IP №. 12

Триъгълникът на себеобсебването

     Когато се родим, ние осъзнаваме един-ствено себе си, ние сме вселената. Възпри-емаме малко неща извън нашите нужди и ако тези нужди са задоволени, ние сме доволни. Когато съзнанието ни се разшири, ние започ-ваме да усещаме света извън нас. Откриваме, че около нас има хора, места и неща, които удовлетворяват всичките ни нужди. На този етап ние също започваме да правим разлики и да развиваме предпочитания. Ние се учим да искаме и да избираме. Ние сме центьрът на разрастваща се вселена и очакваме да ни бъдат осигурени нещата, от които се нуж­даем и които искаме. Изворът на нашето задоволство като по чудо се прехвърля от удовлетворяването на основните ни нужди към сбъдването на мечтите ни.

     Повечето деца, чрез опита от известен период от време, започват да осъзнават, че външният свят не може да осъществи всичките им желания и нужди. Те започват да допълват това, което им е дадено със собствени усилия. Ако тяхната зави­симост от хора, места и неща намалява, те започ-ват да се вглеждат в себе си все повече и повече. Те стават по-самостоятелни и научават, че ща­стието и задоволството идват отвътре. Повечето продължават да съзряват; разпознават и приемат своите сили, слабости и ограничения. На опреде­лен етап те обикновено търсят помощта на Сила по-могъща от тях самите, която да им осигури нещата, които те не могат си осигурят. За пове­чето хора съзряването е естествен процес.

     Като зависими обаче ние като че ли сме се препънали по пътя. Изглежда никога не надраснахме егоизма на детето. Изглежда никога не открихме начин да бъдем независими, както другите го правеха. Продължихме да зависим от света около нас и отказвахме да приемем, че няма да ни бъде дадено всичко. Станахме себе-обсебени; нашите желания и нужди станаха Щ повели. Достигнахме до точката, където задовол­ството и удовлетворението станаха невъзможни. Хора, места и неща на можеха може би да запълнят празнината вътре в нас и ние реаги­рахме на тях с негодувание, гняв и страх.

     Негодувание, гняв и страх образуват триъгъл­ник на себеобсебването. Всички наши недо­статъци на характера са форми на тези три реакции. Себеобсебването е сърцето на нашата лудост.

     Негодуванието е пътят, по който повечето от нас реагират на миналото си. Това е преживяването на минали събития отново и отново в нашите умове. Гневът е начинът, по който много от нас се справят с настоящето. Това е нашата реакция към и за отричане на реалността. Страхът е това, което чувстваме, когато мислим за бъдещето. Това е нашият отговор на непознатото; фантазия обърната наопаки. Всички тези три неща са израз на нашето себеобсебване. Те са начинът, по който реагираме, когато хора, места и неща (минало, настояще и бъдеще) не живеят според нашите изисквания.

     В Анонимни Наркозависими ни бе даден нов начин на живот и нов набор от инструменти. Това са Дванадесетте Стъпки, и ние работим по тях по най-добрия начин, на който сме способни. Ако оставаме чисти и успеем да се научим да практикуваме тези принципи във всичките си дела, чудото ще се случи. Ние откриваме свободата - от наркотиците, от нашата зависимост и от нашето себеобсебване. Негодуванието е заменено с при­емане; гневът е заменен с обич; а страхът е заменен с вяра.

     Имаме болест, която накрая ни принуди да потърсим помощ. Щастливци сме, че ни бе даден само още един избор; един последен шанс. Ние трябва да разбием триъгълника на себеобсебването; ние трябва да съзреем или да умрем.

Пътят, по който реагираме спрямо хора, места и неща:

Отрицателен:                                                  Положителен:

Негодувание           «        Минало     »             Приемане

Гняв                        «      Настояще    »                   Любов

Страх                     «       Бъдеще       »                     Вяра

Превод от английски: АН София