НАПРАВО ОТ СБИРКАТА...
Както във всеки брой, в тази рубрика представяме опита и преживяванията на участниците в сбирките на АА и други общности за взаимопомощ, използващи Програмата на 12-те Стъпки. Поместените тук изказвания предстaвляват изцяло личните убеждения и възгледи на авторите им и не бива да се приписват на Общността на АА като цяло.
АА – България
Чудото става...
Здравейте! Казвам се Александър и съм зависим от алкохола… Не казах алкохолик, за да не стресна някой с несигурен (за него самия) възглед по въпроса… Завися от алкохола още от ранно детство, той е причината за развода на родителите ми, той е причината за породилата се яма във взаимоотношенията в така нареченото ни семейство. Ямата е покрита с големи клони и добре застлана с листа, като е напълнена до горе с концентриран алкохол, стичал се в нея дълги години…
Когато се замисля върху това, което искам да кажа, винаги потъвам в спомени…
Неща, които никога няма да забравя… Неща, които винаги ще тая дълбоко в себе си… Моменти, които ме карат да потъна в земята от срам или да се оглеждам гузно, търсейки вина във всеки друг с надежда, че аз не съм такъв, че аз не бих могъл да постъпя така “тъпо“. Колко тактичен мога да бъда към себе си – когато съм виновен.
Израснах във време, в което се случиха толкова много неща, толкова бързо се промени светът за тези 40 години. Не се оплаквам – разбира се. От ралото и мотиката до възможност за поливане на реколтата чрез интернет…Все едно гледам филм на бърз кадър и се мъча да съчетая мотиката и интернета… Та за моята зависимост...
Винаги съм приемал пиенето като нещо нормално. Майка ми пиеше без никакви ограничения. За това тя обвиняваше всички. Баща ми, баба ми и дядо ми, нас със сестра ми, обществото, колегите си, дори и кармата си. Баба ми ми казваше, че се напива, защото не може да носи на пиене, колкото мъжете... Загуби работата си няколко пъти и затъна дотолкова, че остана сама с проблема си – старите не издържаха, а ние избягахме… Когато сядах на масата, а това го правя от 15-годишен, винаги се стремях да не се отразява на работата ми, не исках да стана като нея… Колко коварен е алкохолът – тя също не е искала да стигне до това положение – сигурен съм…
Може би ми помогна и една случка в десети клас… Тогава учех за помощник-машинист на локомотиви. Дойде време да прилагаме наученото на практика; както истинските машинисти, така и ние трябваше да се явяваме на работа трезви и отпочинали. Но това не ми попречи да се повеселя до сутринта и направо да отида на “работа”… Хората се оказаха свестни… Навикаха ми се и ме изгониха. Можеха да ме използват за назидание и лош пример, за да се предпазят от по-нататъшни изцепки, но не го направиха. Може би са видели нещо в мен, а може би просто са ми дали шанс – важното е, че не го повторих дълго време след това…
Просто си казвах – днес не мога да пия, защото утре съм на работа, но утре след работа – може…
Може, и то как… Така качествено, че пропуснах разпадането на първия си брак и израстването на дъщеря ми...
Ден след ден, в стремежа си да преборя комплексите си за щастлив семеен живот, се впуснах в един полу-професионален алкохолен график. Смятах, че е достатъчно да няма оплаквания за неизпълнени ангажименти от моя страна, и всичко ще е наред…
Смятах, че всеки трябва да има задължения и отговорности, които стриктно да спазва – както аз, така и жената до мен… Разпределяйки задачите, аз просто си осигурявах още време и поводи за алкохолно размазване – графикът се сгъсти и нещата станаха още по-редовни. Да свърша задачките, които аз съм си поставил, за да седна по-бързо на масата, защото утре съм на работа… Така нещата придобиха един нормален семейно-битов, алкохолен, размазан вид… На всяко сядане на маса, за всеки празник, без значение чий и кой присъства – размазването (как ми пасна тази дума, доста показателна, но и доста толерантна, ако я сравня с “насиране”) стана част от програмата ми. Алкохолът ми диктуваше – аз съм най- велик, аз съм най-хубав, аз съм най-силен… Постепенно свикнах с оправданията на другия ден, с обещанията за контролирано пиене (даже минах на бира за няколко месеца – стигнах до шест литра на ден, направих корем, и реших че няма смисъл…), с тъжния, но виновен поглед, с невярващо изражение и въпроса “ама наистина ли така съм направил”… Kолко пъти съм си казвал, че трябва да променя пиенето си... В момента, в който седнех да пия – изходът беше ясен… До случая, след който чашата преля… След поредния пиянски скандал допуснах безумието ми да вземе връх, какъвто не беше стигало досега… Влачих жена си, като я бях хванал за косата пред погледа на шестгодишния си син около 15 метра. Това не е бяло петно в паметта ми – за жалост, а може би е за добро... Не искам да си спомням нито скандала, нито отношенията ни след него… нито коментарите на детето… Има неща, които не можем да променим – едно от тях е миналото ни… Не искам да си го спомням, не мога да го забравя, а и не смятам, че трябва…
Няколко пъти в живота си съм се учудвал на моменталните си решения, толкова прости и ефективни са понякога… След н-тия опит за разговор, в мозъка ми остана да отеква изразът – “ти имаш проблем с алкохола”, “проблем с алкохола”… Толкова кухо ми беше в главата… Като ехо, което ми заприлича на “проблем с готварска печка” (наскоро го бях задал за търсене в гугъл), и както не можех да гледам и да мисля, написах “проблем с алкохола”. Може би този момент бе моментът на Висшата Сила за мен. Попаднах на сайта на АА, на форума в Дир.бг, изпълнени с толкова истина, толкова силно желание за трезвост и подкрепа naвсеки, който я потърси… Бях заинтригуван е слабо казано... Няколко дни форумът ми беше запълнил всяка секунда свободно време, не спирах да чета, дори събрах смелост,за да споделя мнение по някаква тема… Толкова лесно ставаше всичко, просто не трябваше да пия само за днес… Всеки ме подкрепяше искрено и безкористно. За първи път толкова много хора ми казваха “Ти можеш” (като на състезание със себе си) – трябваше само да си повярвам, че мога да не пия – след като толкова хора вече вярваха… Разбира се, че сънувах вкуса на ракията доста време… Неведнъж се стрясках насън с мисълта “пих ли наистина”… След няколко трезви дни получих и предложение да посетя сбирка на АА. Обещах,че ще отида и го направих – обикалях цял час, обзет от вълнение – що за хора са там, как ли ще се държат, няма ли да ми се подиграват… За пореден път в живота си разбрах, че нищо не знам. Такова толерантно отношение не бях виждал никъде. Вниманието, което се отделяше на всеки, който го поиска, ме развълнува. Принципите които се спазват, ми допаднаха толкова много, че се опитах да ги спазвам и след сбирката – вкъщи, веднага. Разбира се, оказа се, че е доста рано за това… Жена ми не беше подготвена за толкова нормално отношение...
От споделеното на тях се зареждах с нова вяра в себе си и със сила да го направя. За първи път попадах сред хора, които не пият – въобще! Почувствах, че това е мястото ми. Убедих се, че за мен е полезно да присъствам на сбирките, ако искам да спра алкохола – а аз искам да спра пиенето… Това беше и моята първа стъпка към АА – признах, че съм безсилен пред алкохола… Зависим съм от него и чрез АА мога да постигна трезвия начин на живот. Смятам, че след като съм наясно с диагнозата, която сам си поставих, и спазвам традициите и принципите на АА (което е много трудно в някои моменти), изминаването на останалите стъпки от програмата е просто въпрос на време. За мен е по- важно да приема нещата и хората такива каквито са, без да се опитвам да ги променя, поучавам или съдя, без да ме интересува дали са трезвеещи, трезви, пияници или алкохолици, малко егоистично, но важното, е да остана трезвен и днес!
Само такъв бих могъл да бъда полезен, както на себе си и семейството си, така и на други, които искат да спрат алкохола!
Благодаря на всички – с вашата помощ чудото става вече единадесети месец – стига да го пожелаеш, АА върши перфектна работа.