АркА

№ 4, февруари 2004

ДРАГИ ЧИТАТЕЛИ

Не виждаме нещата такива, каквито са те,

 а такива, каквито сме ние.

(Anais Nin)

     Много от нас имат проблем с приемането на чужди оценки, особено ако те се отнасят до самите нас и особено когато са критични. Човек, който не в сигурен в стойността си или който се съмнява в действията си, може дори в резултат на сурова и недоброжелателна критика да загуби желание за по-нататъшни деяния. Особено обичат да критикуват хора, които се стремят със забележките си към другите да заглушат собственото си несъвър­шенство. Някои професии сами по себе си изискват оценяване (например съдия, учител или шеф на кадрите), но лошо е, когато то става навик на родителите. Нали тяхна задача е да научат детето как да живее, да го подгот­вят към самостоятелност, а това не е еднозначно с оценяване или осъждане. Съвременната педагогика подчертава еднозначно, че по-добър възпита­телен ефект има посочването на силните страни на възпитаника, отколкото на недостатъците му.

     В обществените и приятелски взаимоотношения критикуването понякога се смята за проява на доброжелателност или за приятелска услуга. Случва се да се оправдава критикуването с... искреност. Наскоро някой ми каза: "Хо­рата не ме обичат, защото съм твърде откровен". А нали откровеност озна­чава да говориш за себе си, не за другите... Това, заради което познатите не харесват този човек, вероятно не е искреността, а просто критикарството.

     Но ако някой иска непременно да оцени или да осъди някого, може би си струва да го стори по следния начин: 1) попитай иска ли даденият човек да знае мнението ти; 2) ако той каже да, формулирай критиката си конструк­тивно (напр. посочи как да постъпва другояче - можеш да посочиш какво лошо виждаш в досегашното му поведение); 3) предложи помощта си в осъществяване на евентуалната промяна. Но ако някой веднага откаже даизслуша критиката ти, какво да се прави, винаги можем да се заемем съссебе си и собствените си, а не чужди недостатъци.

     Да добавим накрая, че всъщност у другите би трябвало да ни  безпокоят само тези техни недостатъци, които  ни заплашват или не реализацията на нашите нужди.

Жалко, че Денят на толерантността е само веднъж в годината.

Ева Войдилло

Директор на Регионалната програма

"Alkohol & Drug"