От мреж@та

Щом аз можах, и ти ще успееш

Виртуални диалози за алкохолизма

     Здравейте, казвам се Яна и съм алкохоличка. Трезва съм от една година и два месеца. Публикуваният разговор е проведен на 3 ноември 2006 г. в ICQ. То­гава още пиех, страдах силно от това, вече бях открила Анонимни ал­ко­хо­лици в интернет, но страхът, че няма да мога да спра никога ме сковаваше и още не мислех за сбирки.

     Предложих на приятелите от „Арка” тази виртуална беседа между ал­ко­хо­личка в процес на осъзнаване и зависим, вървящ от години по пътя на АА, защото смятам, че всеки може да открие нещо от себе си и за себе си в нея.

     Диа­логът е автентичен, редактирала съм само някои дребни технически детайли. Запазила съм го в архивите си, защото някак си съм чувствала, че е ва­жен, дори тогава, на пияна глава, и че някога може да помогне на друг като мен да осъзнае проблема си и да потърси спасение.

     Виртуалното пространство е мястото, където започна моето оцеляване. Пиех всеки ден, вече много, от години, пиех пред компютъра по цели нощи. Попаднах на клуба „Алкохолно зависими” в dir.bg. Четях жадно всичко, което пишеха участниците във форума, но продължавах да пия и се боях да изпълзя в полезрението им. Възхищавах се на тези, които бяха спрели, успокоявах се с тези, които като мен все още пиеха.

     И моето спасение дойде оттам, от виртуалното. След първата ми сълз­ли­ва изповед клубарите започнаха да ми подават ръка един през друг. Бях заше­ме­тена от безкористния им интерес и желание за помощ. Успяха да ме на­ка­рат да отида на първата си сбирка. Успяха да ме изкарат от виртуалната ми ду­п­ка и да ми покажат реалния път за спасение.

     Безкрайно съм им благодарна и признателна. На тях и на АА. Сега аз съм една от тях.

Научих се и аз като моя събеседник да броя пръсъстващите на сбирка все­ки път и да се радвам, наблюдавайки как броят им нараства.

Djery(08:03 сутринта): Здравей, аз съм тук.

Yiana(12:03 следобед): И аз вече, но не знам за колко време, здравей.

Djery(12:04 следобед): За колкото – за толкова. Как си?

Yiana(12:04 следобед): Силно притеснена.

Djery(12:04 следобед): От какво?

Yiana(12:04 следобед): От спешна задача.

Yiana(12:05 следобед): Винаги ли ще говорим за пиенето?

Djery(12:05 следобед): Аз вся­ко притеснение го за­ли­вах с водка до преди 4 го­ди­ни.

D. (12:05 следобед): Не само за пиенето ще говорим. Но на­ли това ни събира?

Y: Да кажем да, но аз няма да забравя фразата на една же­на от клуба, която ти на­пи­са – безкористна помощ, не бих искала да отнемам от свободното ти време – та днес имаш почивен ден.

D: Не се притеснявай изобщо. Това не е отнемане на свободно време.

Y: Доревава ми се като те чета.

D: Това ми дава и на мен много, значи не е губене на време.

D: Защо ти се доревава? Знаеш ли сайта на АА – www.aa-bg.dir.bg? Горе-долу разбирам какво те притеснява в живите сбирки – няма да има нужда нищо да ка­з­ваш там и спонсор никой няма да ти става, ако ти сама не поискаш, идваш, сядаш отзад (както веднъж беше писала) и само слушаш, след първия път ня­ма да те е толкова страх.

Y: Да, гледах сайта, прочетох стъпките, но не съм ги наизустила още.

D: Ама изобщо не се мъчи да наизустяваш стъпките, това е излишно. Намери в сайта книжката „Живот в трезвост” и чети от нея, тя е за началото.

Y: Имам един познат, пиехме с него заедно, неотдавна му казах, че смятам, че имам проблем с алкохола, и смятам да се обърна към АА. Той каза, че това е глу­пост.

D: Срещат се и противници на АА, но те са противници, защото не знаят за какво всъщност става дума.

Y: Не, този – не затова, а защото смята, че всеки сам постига равновесието, с каквато цена реши, че може да плати. Когато му казах, че съм се свързала с вас, той отговори: „Защо ще си разваляш хатъра?”

D: И какво точно значи да си развалиш хатъра, ами щом се измъчваш от сво­е­то пиене, той вече е развален, повече не може да се развали. Ако не те из­мъ­ч­ва пиенето ти, продължавай да пиеш.

Y: Уведомих го, че няма да се виждаме, защото съм решила да поема друг път. Разбира се, че ме измъчва, но знаеш как е при алкохолните дружинки – те се ядосват като загубят член.

D: А мъжът ти какво казва за твоето пиене?

Y: Той не знае на кой стадий съм.

D: Разбирам. Криеш се.

Y: Вечер на масата не пия с него неговите 200 гр, аз моето съм си го приела през деня тайно.

D: А защо твоят приятел, с когото сте пили, знае, че си се свързала с АА, а мъ­жът ти не знае? Не е провокиращ въпросът ми.

Y: Той няма време да мисли за това, а и не искам да го натоварвам.

D: Тайното пиене е много характерно за женския алкохолизъм.

Y: Казах и на мъжа ми, но на онзи (след години пиянски откровения) мога да кажа повече.

D: Много жени разсъждават точно като теб, а после, когато положението стане много тежко, те натоварват още повече мъжетeси.

Y: Показах на мъжа ми снимките, дето ги беше пратил някой в клуба – на на­пи­каните и разчекнати жени…

D: Той какво каза?

Y: Беше с колега и колегата ги видя, поцъкаха малко, никой не знае обхвата на болестта ми.

D: Тези снимки са малко лъжовни, представата на много хора за алкохо-ли­ци­те е точно такава. А всъщност алокохолици са много порядъчни външно хора. Ако дойдеш на сбирка, ще се убедиш.

Y: Знам и това, от години се заглеждам в хората – в автобуса, на опашката, познавам вече по лицето кой е алкохолик. И на мен ми личи вече. Веднъж и коз­метичката ми ми го каза…

D: Извинявай, на колко си години? Питам не от празно любопитство, а да раз­бе­ра докъде си стигнала.

Y: 42. Спирала съм само през бремеността и кърменето и то не на 100 про­цента.

D: Обикновено към 35 алкохолизмът вече се е проявил, а след 40 се за­дъл­бочава.

Y: Чаша вино на вечеря през бремеността и в крайните месеци на кърме­нето, когато имаше по 8 часа между първото и вечерното.

D: Но задълбочаването става бавно, не е бързо като при наркоманите. И мъ­ка­та трае с десетилетия, понякога цял живот. А сега по колко изпиваш на ден средно?

Y: 400 грама водка разпределени през цялото денонощие.

D: Какво ти дава алкохолът?

Y: Отдавна нищо. Само взема.

D: Ако опиташ за пропуснеш един ден какво чувстваш?

Y. : Не съм опитвала, не знам.

D: Страх ли те е било да опиташ?

Y: Не, не е страх, безволие. Самото движение на отпиване – винаги само от бу­тилка – това е. От гърлото на бутилката. Не ми е вкусно на гости или в за­ве­де­ние – от чашка.