Ден двадесет и девети

     Във вторник, 11 септември, В. се събуди още във Фермата със спокойствие на духа и разума, с някакво слабо познато му чувство. Вече не чувстваше притесненията и страховете, които го разкъсваха в събота и неделя. Дошло беше спокойствие. Невероятна благодат. И надежда.

     След закуската се сбогува с няколкото човека на своята маса. В очите на Холи видя желание да се прегърнат, но нямаше време да се прегърне с всички, само каза Довиждане и си тръгна. Не искаше да се натрапва, но сърцето му заповяда да каже по високоговорителя: Тук е В. Тръгвам си. Обичам ви всички. Нека Бог се грижи за вас.

     - Добре го каза - изкоментира Вили, докато се качваше в колата, която трябваше да закара В. до автобусната спирка. Разговаряха за Ню Йорк. Вили каза, че обича да ходи там от време на време, макар и само за уикенда. В. си спомни прекрасната гледка, когато се навлиза в града.

     - Да, Емпайър стейт билдинг изглежда наистина внушително - каза Вили. Но В. предпочиташе кулите на Световния търговски център..

     - Да, красиви са, защото са нови - призна Вили.

     На това В. обясни, че Световният търговски център се вижда отдалече, докато Емпайър стейт билдинг някога, разбира се, е бил символ на Ню Йорк, но днес почти не се вижда сред заобикалящите го небостъргачи. Сбогуваха се сърдечно.

     В автобуса, след няколко десетки километра, го обхвана безпокойство. Не за трезвеността, а за това дали за няколкото дни преди отпътуването си за Калифорния ще успее да уреди десетки неща. Извади листовете и бележките отпреди четири седмици, за да подреди нещата. Бързо забеляза, че губи спокойствие и започват да го преследват разни мисли. Опита се да ги спре, като четеше текстовете за медитация, написани на малките картончета, които беше купил преди отпътуването си от Фермата. Най-много му харесваха Следи по пясъка. След петнадесет минути, малко поуспокоен, се върна към книжата; и отново моментално изгуби концентрацията си. Даде си сметка колко много още трябва да работи над спокойствието не само на духа, а и на мислите.

     След доста време вдигна глава от листовете и видя зад прозореца есенния пейзаж, дърветата, вече отчасти без листа, тъмния червенокафяв килим от опадали на земята листа. Спомни си подобния пейзаж, видян преди една година в Нова Англия. Тогавашното и сегашното откриване на красотата на природата бяха в живота на В. нещо изключително. Но след миг преследващите го мисли го изпъдиха от прозореца, той се върна към записките и едва когато ги подреди, отново погледна през прозореца на автобуса. Видя Манхатън. И издигащия се над него Емапйър стейт билдинг. Величествен, извисяващ се, не обграден от нищо. Кулите близнаци се губят някъде встрани и надолу в града, а Ем пайър стейт билдинг израства в самия му център. Сега В. си даде сметка, че тази сграда не се вижда от самия Манхатън, защото там наистина го закриват другите небостъргачи, но от Ню Джърси се вижда прекрасно. След години, когато Световният търговски център ще бъде изтръгнат в жертва на жестоките богове, Емпайър стейт билдинг ще се извисява самотно над града, който обаче ще изглежда несравнимо по-малък от тогава, когато Кулите близнаци открояваха далечния южен край на Манхатън. Засега В. реши да не изгражда теории, защото можеш да сбъркаш в наблюденията си или да ги запомниш погрешно, а всяка теория само затвърждава тези грешки. За това си решение той често щеше да забравя.