В ТЪРСЕНЕ НА ВИСШАТА СИЛА...

   Всяка една от 12-те Стъпки носи някакво предизвикателство, отваря нови, непознати и непредчувствани пространства за себепознание, изправя ни пред една съвсем нова, често ужасно трудна задача. Обикновено най-много болка - но един особен вид "пречистваща" болка - носи първата Стъпка. И обикновено втората и трета Стъпки са най-трудни.

   И с мен беше така. От детската ми вяра в добрия белокос Дядо Господ, предавана в тихите разкази на баба ми - в летните вечери, преди заспиване, заедно с наивните думички на детските молитви - отдавна не е останала нито следа. От много години сама си бях кораб и кормило, а единствената Сила, пред която се прекланях (макар че не допусках тогава да е По-голяма от мен!), беше алкохолът.

   Как да повярвам, че само Сила по-голяма от мен може да ми помогне? Нали много добре знам, че ако не си помогна сама, никой няма да ми по­могне!...

   Такива и подобни изказвания често чувах и от другите си събратия на сбирките - и досега ги чувам от моите пациенти в терапевтичната група. Разбира се, всеки рано или късно ще трябва да намери собствената Висша сила, кой както я разбира, а в тези често трудни и дълготрайни търсения понякога могат да бъдат от полза някои "междинни" възможни въплъщения на тази сила. Някога и аз намирах някои от тях - и всички наистина помагат, макар и само за момент, на един определен етап на това търсене и на духовното ни израстване.

•ДРУГИЯТ ЧОВЕК

   Сила по-голяма от самите нас може да бъде другият човек. Другият зави­сим, вече по-силен, по-зрял, образец и авторитет - пък и само човек като нас... Значи, щом той може, мога и аз... Спонсор, терапевт, лекар, дори при­ятел - някой, който ни разбира, който ни помага, на когото имаме доверие. Човек - образец и човек - огледало, човек - бастун, който поддържа, и чо­век - одеяло, който прегръща, обгръща, дава топлина, и човек - носна кърпичка...

   Такава сила може да бъде също чувството ни към другия човек. Любовта ни към него. Тази любов, която ни причинява болка, когато нараняваме любимото същество. Която ни кара да искаме да не го правим повече, да се променим заради него (в крайна сметка така или иначе ще трябва да го направим заради себе си, но нали в началото за самия себе си -омразен и без никаква стойност - не бихме си мръднали и пръста!).

•  ГРУПАТА

   Сила по-голяма от самите нас може да бъде група от хора. Групата АА, терапевтичната група. Всъщност никой не е успял да проумее как действа това, но всички, които са опитали, знаят, че действа. Вероятно по същите при­чини, които бяха изброени в началото на пре­дишната точка, а при групата - умножени многократно. Тук го има още и чувството за принадлежност. Самотен в своя алкохолен (наркотичен) ад, отхвърлен, отписан, отрепка - изведнъж се озо­вавам сред себеподобни - които при това изобщо не са отрепки за отписване... И аз - един от тях - като тях. В началото на този път няма може би по-голяма Сила от това откритие.

• ЦЕННОСТИТЕ

   Сила по-голяма от самите нас може да бъде даже нашето "по-добро Аз". Нашата ценностна система, нашата съвест. Сама по себе си няма шанс да ни поведе, толкова ефикасно умеем - на това ни научи алкохолът - да заглу­шаваме гласа на съвестта, да манипулираме с разбиранията си за цен­ностите. Но като "спомагателната сила" в много моменти от стръмния път на трезвеенето значително помага. Стига да положим достатъчно много усилия да я реставрираме от алкохолната разруха.

•КОСМИЧЕСКАТА ХАРМОНИЯ

   Сила по-голяма от самите нас - и даже един вид Висша сила - може да бъде и едно усещане за Висшия Ред, даже ако не сме готови да го наречем - Божи. Една косми­ческа хармония. За нея всъщност говори "Дезидерата". Ти си дете на Вселената, не по-малко от звездите и дърветата имаш пра­во да бъдеш тук... След главозамайващите водовъртежи на Хаоса, безредицата на света -  и на външния, и на този вътрешен, след сто години самота на боклуче, подмятано от вятъра - изведнъж разбираш, че всъщност си частица от Нещо голямо, смислено и хармонично, дори и да е неразбираемо. Имаш в Него своето местенце, малко... колкото една звезда. За­почваш да усещаш покоя на тишината, да виждаш другите хора като същите частици от Цялото и като такива можеш вече да ги приемаш - и да повярваш, че и ти си годен за приемане. Постепенно достигаш и покой с ду­шата си и вярата, че Вселената е такава, каквато трябва да бъде (и ти, като част от нея!...), че всичко, което се случва, е тряб­вало да се случи, че все още този свят е пре­красен. Че все пак си струва да се постараеш да бъдеш щастлив...

     Човек, който успее да си позволи едно духовно и емоционално отпус­кане, да престане за миг да стиска зъби и ежеминутно да се притеснява за способността си да се оправи - обикновено е много по-способен да се справи. Дали това е резултат на действието на Висшата сила или причина за това да повярваме в това действие -фактически е без значение. Важното е, че Тя действа. Независимо от това, кой как я разбира.

Кая

ПОСЛАНИЕ НА СЪРЦЕТО

Насън

вървях край брега на морето

с Господ,

гледайки в екрана на небето

миналото на своя живот.

След всеки от изминалите дни

на пясъка оставаха две следи -

моята и на Господ.

Понякога обаче виждах само една

Отпечатала се в най-тежките дни на моя живот.

И казах:

"Господи, бях решил винаги с Теб да вървя,

да бъдеш заедно с мен обеща;

защо тогава остави ме сам

когато тъй тежко ми беше?"

Господ отвърна:

"Знаеш, че обичам те, сине,

и винаги съм бил до теб

В тези дни, когато следата е една, аз носих те на своите рамена".

Бразилийски аноним