НАПРАВО ОТ СБИРКАТА...

   Както във всеки брой, в тази рубрика представяме опита и преживяванията на участниците в сбирките на АА и други общности за взаимопомощ, използващи Програмата на 12-те Стъпки. Поместените тук изказвания представляват изцяло личните убеждения и възгледи на авторите им и не бива да се приписват на Общността на АА като цяло.

В 7.00 ВЕЧЕРТА

   Вече 5 година посещавам сбирките на АН в София. За мен това е навик, който е естествена и неразделна част от живота ми. Има сбирки, след които се чувствам изключително балансиран и спокоен, след други пък ми идва повече да не се виждам със своите зависими събратя, но все пак, никога не съм съжалявал за това, че съм отишъл на сбирка. Има някаква мистерия -в притихването, докато текат четенията в началото на сбирката, в някак съвсем поносимата сериозност, докато се изслушваме един друг... Обикно­вено само това е достатъчно, за да промени натрупаните негативи от изми­налия ден, и да си кажа, че нещата не са чак толкова зле. Слушайки другите и изказвайки се, успявам да науча много неща за себе си и да почувствам желание за положителна промяна. В нашия Основен текст пише, че АН е "прог­рама дадена ни от Бог", и аз вярвам в това. Не считам себе си за фунда­менталист - според мен има различни начини за освобождаване от болестта на зависимостта, и програмата на Анонимните Наркозависими е само един от тези пътища. За мен това е програма, която ми помогна да спра да употребявам и да се върна към нормалния си живот. Както и да впивам редовно свежа струя от надежда и ентусиазъм в него. Изпитвам благо­дарност към това, което ми даде програмата, и това е още една от при­чините, поради които идвам редовно на сбирки - бих искал да върна това, което ми е дадено на мен. А знаем, че помагайки си взаимно, всъщност по­магаме преди всичко на себе си.

   Сбирките в 7.00 вечерта ми дават нещо, което не откривам на друго място - нещо, което не искам да анализирам докрай, за да не разваля маги­ята... Много неща се промениха в живота ми, но сбирките си остават нещо, което трудно се влияе от превратностите на времето. Те са едно от сигур­ните неща в живота ми, нещо, на което мога да разчитам. За мен групата се състои от сродни души, които са там и заради мен... И въпреки разочаро­ванията, които неминуемо настъпват понякога, не смятам да променям своя навик, свързан със събитието от 7.00 вечерта. Всъщност, 7 е любимото ми число още от дете - и сега продължавам да го считам за свое щастливо число...

Анонимен