици“: още не искат да чуват за лечение (Част 1: Преди лечението), вече са в процес на лечение на зависимостта (Част 2: По време на лечението) и вече са след такова лечение (Част 3: След лечението). Четвъртата част, озаглавена „Да простиш“, представлява развитие на заглавието на цялата книга и съдържа размишления на тема опрощаване на оскърбленията, без което – както се убеждавам непрекъснато – няма начин да се създаде трайна основа за истинска близост, любов и приятелство между хората.

   В продължение на петгодишна терапевтична работа със семейства съм забелязала именно това неизменно правило: шансът за възстановяване на връзката и излекуване на наранената любов най-често се разбива в липсата на нагласа за взаимно опрощаване или в невъзможността да се прости на самия себе си.

     Бих искала да помогна на всички, които толкова силно са се привързали към своите обиди, че ги отглеждат и се грижат за тях в името на „наказването на виновните“, без да усещат колко силно и колко безнадеждно разчоплят собствените си рани.Това може да ги лиши завинаги от душевно спокойствие. В тази книга съм се постарала да покажа пътя, водещ към успокоение и завръщане към тези, които някога са били обичани.

     От една от моите първи сбирки на Al-Anon съм запомнила фрагмент от нечия изповед: „Възможно е моят мъж да не заслужава опрощение, но аз заслужавам.“ Оттогава много често си мисля за това. Днес разбират, че опрощаването не е чувство – то е акт, обединяване на волята и действието, следователно в този смисъл е решение. Искам да изразя надеждата, че тази книга ще помогне на някои от нас да вземат именно такова жизнено важно решение.

Ева Войдилло