В последно време темата за младежта, за патологичното поведение на малолетните и за профилактиката пак става популярна. Средствата за масово осведомяване отбелязват понижена степен на пиянство сред възрастните, но за сметка на това - нарастваща сред децата и младежите.
Също така всекидневни стават и другите проблеми на младото поколение като: пушенето на марихуана, употребата на хероин, разпространението на амфетамини и ЛСД, нарастването на престъпността сред малолетните. Главният въпрос, който стои пред нас днес, е следният: какво да се направи, за да се педотвратят подобни явления?
Не съществуват обаче такива пари, такива правителствени или обществени организации, които да спасят нашите отклонили се от правия път деца. Не си струва да се заблуждаваме, че ще възникнат нови клубове или дворци на младежта, където поканените на работа възпитатели ще покажат на децата ни пътя и смисъла в тяхната лична преходна възраст.
За децата трябва да се грижим! А който няма време да се занимава с децата си, той изобщо не би трябвало да ги има. Защото никой друг няма да се погрижи за собствените ни деца. Доказателство за това са най-новите шокиращи статистически данни.
В съвременната педагогическа литература тази мисъл - за грижата -напълно изчезна. А жалко. Психологията учи, че за промени никога не е твърде късно. Но си струва да побързаме. Който навреме започне да се грижи за своите деца, той ще ги опази от пиянство, наркомания, нежелана бременност, затвор, от жестоко улично възпитание.
Не е вярно, че днес децата са други. Децата са същите, каквито са били от сътворението на света. Друг е станал светът, който самите ние сме променили. Хайде вместо да обвиняваме децата, да се постараем да променим света, а на първо място - сами себе си. Хайде да си припомним, какво значи да бъдеш добър родител, възпитател, учител и отново да започнем да се грижим за своите деца, и не само за своите. Да се грижиш - това не означава да дресираш, да наказваш, да държиш "с твърда ръка". Да се грижиш - това означава да бъдеш с детето си, да бъдеш внимателно и толкова дълго, докато се убедиш, че то умее вече да взема правилни решения. И даже след това да не оставяме нашите деца на чужди пътеводители, които могат да се окажат лоши, некадърни или просто глупави. За това, какви са децата и как се държат, отговарят техните родители, близките, съседите, учителите, минувачите... А също така и продавачите, защото нали именно те на първо място снабдяват нашите деца с водка, бира, цигари. А как да се справим с това, това вече ние -възрастните, сме длъжни да решим сами, без да намесваме в това децата.
Ева Войдилло
"Арка", № 7, 2000, с. 38-39
Страница 8 от 32