НАПРАВО ОТ СБИРКАТА...

     Както във всеки брой, в тази рубрика представяме опита и пре­жи­вя­ва­нията на участниците в сбирките на АА и други общности за вза­и­мо­по­мощ, из­ползващи Програмата на 12-те Стъпки. Поместените тук из­каз­вания пред­стaвляват изцяло личните убеждения и възгледи на ав­то­ри­те им и не би­ва да се приписват на Общността на АА като цяло.

     АА – България

Чудото става...

     Здравейте! Казвам се Александър и съм зависим от алкохола… Не казах ал­кохолик, за да не стресна някой с несигурен (за него самия) възглед по въ­про­са… Завися от алкохола още от ранно детство, той е причината за развода на родителите ми, той е причината за породилата се яма във вза­и­мо­от­но­ше­нията в така нареченото ни семейство. Ямата е покрита с големи клони и до­бре застлана с листа, като е напълнена до горе с концентриран алкохол, сти­чал се в нея дълги години…

     Когато се замисля върху това, което искам да кажа, винаги потъвам в спо­мени…

     Неща, които никога няма да забравя… Неща, които винаги ще тая дъл­бо­ко в себе си… Моменти, които ме карат да потъна в земята от срам или да се оглеж­дам гузно, търсейки вина във всеки друг с надежда, че аз не съм такъв, че аз не бих могъл да постъпя така “тъпо“. Колко тактичен мога да бъда към себе си – когато съм виновен.

     Израснах във време, в което се случиха толкова много неща, толкова бързо се промени светът за тези 40 години. Не се оплаквам – разбира се. От ра­лото и мотиката до възможност за поливане на реколтата чрез ин­тер­нет…Все едно гледам филм на бърз кадър и се мъча да съчетая мотиката и ин­тернета… Та за моята зависимост...

     Винаги съм приемал пиенето като нещо нормално. Майка ми пиеше без ни­какви ограничения. За това тя обвиняваше всички. Баща ми, баба ми и дядо ми, нас със сестра ми, обществото, колегите си, дори и кармата си. Баба ми ми казваше, че се напива, защото не може да носи на пиене, колкото мъжете... За­губи работата си няколко пъти и затъна дотолкова, че остана сама с про­б­ле­ма си – старите не издържаха, а ние избягахме… Когато сядах на масата, а то­ва го правя от 15-годишен, винаги се стремях да не се отразява на работата ми, не исках да стана като нея… Колко коварен е алкохолът – тя също не е ис­ка­ла да стигне до това положение – сигурен съм…

     Може би ми помогна и една случка в десети клас… Тогава учех за по­мощ­ник-машинист на локомотиви. Дойде време да прилагаме наученото на прак­тика; както истинските машинисти, така и ние трябваше да се явяваме на ра­бота трезви и отпочинали. Но това не ми попречи да се повеселя до су­трин­та и направо да отида на “работа”… Хората се оказаха свестни… Навикаха ми се и ме изгониха. Можеха да ме използват за назидание и лош пример, за да се предпазят от по-нататъшни изцепки, но не го направиха. Може би са ви­де­ли нещо в мен, а може би просто са ми дали шанс – важното е, че не го по­вто­рих дълго време след това…

     Просто си казвах – днес не мога да пия, защото утре съм на работа, но утре след работа – може…

     Може, и то как… Така качествено, че пропуснах разпадането на първия си брак и израстването на дъщеря ми...

     Ден след ден, в стремежа си да преборя комплексите си за щастлив се­ме­ен живот, се впуснах в един полу-професионален алкохолен график. Смятах, че е достатъчно да няма оплаквания за неизпълнени ангажименти от моя стра­на, и всичко ще е наред…

     Смятах, че всеки трябва да има задължения и отговорности, които стрикт­но да спазва – както аз, така и жената до мен… Разпределяйки за­да­чи­те, аз просто си осигурявах още време и поводи за алкохолно размазване – графикът се сгъсти и нещата станаха още по-редовни. Да свърша задачките, които аз съм си поставил, за да седна по-бързо на масата, защото утре съм на работа… Така нещата придобиха един нормален семейно-битов, алкохолен, размазан вид… На всяко сядане на маса, за всеки празник, без значение чий и кой присъства – размазването (как ми пасна тази дума, доста показателна, но и доста толерантна, ако я сравня с “насиране”) стана част от програмата ми. Алкохолът ми диктуваше – аз съм най- велик, аз съм най-хубав, аз съм най-силен… Постепенно свикнах с оправданията на другия ден, с обещанията за контролирано пиене (даже минах на бира за няколко месеца – стигнах до шест литра на ден, направих корем, и реших че няма смисъл…), с тъжния, но виновен поглед, с невярващо изражение и въпроса “ама наистина ли така съм направил”… Kолко пъти съм си казвал, че трябва да променя пиенето си... В момента, в който седнех да пия – изходът беше ясен… До случая, след който ча­шата преля… След поредния пиянски скандал допуснах безумието ми да вземе връх, какъвто не беше стигало досега… Влачих жена си, като я бях хва­нал за косата пред погледа на шестгодишния си син около 15 метра. Това не е бяло петно в паметта ми – за жалост, а може би е за добро... Не искам да си спо­мням нито скандала, нито отношенията ни след него… нито коментарите на детето… Има неща, които не можем да променим – едно от тях е миналото ни… Не искам да си го спомням, не мога да го забравя, а и не смятам, че трябва…

     Няколко пъти в живота си съм се учудвал на моменталните си решения, толкова прости и ефективни са понякога… След н-тия опит за разговор, в мо­зъ­ка ми остана да отеква изразът – “ти имаш проблем с алкохола”, “проблем с ал­кохола”… Толкова кухо ми беше в главата… Като ехо, което ми заприлича на “проблем с готварска печка” (наскоро го бях задал за търсене в гугъл), и както не можех да гледам и да мисля, написах “проблем с алкохола”. Може би този момент бе моментът на Висшата Сила за мен. Попаднах на сайта на АА, на форума в Дир.бг, изпълнени с толкова истина, толкова силно желание за трезвост и подкрепа naвсеки, който я потърси… Бях заинтригуван е слабо казано... Няколко дни форумът ми беше запълнил всяка секунда свободно време, не спирах да чета, дори събрах смелост,за да споделя мнение по някаква тема… Толкова лесно ставаше всичко, просто не трябваше да пия са­мо за днес… Всеки ме подкрепяше искрено и безкористно. За първи път тол­ко­ва много хора ми казваха “Ти можеш” (като на състезание със себе си) – трябваше само да си повярвам, че мога да не пия – след като толкова хора ве­че вярваха… Разбира се, че сънувах вкуса на ракията доста време… Не­веднъж се стрясках насън с мисълта “пих ли наистина”… След няколко трез­ви дни получих и предложение да посетя сбирка на АА. Обещах,че ще отида и го направих – обикалях цял час, обзет от вълнение – що за хора са там, как ли ще се държат, няма ли да ми се подиграват… За пореден път в живота си разбрах, че нищо не знам. Такова толерантно отношение не бях виждал ни­къ­де. Вниманието, което се отделяше на всеки, който го поиска, ме развълнува. Принципите които се спазват, ми допаднаха толкова много, че се опитах да ги спазвам и след сбирката – вкъщи, веднага. Разбира се, оказа се, че е доста ра­но за това… Жена ми не беше подготвена за толкова нормално отношение...

     От споделеното на тях се зареждах с нова вяра в себе си и със сила да го на­правя. За първи път попадах сред хора, които не пият – въобще! По­чув­ствах, че това е мястото ми. Убедих се, че за мен е полезно да присъствам на сбир­ките, ако искам да спра алкохола – а аз искам да спра пиенето… Това беше и моята първа стъпка към АА – признах, че съм безсилен пред ал­ко­хо­ла… Зависим съм от него и чрез АА мога да постигна трезвия начин на жи­вот. Смятам, че след като съм наясно с диагнозата, която сам си поставих, и спазвам традициите и принципите на АА (което е много трудно в ня­кои мо­мен­ти), изминаването на ос­та­налите стъ­п­ки от програмата е просто въпрос на вре­ме. За мен е по- важно да приема не­ща­та и хората такива каквито са, без да се опитвам да ги променя, поучавам или съ­дя, без да ме интересува дали са трез­ве­ещи, трезви, пияници или ал­ко­хо­ли­ци, малко егоистично, но важното, е да ос­та­на трезвен и днес!

     Само такъв бих могъл да бъда по­ле­зен, както на себе си и се­мей­ство­то си, така и на други, които искат да спрат алкохола!

     Благодаря на всички – с ва­ша­та помощ чудото става вече еди­на­де­се­ти месец – стига да го пожелаеш, АА вър­ши перфектна работа.