ПРЕДСТАВЯМЕ...

Иван Добринов

ДПБ „Д-р Г.Кисьов” – гр.Раднево

Мястото на АА

в лечебните програми

за зависими

     През последните години в България ла­ви­но­образно нараства злоупотребата и офор­мя­не­то на зависимост към психоактивни ве­ще­ства. Известно е, че зависимостта е хронично, ре­цидивиращо, прогресиращо и – ако не се ле­ку­ва – често смъртоносно заболяване. Първата крачка към успешното изграждане на лечебна мрежа в България е точно приемането на тази концепция. За съжаление, няма проста, бърза и универсална рецепта за най-добрата терапия – за различните етапи са подходящи различни интервенции. Като при всички хронични бо­ле­сти, не е възможно радикалното и пълно излекуване. Следователно, за­ви­си­мият трябва да се научи да спазва някои ограничения и поведенчески пра­ви­ла, а целта на терапевтичните програми е постигането на пълна и про­дъл­жи­телна ремисия, в идеалния случай – доживотна. На първо място трябва да се помогне на пациента да приеме болестта, а след това – да живее с нея или въ­пре­ки нея.

     Във връзка с реформите на психиатричната помощ у нас усилено се за­го­во­ри за биопсихосоциалния модел. Този модел се отнася към заболяването и бо­лестта като към динамичен процес, характеризиращ се с взаимодействието на биологични, психологични и социокултурни фактори. Болестта не е един­но цяло с една единствена етиология, а е по-скоро процес, причинен от вза­имо­действието на няколко фактора. Човек може да бъде най-добре разбран като нещо неделимо и цяло, а не когато тялото и психиката му се разглеждат отделно. Този подход ни осигурява балансирано интегриране на раз­но­обра­зния клиничен материал за пациентите, което е необходимо за определяне на ефек­тивни и икономически изгодни терапевтични стратегии.

     Био-психо-социалният модел ни дава възможности да откриваме ком­би­на­ции между терапевтични методи, които да са съобразени със сложната етиология на болестта. Той ни позволява да идентифицираме засегнатите сфе­ри на функциониране на човека, като след това концентрираме усилията си точно в нужните направления и така да постигнем търсените дълбоки про­ме­ни, водещи до трайна ремисия.

     Болничното лечение обикновено е само част от необходимите интер­венци­и за един зависим. То трябва да включва изследване, оценка, диагностициране, договаряне. При нужда може да се направи дето­кси­фи­ка­ция. През това време се лекуват и честите органни увреждания. Следващият ключов етап е разработването и прилагането на многоосева стратегия за дъл­го­срочна терапия, рехабилитация и ресоциализация. Съставя се индивидуален лечебен план, който периодично се преосмисля и ревизира. Преодоляването на зависимостта и постигането на трайна ремисия е продължителен процес и че­сто изисква много периоди на лечение. Постигането на видими и трайни про­мени както в емоционалното, така в социалното функциониране на ин­ди­вида изисква достатъчно време.

     Хоспитализацията на зависими в голяма психиатрична болница има някои сериозни предимства, но създава и известни затруднения. Основните проблеми у нас са свързани с недостатъчното финансиране, с недостига на обучени специалисти, с незадоволителните битови условия, стигматизацията след завръщане в общността. Често достигнатите по време на хос­пи­та­ли­за­цията резултати бързо се унищожават от липсата на поддържащи програми след изписване на болните. Много пациенти напускат преждевременно лечението, след като са преминали детоксификация. Това ги води неизбежно към рецидив и нова хоспитализация.

     В България групите са самопомощ и взаимопомощ са слабо познати. До голяма степен това е и причината за ред трудности в поддържането на ремисията при вече стабилизираните и напуснали стационарните програми болни. Като резултат, огромен брой хора циклират между здравните за­ве­дения и общността, а постигнатите по време на лечението резултати бързо се губят.

     Персоналът на Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – гр. Раднево има солиден опит в интегрирането на чисто медицинските с психо-социалните интервенции. За разлика от повечето психиатрични болници, ДПБ-Раднево има развити рехабилитационни програми и традиции в стимулиране програмите за самопомощ и взаимопомощ.

     Болницата е създадена през 1956 г. Програмите за пациенти, зависими към психоактивни вещества, имат дълга история. През 1964 г. е обособено първото самостоятелно Противоалкохолно отделение с 50 легла, а през 1968 г. то е разширено и е било в състояние да приеме 80 болни. Ини­циа­ти­вата за изграждането му е на д-р Г.Кисьов и д-р В.Пеев. През есента на 1980 г. е завършена сградата на сегашното Шесто мъжко отделение със 70 легла и затворен профил за пациенти в тежко състояние. Построен е и фи­лиал, който функционира на принципа на защитените жилища. Персоналът още по това време въвежда комбинация от медикаментозни и социо­те­ра­пев­тич­ни методи, популяризира разбирането на алкохолната зависимост като болест.

     С откриването на Противоалкохолното отделение се обмисля въ­веж­да­не­то на психотерапевтични методи. През април 1964 г. в болницата е учреден „Клуб на стремящите се към трезвеност”. Това е бил първият социо­те­ра­пев­ти­чен клуб за зависими, създаден в България. През 1968 г. той става основа за създаване на Терапевтичните общества в болницата. Въведена е система за позитивни и негативни санкции, наречена „Точкови лимитен метод”. Из­пол­зва­ни са и различни други поведенчески методи, например връчване на грамоти на алкохолно болни с трезвеност 1, 3, 5 и над 10 години. Започната е семейна групова психотерапия. Пациентите са включвани активно в тру­до­те­ра­пия и арттерапия. Някои от тези достижения са се запазили през годините, други са отпаднали най-вече поради финансови затруднения и недостиг на персонал. Въпреки това се стремим, доколкото е възможно, да продължим тези традиции, да възстановим изгубеното.

     Огромна помощ в изграждане на нови програми за зависими в ДПБ-Раднево оказаха обученията на екипа през последните години. Няколко ле­ка­ри и клиничният психолог в болницата от 2002 г. посещаваме модули на Есен­ния университет по зависимости, организирани ежегодно в София от Ин­ститута по поведенчески стратегии. Преминали сме и обучения, организирани от НЦН-София и от Фондация „Стефан Батори” в Полша. Постепенно съз­да­дохме контакти с голям брой институции и организации в България, ра­бо­тещи по проблемите на зависимите. Стараем се да изградим мрежа с тях, за да осигурим плавен преход за нашите пациенти между различните етапи от ле­че­нието на болестта им.

     През 2004 г. в Шесто мъжко отделение на болницата бе започната гру­по­ва терапия, адаптирана към нуждите на пациенти със зависимост към психо­ак­тивни вещества. Използват се когнитивно-поведенчески техники и ин­стру­мен­ти, взаимствани от модела на терапевтичните общности. Сбирките са пет пъти седмично, по 45 минути.

     Терапевтичната група наподобява по своите задачи и функции малка те­рапевтична общност. Тя е с непрекъснат и отворен характер, последователно си отиват стари и идват нови участници. Благодарение на това се създава възможност за по-бързото навлизане в терапията на новопостъпилите па­циен­ти. Обучителните семинари са подготвени по такъв начин, че в редуването им да има цикличност, темите да са разбираеми и интересни за пациентите.

     След трудното начало групата постепенно нарасна, интересът към нея се увеличи. В момента я посещават между 20 и 30 души от болницата. Сбирките се водят от психиатър и психолог. Груповата терапия допълни наличните лечебни програми, като създаде възможност за образоване на пациентите по въпроси, свързани с тяхното заболяване, поведенческа промяна, трениране в по­емането на отговорности и ангажименти, експериментиране на нови поведения в защитена среда и безопасни условия. Новите умения могат след време ефективно да бъдат приложени в реалния живот.

     Пак през 2004 г. направихме неуспешен опит чрез съвместен проект с нестопанска организация в района на ДПБ-Раднево да бъде изградена те­ра­пев­тична общност за зависими в отделна сграда. За наше огромно съжаление, административните и бюрократични пречки се оказаха непреодолими.