ЕРОС И ТАНАТОС

 (За „АРКА” написа болничен свещеник Марио Йонов, България, гр.София)

 ***

     Беше преди две години, в зимен, делничен ден. Крачех забързан по алеята на гробищния парк, а там беше пълна тишина и стелеща се, лепкава мъгла, която притуряше на студа и пронизващата влага. Тук-таме по за­скре­жените клони прескачаха катерици и тлъсти гарвани гробищари провлачено грачеха. Никакви хора не се виждаха, но наближавах. Вляво от алеята – тътен от удари по земята. Един хилав циганин-гробар, с неистови сили блъскаше замръзналата земя и нещо си мърмореше.

     Когато го наближих и ме видя, се изправи до пояс потънал в гроба, забърса чело и рече: “Еех, отче, сърца требе да имаме, ама що да са волски !?” Плю си на ръцете и заблъска ледените буци и затананика песен, оставаща зад мен: “Последен танц танцувам с тебе Любима .... Обичам те до туук...”!

     В този ден, трябваше да бъда със страдащо за смъртта на сина си се­мей­ство – самоубил се след разпаднала се любов – след много седмици на изо­ла­ция, самонаказване и постепенно самоунищожение с много алкохол и нар­ко­тици.

***

     Две противоположни човешки душевни (психологически) изживявания, които в своите крайности (патологии) протичат с подобна картина. И до безумие влюбеният и тежко, удължено скърбящият не живеят тук и сега. Те са отнесени в миналото или бъдещето, реят в небесните селения или в подземните преизподни. Нямат ясна представа за реалността, за часа или какво е времето навън. Не се хранят нормално, защото рецепторите за глад и жажда също не функционират добре. Случва се и другата крайност – разви­ва­не на хранителна патология – голямо лапане и употреба на много алкохол и транквилизатори, водещи до бързо преминаване към зависимости от тях. Те лошо или изобщо не успяват да организират деня си, закъсняват за работа, провалят се в ангажиментите си. Близките им страдат с тях и често заради тях, но не знаят как да постъпят, защото за любовната мъка биле (лекарство) няма, а преминалите в отвъдното не ни е дадено да можем да въз­връщаме обратно. Кой от нас не е изживявал тази или подобни симтоматики и за околните не сме проявявали социално неуместно поведение (поведение опре­де­ляно с думата “лудост”)? Аз бих се ужасил от човек, който е попаднал в другата крайност – състоянието на айсберга – за нищо не тъжи и никога не си позволява слабоста да люби.

     В моето служение често срещам патологични ерос и танатос и в раз­го­вори с психолози и психиатри, къде на шега, къде в правота, се възмущаваме, че на тези тежко страдащи хора не им се полага болничен отпуск, предписан от лекар. Представяте ли си, тийнейджърката ми идва в къщи и заявява, че ня­ма грип, но има болничен за влюбване??? А как ли ще реагира работодателят на подобни отсъствия???

     Танатотерапията в Русия е основана и развивана от съвременника ни Владимир Баскаков, с когото имам удоволствието да общувам. Той се заравя в темата за смъртта, мотивиран от личния си ужас и мисъл, че някой ден ще изчезне и няма да го има. Този страх те стяга и води до желание за свръх­контрол, който в днешно време е повсеместна мания, водеща дори до не­въз­мож­ността за изживяване на оргазъм (според Баскаков оргазмът е смър­то­по­добно състояние и танатофобиците имат сексуални и много други проблеми, като например при раздяла с любим, било то като умиране или развод). Една от техниките, препоръчвана от Баскаков, е методът за пълно отпускане (пол­ное разхлабление), нещо което болшинството жители на земята правят и без да са чували за танатотерапия, йога нидра (йогийски сън) и религиозни прак­ти­ки за освобождаване от страх, напрежение и вина. “Приятелят ни” ал­ко­хо­лът (включвам и всички химически средства, променящи човешкото съ­зна­ние), чрез който без много труд (това в момента е хитът на рекламите) по­сти­гаме блаженото отпускане от юздите на свръхконтрола.

     Любовта и смъртта ни съпътстват с пролетта и есента, със залеза и из­гре­ва на слънцето. Велики тайни се крият зад завесата на “края” и дълбоки тре­во­ги от незнанието за отвъдното бушуват в нас. Стихиите на ероса и танатоса могат да бъдат достатъчно мощни, за да отприщват в човеците градивни и деструктивни поведения – от гениални творби до пълно предаване под власта на алкохола и отчаянието.¹⁾

     Някак днес не е странно да видим опиянени и отчаяни от скръб или не­спо­делена любов хора – бушуващите и ескалиращи до загуба на контрол емоции инстинктивно заставят нестабилната личност да пожелае спешно да се рестартира, а средствата са лесно достъпни, евтини и бързо действащи – ал­кохол или наркотик – те сякаш са за предпочитане от съвременния сапиенс. Има и други средства за овладяване на тези мощни енергии – сили (емоции) в нас. Някогашна алкохол-наркоманка се научила да овладява емоциите си чрез йога и сега няма нужда от химия, за да седира (успокои) или да тонизира себе си. Майка загубила единственото си дете (обикновено това са хората с най-тежка скръб), излиза от продължителна и разрушителна скръб, оставяйки зад себе си транквиланти и алкохол, когато приела на ново и в дълбочина религията, която до този момент била за нея “традиционна”. Ние имаме избор как да възприемем ероса и танатоса, как да ги изживеем правилно²⁾, а те са много духовни сфери, даже бих казал, че те са религия!

     Вижте как влюбеният бард величае любовния акт със своята руска Любима, довеждайки изживяното до религиозни измерения:

          КОГДА

     “Kогда мои губы тепло и нежно ласкают тебя, а глаза погружаются в самую твою душу, когда наши сердца и дыхание вместе рифмуют молитву любви, когда наши души соединяться, а руки, как корни вековых деревьев, сплетаясь, ищут опору, когда нет Я или Ты, нет суеты времени, лишь гармония космической симфонии, Небо и Земля – Огонь и Вода сольются, когда случится чудо любви.. мысли растают. все-Тишина!!!”

     Истинската Любов и Религия се изживяват в тишината – исихия.³⁾

     Като младенци се учим да се наддумваме, а с времето и мъдроста се учим да мълчим, нещо доста трудно за съвременния човек. Ние сме атакувани от всякакъв шум – медиен, уличен, шумът на клокочещото ни подсъзнание, който често е най-ужасното нещо, когато останем в тишина, и често го из­бяг­ва­ме или притъпяваме, като го опияняваме, за да можем да се отпуснем и поспим (така желаното “полное разхлабление” практикувано в тана­то­те­ра­пията, но с телесноориентирани техники).

     По време или след някои песни, музика или разкази, човек може един­стве­но да е тих. Именно тогава те ни докосват най-надълбоко и ни транс­фор­мират.

     Като дете съм слушал незаписана приказка – вероятно сега аз ще загатна за нея и поводът са танатос и ерос, двата крайъгълни камъка в нашия живот. Историята за любовта и смъртта, които променят хората от както свят све­тува.

     Това е “Приказката за духовника в нощите на пълнолунието с бялото расо и кавал и за звездите, които само тогава слизали и се въплъщавали в безброй вълци”... не сте ли слушали за тази българска легенда??? Ако не сте и не сте употребили алкохол и сте на чисто със съвеста си – ето малко от нея.

     Някога, никой не знае кога и къде, а само че сме били под турско роб­ство и че мястото е нейде из българските планини, се разчуло за млад юнак, за когото се говорили всякакви легенди, като например, че турците из­пепе­лили планинско село, а из пепелта проплакало бебе. Врани и мършоядци раз­късвали труповете на избитите селяни, а вечер вълците се надпреварвали за телата. Бебето три дни и нощи плакало, но никой го не докосвал. Водач на глутницата не бил вълк, а вълчица, и тя отхранила бебето, което израснало със зверовете и чукарите на балкани и планини.