АркА
№ 4, февруари 2004
ДРАГИ ЧИТАТЕЛИ
Не виждаме нещата такива, каквито са те,
а такива, каквито сме ние.
(Anais Nin)
Много от нас имат проблем с приемането на чужди оценки, особено ако те се отнасят до самите нас и особено когато са критични. Човек, който не в сигурен в стойността си или който се съмнява в действията си, може дори в резултат на сурова и недоброжелателна критика да загуби желание за по-нататъшни деяния. Особено обичат да критикуват хора, които се стремят със забележките си към другите да заглушат собственото си несъвършенство. Някои професии сами по себе си изискват оценяване (например съдия, учител или шеф на кадрите), но лошо е, когато то става навик на родителите. Нали тяхна задача е да научат детето как да живее, да го подготвят към самостоятелност, а това не е еднозначно с оценяване или осъждане. Съвременната педагогика подчертава еднозначно, че по-добър възпитателен ефект има посочването на силните страни на възпитаника, отколкото на недостатъците му.
В обществените и приятелски взаимоотношения критикуването понякога се смята за проява на доброжелателност или за приятелска услуга. Случва се да се оправдава критикуването с... искреност. Наскоро някой ми каза: "Хората не ме обичат, защото съм твърде откровен". А нали откровеност означава да говориш за себе си, не за другите... Това, заради което познатите не харесват този човек, вероятно не е искреността, а просто критикарството.
Но ако някой иска непременно да оцени или да осъди някого, може би си струва да го стори по следния начин: 1) попитай иска ли даденият човек да знае мнението ти; 2) ако той каже да, формулирай критиката си конструктивно (напр. посочи как да постъпва другояче - можеш да посочиш какво лошо виждаш в досегашното му поведение); 3) предложи помощта си в осъществяване на евентуалната промяна. Но ако някой веднага откаже даизслуша критиката ти, какво да се прави, винаги можем да се заемем съссебе си и собствените си, а не чужди недостатъци.
Да добавим накрая, че всъщност у другите би трябвало да ни безпокоят само тези техни недостатъци, които ни заплашват или не реализацията на нашите нужди.
Жалко, че Денят на толерантността е само веднъж в годината.
Ева Войдилло
Директор на Регионалната програма
"Alkohol & Drug"
