IP №. 19

Себеприемане

Проблемът

     Липсата на себеприемане е проблем за много възстановяващи се зависими. Този коварен дефект е тру­ден за идентифициране и често остава неразпознат. Много от нас вярваха, че взимането на наркотици е един­ственият ни проблем, отричайки факта, че нашият живот е станал неуправляем. Дори и след като спрем да взимаме, това отричане продължава да ни измъчва. Много от проблемите, които преживяваме в процеса на възстановяването, произлизат от неспособността да приемем себе си на едно дълбоко ниво. Ние можем дори да не осъзнаваме, че този дискомфорт е изворът на нашия проблем, защото той често се проявява по други начини. Може да открием, че ставаме раздразнителни или склонни да съдим другите, недоволни, депресирани или объркани. Може да открием, че се опитваме да променим околните фактори в желанието си да успо­коим вътрешните терзания, които изпитваме. В ситу­ации като тези, нашият опит е показал, че най-добре е да погледнем в себе си, към извора на нашето недо­волство. Много често ние откриваме, че сме остри критици на самите себе си, като затъваме в себене-навист и себеотхвърляне.

     Преди идването ни в АН повечето от нас са прекарали целия си живот в себеотхвърляне. Мразехме себе си и се опитвахме по всякакъв начин да станем някой друг. Искахме да бъдем който и да е, но не и този, който бяхме. Неспособни да приемем себе си, ние се опитвахме да си спечелим приемането на другите. Искахме другите хора да ни дадат любовта и при­емането, които не можехме да си дадем сами, ала нашите любов и при­ятелство бяха винаги условни. Бихме направили всичко за всеки, само за да спечелим тяхното приемане и одобрение, а след това се обиждахме на онези, които не реагираха по начина, по който искахме.

     Тъй като не можехме да приемем себе си, очаквахме да бъдем отхвърлени и от другите. Не бихме позволили на никого да се сближи с нас поради страха, че ако наистина ни опознае, също ще да ни намрази. За да сепредпазим от нараняване, ние бихме охвърлили другите, преди те да имат шанса да отхвърлят нас.

     Дванадесетте Стъпки на спасението

     Днес първата стъпка към себеприемането е приемането на нашата зависимост. Трябва да приемем нашата болест и всички беди, които тя ни донесе, преди да можем да се приемем като човешки същества.

     Следващото нещо, което ще ни помогне за себеприемането, е вярата в Сила, no-висша от нас, която може да ни възвърне към здравия разум. Не е нужно да вярваме в някаква опре­делена лична концепция за тази Висша Сила, а в такава концепция, която работи за нас. Духовната същност на себеприемането е разби­рането, че е съвсем нормално да изпитваме болка, да правим грешки и да знаем, че не сме перфектни.

     Най-ефективният начин за постигане на себеприемане е прилагането на Дванадесетте Стъпки за възстановяване. Сега, след като повярвахме в Сила, по-могъща от нас самите, ние можем да се уповаваме на Нейната сила за да ни дари със смелост честно да изследваме нашите недостатъци и нашите положителни качества. Въпреки че понякога е болезнено и може да не изглежда, че ще доведе до себе-приемане, необходимо е да се свържем с чувствата си. Ние искаме да изградим здрава основа за възстановяване и поради това се нуждаем да изследваме нашите постъпки и подбуди и да започнем да променяме онези неща, които са неприемливи.

     Нашите недостатъци са част от нас и ще бъдат отстранени само когато практикуваме живот по програмата на АН. Качествата ни са дар от нашата Висша Сила и като се учим да ги оползотворяваме изцяло, нашето себе-приемане нараства и животът ни се подобрява.

     Понякога изпадаме в мелодрамата да искаме да бъдем това, което си ми­слим, че трябва да бъдем. Може да се чувстваме съкрушени от нашето самосъжаление и гордост, но чрез подновяване на вярата си във Висшата Сила, ние придобиваме надеждата, смелостта и силата да израстваме.

     Себеприемането прави възможен баланса в нашето възстановяване. Повече не трябва да търсим одобрението на другите, защото сме удовлетворени с това да бъдем себе си. Свободни сме с благодарност да изтъкнем нашите положителни качества, смирено да се отдръпнем от нашите недостатъци и да станем най-добрите зависими, които можем да бъдем. Да приемем себе си такива, каквито сме, означава, че при нас всичко е на­ред, че не сме перфектни, но че можем да се усъвършенстваме.

     Ние помним, че сме болни от зависимостта и че е нужно много време, за да постигнем себеприемане на едно дълбоко ниво. Без значение колко лош е станал животът ни, ние винаги сме приемани в Общността на Анонимните Наркозависими.

     Приемането ни такива, каквито сме, разрешава проблема с очакването за човешко съвършенство. Когато приемаме себе си, ние можем да приемем другите в нашия живот, безусловно, вероятно за първи път. Нашите приятелства стават дълбоки и ние преживяваме топлотата и грижата, които са резултат от споделеното възстановяване и новия живот.

Господи, дари ме със спокойствие да приемам нещата,

които не мога да променя, смелост да променям нещата,

които мога да променя и мъдрост да прозирам разликата.