ШКОЛА ЗА КОНСУЛТАНТИ – Варшава 2008

     Тази година от 15 до 20 април бях по­ка­нен от фондация „Ба­то­ри” да участвам в се­ми­нар по въпросите за консултиране на алко­хол­на и нарко­за­ви­си­мост.

          Ще разкажа на­крат­ко за впеча­тле­ния­та си от семинара и как премина посе­ще­ние­то ми в Полша.

     Пристигнах в Со­фия на 13.04.,като бях посрещнат много топло от мои трезви приятели. Посетихме заедно сбирката на Веслец.Това беше моето трето посещение там. Възприех тази сбирка много по различно от предните два пъти. Всяко едно от моите посещения на Веслец даде траен отпечатък върху мен. На следващия ден имах отново приятни и полезни за мен срещи с трезвите ми приятели. Установих колко са ми нужни, приятни и как са ми липсвали през трезвия ми период тези живи срещи с трезви алкохолици. Искам само да уточня ,че първата ми среща и разговор с трезв алкохолик от АА беше една година след моята ремисия.

     Пристигнах в Полша на 15.04. към 16.30 ч. От България бяхме двама души. Посрещна ни човек, който уважавах заради мненията му прочетени в интернет и заради това което прави за зависимите в България. След срещата, запознанството ни и разговорите ни този човек го считам вече и за приятел. Веднага след настаняването ни в хотела отидохме на сбирка на АА в малко градче близо до Варшава. Независимо от това, че имаме вече група на АА във Варна, нямам никакъв опит и реална представа, как се правят такива сбирки, като изключим двете ми посещения на Веслец. Поради този факт очаквах сбирката с нетърпение. Думите „за пръв път” тепърва предстояха – отнасяха се почти за всяко събитие до края на престоя ми в Полша. На сбирката имах възможността да видя как се провежда и щастието да присъствам на приемането на нов член. Видях хора с повече от 10 трезви години.Сбирката мина много радушно и топло, темата беше „само за днес”, но тази сбирка се посвети основно за приемането на новия член. Който желаеше, сподели своите впечатления от първата си сбирка в живота, някои разказахме своите кратки истории. Поприказвахме си, доколкото можехме, след края и си тръгнахме. Помещението е предоставено за ползване от общината, на център за работа с деца и работа със зависими по програма Минесота. Една от залите се ползва за сбирки на АА. Моят нов приятел от Полша ни посрещна в дома си и след сладки приказки се вънахме обратно в хотела.

     Държа да подчертая още в началото , че организацията на семинара беше перфектна. Имам база за сравнение с други семинари и обучения, на които съм ходил. Участвахме 22 човека, като освен нас двамата от България, дру­гите бяха от бившите съветски републики. Проведе се на руски език. Участ­ни­ците бяхме 4 алкохолно зависими, 5 наркозависими, а останалите лекари и психолози.

     В Русия има програма, по която на държавно ниво в болниците се про­вежда терапия на основата на първите три стъпки от 12-стъпковата програма на АА. Провежда се от терапевти. На въпроса ми, как и защо е така, получих много точен отговор – „Просто нямаме достатъчно трезви алкохолици като брой и с необходимия стаж на трезвеене, както и със съответната подготовка, за да про­веждат те терапията. Когато има, ще е друго.” Имат групи на АА в бол­нич­ните отделения и след изписването на зависимите се препоръчва да по­се­ща­ват сбирките. Вече имало първите резултати от това. Друго споделено в по­чив­ките е за голямата липса и нужда от спонсори в много райони и ре­пу­б­лики. Монголците имали същия проблем, помолили японците за помощ и те се отзовали. Със собствени средства организирали и пратили хора, които една година стояли в Монголия и дали тласък на местните АА групи. Интересно ми стана като разбрах, че първите хора, с които се запознах, са именно зави­си­ми от алкохол. Как се надушихме веднага? Помислих си, че щом първите ми познати са зависими от алкохол, значи и повечето от останали участници са такива. Оказа се, че има само още един и то с двойна зависимост, първо нар­котици и после алкохол.

     Да се върнем към семинара.Темите които се дискутираха бяха:

• Разяснение на това, какво е „Модел Минесота”

• Зависимост и съзависимост

• Алкохолизмътв семейството

• 12-те стъпки на АА

• Трудните пациенти

• Травмите в детството и възрастни деца на алкохолици

• Метод на интервенция

• Терапевтичната група и индивидуалната програма

• Интервенция на виновниците за домашно насилие

• Не религиозният и ненаучният, а духовният характер на Програмата 12 стъпки

• Модел „Атлантис” – работа със зависими в затворите

     Няма да изпадам в подробности за всяка една тема,защото семинарът беше доста натоварен за краткия си период, а и едва ли ще е възможно да го направя.

     От всички зависими,с които се срещнах и разговарях в Полша, аз бях с най-малка ремисия, така че натрупаните ми впечатления и любопитството ми бяха огромни. Имах възможност да си направя равносметка,накъде отивам и къде съм в момента, а това беше много ценно за мене.

     В края на първия ден отидохме на спикърска сбирка.Няма нужда да споменавам пак, че виждах такава за пръв път. Бяхме над 100 души, като част от тях бяха доведени от детокс отделенията. Сбирката се водеше от ал­ко­хо­лик, трезв от 5 години. Впоследствие той отдели много от времето си за нас. За­нимава се с организацията, информацията и провеждането на спикърските сбирки. Ходи по отделенията за детокс и разказва своята история. На тази сбирка разказаха историите си двама от руските ни приятели, много тежки и по­учителни истории, показващи, че от всяко дъно има изход.

     След края на следващия ден се разходихме из Варшава,като ни на­път­ства­ше и водеше алкохолик, специалист по терапия на зависимостите ра­ботещ по модел Минесота, с впечатляващите 28 трезви години.

     Посетихме клуб на АА,в който има барче с безалкохолни, правят се сбир­ки на АА, на въздържателите(трезви алкохолици, не работещи по про­грамата 12 стъпки), на курсове по йога и разни други такива.С една дума – кой както е решил да трезвее.

     В събота вечерта в същия този клуб бяхме на дискотека.За пръв път от по­вече от 20 години танцувах от сърце трезвен. В една от заличките праз­нуваха нещо трезви хора с близките си. Идеално място за празнуване за такива като мен. Обстановката беше скромна, но много задушевна. Никакви излишни луксове, само най необходимото.

     В края на следващия ден посетихме централата на АА в Полша. Впе­чат­ле­нията са ми същите като от клуба. Чисто, приятна обстановка, без излишни неща, рафтове подредени с материали на АА, книги и фотографии. Разказаха ни историята за създаването на АА в Полша от седемдесетте го­ди­ни досега. Вече има към 2000 групи на АА, от които около 200 във Варшава. Забравих да спо­ме­на, че на­вся­къде ни даваха програма с ад­ресите и часовете на сбир­ките в райо­ните.

     Последва от­но­во разходка из Вар­ша­ва. Вар­шава е го­лям, съ­вре­менен град, много чист и под­ре­ден, с ши­роки улици и под­дър­жани сгра­ди.Не по­пад­нах в ня­какви блъска­ници и навалици, или по-сериозни задръст­ва­ния.

    Вечерта отидохме в друг клуб на абстинента. Имаше сбирка, но на за­висимите от секса и любовта. Доколкото разбрах, имало сбирки на различни видове зависимости, като моите приятели се сетиха за 8 вида – секс, алкохол, наркотици, хазарт, бодибилдинг, интернет, съзависими и възрастни деца на алкохолици. Седнахме в барчето на клубчето и си поприказвахме, попяхме и повеселихме. Имаше впечатляваща колекция на камили – символа на АА, и книги от АА на най-различни езици. Сега си спомням, че на български не на­мерих, и не е лошо някой да остави такава там.

     В събота посетихме затвор,в който се работи със зависими по про­гра­мата „Атлантис”. Зависимите се привличат да влязат в програмата с по-доб­ри­те условия, които им се предлагат по време на работата с тях. Естествено, желаещи има и се чака с месеци. Залите бяха изключително чисти и под­ре­дени. След обясненията за това, как и какво се прави, разговаряхме с няколко затворника, работещи по програмата. В затворите нямат право да работят хора, които по рано са лежали там и затова програмата се води от психо­терапевти. На семинара присъстваше мъж от бившите съветски републики, който каза, че при тях това не е проблем и той прави точно това, работи в затворите по „Атлантис”, и като зависим и бивш затворник е много по-лесно възприеман от хората там. Нямам впечатления от нашите затвори и затова не мога да направя сравнение.