РЕГИОНАЛНА ПРОГРАМА; ..Alcohol & Drug Education'

МОНГОЛИЯ - НОВИЯТ ПАРТНЬОР

     В началото на юни 2002 година в Улан Батор се проведе отдавна пла­нираният и дълго подготвян семинар на тема - лечение на алкохолизъм. Обучението беше подготвено от монголското пенитенциарно бюро. В него участваха работници от затворническите служби, нарколози от градската болница, полицейски служители и представители на неправителствени организации.

     Монголия се намира далеч от Европа. Тази голяма, рядко населена страна се изхранва от развъждането на крави, коне, якове, овце и кози. На­родът е беден, работата и заплатите не стигат, а алкохолът може да се на­прави от всичко, дори и от... мляко. Битовите проблеми, дългите и тежки зими, отдалечеността от цивилизацията, както и десетките години съветско робство - оставят отпечатък: липсата на надежда и постоянен страх за утре-то. С тези фактори самите монголци обясняват едва ли не масовия алкохолизъм сред техния, без малко 2,5-милионен народ на пастири и номади.

Тържествено откриване на семинара в Улан Батор

     В мрачната картина на съвременността на монголското общество не всичко все пак е тъмно и безнадеждно. Просветени и смели са например властите от наказателното ведомство, което логично си има много работа с престъпници, които (както навсякъде по света) са в болшинството си алкохолици. Министерството на правосъдието понастоящем се готви да приеме модерни решения в монголското законодателство, позволяващи прилагането на алтернативни наказания, мотивирането на злоупотребяващите с алкохол престъпници за лечение по време на условна присъда, както и широкото прилагане на пробацията спрямо онези осъдени, на които може да се помогне на свобода да променят живота си от престъпен към честен.

     Това направление на изменения в законодателството е почти изцяло спряно например в Полша, където напоследък се възвръщат попули-стичните тенденции на изостряне и удължаване на присъдите, както и за понижаване възрастовата граница на хората, наказвани със затвор. Е, както виждаме, възможностите и развитието на държавата далеч не гарантират мъдростта на нейните власти. В Монголия, във всеки случай, срещнахме хора загрижени, но умни и все още отворени за нови решения.

Съвместна снимка - накрая на обучението

     Сигурно затова толкова великолепно ни вървеше работата по време на семинара. Но и още затова, че сред участниците имаше много такива, които очевидно бяха блестящо подготвени и запознати с важните понятия: зависимостта като болест, процесът на оздравяване, участието на семей­ството в терапията, проблемите на децата на алкохолиците или значението на групите за взаимопомощ по време на или след терапията. Бързо престанахме да се чувстваме изненадани от високото ниво на знания на нашите слушатели. Защото сред тях се намираха автентичните... трезвеещи алкохолици, участниците на младата, но активна монголска общност Ано­нимни алкохолици. Тези колеги вземаха най-много активно участие в дис­кусиите и практическите занятия и често пъти именно те по-добре от нас, лекторите от Полша, умееха убедително и образно да обяснят много теми на слушателите.

     Разбрахме, че в Монголия има вече 800 трезвеещи алкохолици! В Улан Батор сбирките на АА се провеждат всеки ден от седмица. На срещата, на която бях поканена, присъстваха близо 50 души - членове на А А и Ал-Анон. На монголски е издадена вече Голямата книга и няколко други по-важни текстове от литературата на АА. Казват, че първата група АА е по­могнал да основе американски алкохолик, който няколко години поред е прекарвал лятото си в Улан Батор. Сбирките на АА се провеждат също и в дълбоката провинция, в малките селища в степта, както и, разбира се, в други градове, по-малки от столицата.

Лекция на представителите на монголското АА

     Следващата стъпка на монголските алкохолици, трезвеещи в АА, ще бъде построяването на "моста на трезвеността" между Улан Батор и нами­ращия се на 100 км разстояние затвор за алкохолици. Първата среща се състоя по случай нашето еднодневно посещение в този затвор. Пътувахме дотам с няколко микробуса, преминавайки безпътицата на хълмистите монголски пасбища, за да направим най-трудната първа крачка. Тя се оказа изобщо не толкова трудна.

     Затворниците изслушаха кратка лекция за възможността на лична про­мяна. След това дълго разговаряхме. Някои от тях продължиха да седят с наведени глави, като че ли без всякаква надежда. Но се намериха също и лидери. Те подхванаха темата. Хареса им идеята за ПРОМЯНАТА. Казаха, че вярват. Искаха да научат как да се направи това. Питаха. Спореха, дали човек първо трябва да промени себе си и да престане да пие, или може би те първо трябва да получат работа и подслон, а след това да престанат да пият. Горе-долу тогава в разговора се включиха трезвеещите (вече по няколко години) алкохолици. От този момент затворниците слушаха вече не терапевтката, дори и да беше най-добронамерена и да имаше най-голямото желание да помогне, а единствено и само хората, същите като тях самите, но намиращи се много по-напред на пътя, който може да избере всеки, трябва само да научи за това от някой и на някой да повярва. А на кого можеш да повярваш по-лесно, ако не на този, който е изминал същия път?

Практически занятия - "скулптура" за това как семейството и обкръжението могат да помогнат

на алкохолика да започне лечението, като престанатда го "поддържат".

     Твърде рано е още да се говори за успех. При 270-те алкохолици в този затвор трябва да пътуваш из безпътица няколко часа. Трябва да имаш джип и бензин. Засега никой не знае, откъде да се намерят пари. Но вече знаем, че няколко стотин непиещи алкохолици от АА в Улан Батор започнаха да мислят за това и да търсят начин да помогнат на болните си братя.

Авторката по време на разговор със затворниците в затвора за алкохолици