ЗАТВОРЪТ - КРАЯТ И НАЧАЛОТО...
СИЛА ЗА ЖИВОТ
Здравейте приятели от "Арка"!
Пишат Ви Радост и Николай, от град Стара Загора. С удоволствие си спомняме за запознанството и работната ни среща през месец май.
Благодарим Ви за материалите, за Вашата искрена подкрепа и съпричастност.
Вашето гостуване в затвора и участието Ви на първата ни сбирка вдъхна много сили и надежда, както на нас — водещите, така и на момчетата от групата.
Работата ни по програмата "Сила за живот" е в заключителна фаза.
В знак на благодарност и съпричастност към проблема на зависимостта, групата подготви и реши да Ви изпрати нашите послания и материали.
Ще се радваме, ако имате възможност и направите достояние за други хора в нужда нашите първи стъпки от страниците на Вашето списание.
Пожелаваме Ви много здраве, творческа енергия, професионални успехи и лично удовлетворение.
Радост Найденова — инспектор-психолог
Николай Ценов — инспектор "Социална дейност "
Затвора гр. Стара Загора 22.07.2003г.
ПЪРВИ СТЪПКИ
Искрено се радваме и вълнуваме от възможността да споделим нашите впечатления, опит и преживявания от реализирането на първата ни програма "Сила за живот" — за хора осъдени, наркозависими при Затвора — гр. Стара Загора.
Тази работа неминуемо изисква добър професионализъм, широко сърце, отговорност и оптимизъм. Подготовката на екипа, която продължи повече от шест месеца, премина краткосрочен обучителен модул за работа със зависими лица под ръководството на д-р Л. Лозанова гл. ас. към ВМИ -Стара Загора и психолог Кр. Лазарова, като запознаването с био-психо-социалния модел позволи проблема да се разглежда в триъгълника "вещество - личност - микросоциална среда".
Участието ни в семинара на тема "Злоупотребата с алкохол и наркотици — психологически и социални последици", с водещи терапевти по зависимостите от Полша към Фондация "Стефан Батори", практически обогати и разшири нашия кръгозор в посока на съвременните тенденции.
Позволихме си да използваме натрупания опит за групова работа с осъдени лица, както и специализирани терапевтични дейности, провеждани до момента в нашия затвор.
Отправна точка за ползотворна и ефективна работа бе и мотивацията и нагласите на самите участници за справяне със зависимостта.
Усилията на екипа (Николай Ценов - социален инспектор, Радост Найденова — психолог, отец Йордан) бяха насочени към пре-одоляване на психическата зависи-мост от наркотични вещества чрез оказване на психосоциална подкрепа и профилактика. Това бе основната цел, при постигането на която съблюдавахме принципите за доброволност (информирано съгласие), обективност, работа със силните страни, приемане, доверие и подкрепа.
Времевите граници на програмата обхванаха четири месеца. През това време чрез индивидуални и групови форми екипът и 10-те участници работехме за:
1. Себепознание и доверие в групата.
2. Създаване на мотивация и интерес към собствените здравни проблеми и профилактика.
3. Усвояване на умения за собствен избор и повишаване на автономията.
4. Практическа готовност за самостоятелно справяне със зависимостта и изграждане на стратегия за позитивна личностна промяна.
Груповата работа бе разположена в 15 сесии. Използвани бяха техники за личностно опознаване и повишаване доверието в групата, дискусионна психотерапия, ролеви игри за придобиване на социален опит, игри за обратна връзка, както и анкети, въпросници и видеопрожекции.
Групата, а и ние водещите преминахме през нелеки изпитания в търсене на вечните истини. Участниците нямаха групов опит, почти 2/3 от тях бяха опитвали лечение в специализирани заведения. Недоверието, човешките съпротиви и илюзиите на зависимостта ни накараха много пъти да правим крачки встрани, да пробваме и опитваме, да полагаме усилия и много търпение. Искрицата на надеждата и силата за живот ни показваха пътя и опорните точки. В много от случаите връщането назад даваше неочакван тласък на работата ни. И така стъпка по стъпка - от отговор на въпросите: "Кой съм Аз?", "Моите чувства", "Аз и значимите за мен хора", "Моите добри страни", "Мога ли да се променя и как?" (пречупени през призмата на зависимостите) стигнахме до - "Картата на моя безопасен път", "Моя личен план за здравеене".
Много е трудно да се опишат и съберат в думи вълненията, дъгата от емоции и лъкатушещия път, през които минахме всички заедно.
Един от най-силните моменти за участниците бе срещата им със специалисти по проблема, които с много такт и професионализъм представиха механизмите на зависимостта в контекста на био-психо-социалния модел. Преглеждането с нови очи даде възможност след видеопрожекцията на "Трейспотинг" и последващата дискусия, всеки сам да се изправи пред своите илюзии и емоции, да направи баланс и равносметка на изминатия път.
Много сила, честност и смелост бяха нужни на участниците не само да признаят своето безсилие пред наркотиците, но и да полагат ежедневни усилия и отговорности за собственото си здравеене. С огромно съжаление и противоречиви чувства споделяме, че две от момчетата не успяха да завършат програмата - навярно за тях все още не е настъпил моментът на промяната и не са готови да направят крачката напред. Засега работата с тях остава само в индивидуален план.
Въпреки проблемите и трудностите, по време на реализирането на програмата, ние — екипът и участниците, искаме да отправим послание към всички, които са съпричастни към проблема за зависимостите:
"Важното е не това, което искаш да направиш, а това, което правиш."
Много време, вяра и търпение са нужни, за да се роди доверието, пробуждането на истинското и духовното.
В резултат на реализираните дейности можем да обобщим следните тенденции:
• изградена е атмосфера на доверие и психологическа сигурност в групата;
• съществува възходящо развитие на груповата комуникация, самоопределение и самоосъзнаване;
• устойчива мотивация и активност за работа по проблема, самонаблюдение, разкритие и желание за промяна.
