Ева Войдилло

ВЕЖЛИВОСТ

   Като съдим по настроенията в съвременния свят, нашият живот не изобилства от тази добродетел. Оплакваме се от всеприсъстващото грубиянство и вулгарност, а същевременно ги разрешаваме в училище, на улицата, в политическия живот. Това не говори добре за ближните ни, както и за самите нас. За да спазваме правилните норми на междучовешките отношения, трябва първо да ги познаваме. Да поговорим тогава за вежли­востта.

   Първо - предложение за дефиниция: да наречем "вежливост" тези реакции, поведения и думи, които се съобразяват с чувствата на другите хора. С други думи - можем да се съгласяваме с някого или не, да се възмущаваме и да протестираме, да критикуваме или да осъждаме, но само ако не обиждаме нечие чувство за достойнство.

   За вежливостта като заглушител на чувствата

   В ситуация на стрес или просто в не­приятна ситуация, когато всеки - дори едно дете - го обхваща недоволство или гняв, ние можем да изразим тези неприятни емоции или да ги заглушим. Изразената злоба, от най-ранните години, изисква да се заемем с нея, за което родителите и възпитателите би трябвало да имат време, внимание и търпение. А именно времето, вниманието и търпението често липсват на възрастните. Затова те забраняват на децата да показват неудобни, бурни емоции. Учат ги да заглу­шават гнева и фрустрацията, а мислят, че учат на дисциплина и възпитават. Под маската на изнуденото "да, майко, добре, татко" в същото време в дет­ските души и умове се събират урагани и бури от неизразени чувства. След години някои заради това ще получат язва, други ще започнат да заливат своите стари и актуални фрустрации с алкохол или да ги замъгляват с хе­роин или реланиум, а трети просто ще се затворят в себе си огорчени, с чувството за отчужденост и неразбраност.

   За вежливостта като страх от злоупотреба

   Среща се също вежлива покора спрямо всякакъв сорт простаци и бру­тални хора - като започнем от домашните, минем през бюрократичните и адми­нистративните, чак до хулиганските и бандитските. Учтивостта и отстъп­чивостта спрямо лоши хора има за цел да ни осигури безопасност пред злоупотреба, насилие или унижение. Най-често обаче това се обръща срещу покорните, като засища арогантното чувство за власт на безнаказаните агресори.

   За да не ми откаже чиновничката да уреди някаква моя работа, чакам сам на гишето, докато тя си бърбори по телефона. Такава "благовъзпитаност" не е вежливост, а поданичество, произтичащо от неосъзнаването на собстве­ните права и на задълженията на чиновничката. За да уважават другите хора нашите права, самите ние трябва да ги узнаем и да се научим да ги изискваме. Учтиво, да, но ефикасно.

   За неумението да се отказва

   Мащабът на този проблем е доста голям. Става въпрос за хора, които не са в състояние да откажат нищо на никого. Съгласяват се, отстъпват, а с времето стават все по-недоволни от себе си, защото се чувстват използвани. Най-накрая се убеждават, че всички наоколо са хиени, чакали или, в най-добрия случай - користни лисици. Скъсват взаимоотношенията си с нахалниците, и малко по малко стават все по-недоверчиви, самотни, разочаровани от целия свят.

   Причината е погрешното разбиране на вежливостта, убеждението, че на хората не трябва в нищо да се отказва, да не им се създават неприятности. По-дълбоката причина на такова становище е желанието да се харесваме на всички, за да ни обичат, приемат и оценяват добре. Неумението да се отказва е свързано с не особено силното чувство на собствена стойност. Казвам "да" против себе си, защото вярвам, че това ще ми спечели нечие одобрение. И то спечелва, да, но само за момент. Защото по принцип никой не уважава такива покорни "да-кащи".

   За страха от конфликт

   Някои "вежливо" не се възпротивяват на другите от страх от конфликт и агресивна реакция на другата страна. Ето класическа картинка: майка с дете в магазина - то иска нещо, тя не се съгласява, но на истеричния рев и тропане с крачета вече отстъпва. То се успокоява, гушка мама и тя може да си помисли, че е добра майка. Но не е, защото нейната вежлива отстъпчивост и страх пред негодуването на детето със сигурност ще утвърди неговото своеволие. След години то сигурно ще има много по-сериозни проблеми заради това своеволие.

   Друга картинка: той се връща с няколко часа закъснение, но "на градус", тя чувства огорчение и гняв. Но се насилва да го посрещне учтиво, за да не го нервира и да не провокира скандал. Тогава той има право да мисли, че тя фактически е доволна и щастлива, затова следващия път може и да се върне от купон на следващия ден. А след това след една седмица. А след това изобщо да не се върне.

   Отстъпчивостта спрямо чужди искания и премълчаването на прете­нциите действително позволяват да избегнем конфликт. Те обаче не по­казват нашите очаквания и принципи, от които зависи нашето чувство за комфорт в контактите с хората. Като отстъпваме пред натиска или крием своите претенции, ние позволяваме на другите да нарушават тези деликатни граници. Не им помагаме да уважават нашите нужди и изисквания, което води до това, че сами губим съзнание за тяхното съществуване. А тогава всеки лесно може да ни се качи на главата.

   За вежливата решителност

   Понякога тя се нарича с чуждата дума "асертивност". Състои се в това да казваме "не", когато не искаме да кажем "да". Основава се на чувството за собствено достойнство и недопускането до това някой да ни онеправдана или подценява. 

   Асертивността си служи със спокоен глас, с кутурни думи, не съдържа подробни обяснения на причините за отказ или съпротива. "Не" е завър­шено изречение - казват асертивните хора. Асертивността е зряла форма на вежливост. Тя ни гарантира запазването на нашите (и чуждите) граници, което означава просто, че никой не прави това, което обижда другия.

   За умереността

   Тя помага във всичко, дори в безумието. Във вежливостта също си струва да я прилагаме. Защото, както знаем, "с прекалено галене можем да усмъртим котката". Срещаме хора, които на дребно подаръче реагират като на брилянт, телефонното обаждане по случай имения им ден ги разнежва до сълзи, а когато ги почерпим с парче сладкиш в сладкарница половин час се възхищават от кулинарния талант на домакинята. Уф! При следващото обаждане стискаме зъби, подарък връчваме на вратата и бягаме колкото се може по-бързо, а с кекс преставаме изобщо да ги черпим.

   Умереността е вид пропорция, равновесие, хармония. Вежливостта, макар и да отоплява човешките взаимоотношения като пухена възглавница, може също да стане - като възглавницата - причина за задушаване и пси­хическа клаустрофобия. Срещу едно "моля" е хубаво да чуем едно "благо­даря". Да не прекаляваме. Под възглавницата на вежливостта наистина може да липсва въздух.

   За това, как да променим незрялата и вредна вежливост в зряла и асертивна вежливост

   Има само един начин. Да упражняваме, да пробваме, да практикуваме. И всеки път да се вслушваме в собствените си чувства. Добре е също да проверяваме как се чувстват другите хора - не като отгатваме и правим усилия да се досещаме, а просто като питаме и разговаряме. Ако и двете страни се чувстват добре и спокойно - да поддържаме това. Но ако след някакво събитие усетим гняв срещу себе си или някой друг, или пък недоволство от протичането или резултата на даден контакт или ситуация -следващия път трябва да опитаме по-решително поведение. И пак да проверим какво става в сърцето ни. Накратко казано, на този път, какъвто са нашите отношения с другите хора, нека сърцето да ни бъде пътепоказател, но мотор трябва да е по-скоро разумът. Тогава ще стигнем точно там, където искаме, при това по най-правия път.