ИДВАМ ОТ АДА

   Сгромолясвам се. Осъмвам в собственото си легло. Най-после. Къде бях дни и нощи?... Умирам... ще се възползвам, че съм се добрала до дома си. Протягам ръка, набирам номера на Б., стар приятел от АА. "Ела довечера на сбирка!"

   Сега нямам сили, но утре...

   Идва утре. И съм малко по-добре. Макар да нямам сили. На крак ме вдига мисълта, че ще отида при старите при­ятели от АА. И с тази мисъл си тана­никам под душа.

   Отивам.

   Те, усмихнати, ме чакат. Старите, любимите, най-верните, най-истинските, най-милите, най-красивите, най-умните, най-верните.

   ПРИЯТЕЛИ

   Някога с тях бих могла да се гушна и в някоя кръчма.

   Някога...

   Но сега! Сега сме на другия бряг. С тех­ните поздрави, възторзи и смях те решително ме изтеглят на този друг бряг. Насинена, куцаща, слаба, трепе­реща, аз им казвам: Здравейте, приятели, идвам от ада!

   Оттогава минаха месеци. Мои стари и мои нови приятели, с вас съм щастлива! Някога направих лекомислената грешка да "нямам време" за вас. А вие сте толкова интересни! Вие най-добре знаете, че когато пиеш, пиеш, пиеш, неминуемо се оказваш сам. Сам със собствената си болест. Вие най-добре знаете, че когато си на чашка, ти, алкохоликът, не си "гледаш кефа", просто се наливаш, напиваш, наливаш... Без да хапваш, без да спиш в топ­лото си легло, без... никаква мисъл освен слепия инстинкт за все повече ал­кохол. Без да си жив, без да си умрял. В един паралелен свят... Като в пе­сента "Този рай води в ада..."

   Вие сте магията на моето оцеляване. От вас научих, че си най-силен и най-здрав, когато помагаш. Никога не се колебая да помагам. Както не се колебаете и вие. Научих се по-добре да разбирам хората, както ме разбирате и вие.

   Благодаря ви, приятели! И простете, че винаги ще си спомням онова "Здравейте, идвам от ада."