Драги Читатели!

     Благодарение на “АркА” поне веднъж в годината имаме възможността да подновяваме контакта с нашите Читатели. По този начин си припомняме нашата основна идея – връзката на програмата АА с терапията на зависимостта и съзависимостта. За нас участието на здравеещите хора в групите на Анонимните общности, опиращи се на 12 стъпки, е най-важният фактор, който укрепва трайността и ефективността на подобрението на качеството на трезвия им живот.
     Качество на живот – какво означава това всъщност? От какво се състои? Какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да го постигнем? Можем ли веднъж завинаги да определим съставките на доброто качество на собствения си живот? Дали те се променят и ако да, кога?
     Ето на: толкова въпроси и следователно толкова съмнения. А животът препуска и едва смогваме с търсенето на неговия смисъл...
     Има три измерения на нашето благосъстояние: щастие, удовлетвореност и радост. Най-възвишено и абстрактно е щастието. То не зависи изцяло само от нас. Освен това най-лесно го намираме в отдавна миналите неща... Да вземем например здравето, семейството, благоденствието – уж това са атрибутите на щастието. А въпреки това много хора, които ги притежават, не възхваляват съдбата си. Случва се дори някои сити, облечени, здрави, женени с деца хора да ходят вечно разочаровани и неудовлетворени, и непрекъснато да се оплакват от времето, уличните задръствания, политиците, скъпия живот, Европейския съюз и от какво ли още не. Е, къде е това тяхно щастие? Макар че уж имат всичко, което им трябва, за да бъдат щастливи. Ще го оценят, ще го оценят – но чак след години. И това е недостатъкът на щастието.
     Нека тогава да заложим на удовлетвореността? Това е най-стабилното добро чувство. По-спокойно от щастието и по-скромно в своите изисквания. Удовлетвореност ни носи вкусното ястие, горещ чай след мразовита разходка, телефонно обаждане от приятел, изпрани пердета за празниците, мирисът на елхата, игра с детето, писмо от данъчната служба, че ще ни върнат надплатената сума за миналогодишните данъци – тоест стотици приятни случки и преживявания, които ни се случват всеки ден. Но не всекиму е отредено да изпитва удовлетворение. Всички могат да закачат пердетата и да украсят елхата за Коледа, но само за някои това носи удовлетворение, влияещо върху доброто качество на живота им. Тези другите, които не се чувстват удовлетворени дори в приятни и добри ситуации, са каръци. Вървят през живота с високо вдигната глава, очаквайки да им падне от небето някакво невъобразимо щастие, а същевременно не забелязват толкова многото дребни удоволствия в краката си. Зяпльовци…
     Остана радостта – най-нетрайната емоция, но затова пък много жизнена, даваща енергия и най-видимата. Радостта минава като падаща звезда – тъмнина, блясък и пак тъмнина. Става въпрос за този блясък – той предизвиква възхищение и прилив на енергия. Затова нека се оглеждаме и забелязваме тези падащи звезди възможно най-често. Ще разпознаем, че сме успели, по усмивката и ускореното за момент биене на сърцето. И по това, че задължително искаме веднага да ги споделим с някого. Еми току-що споделих... (Тъй като вчера все още нямах идея за уводен текст към най-новия брой на “АркА”. Изведнъж ми хрумна и това беше първата ми радост днес сутринта.)

По случай НОВАТА ГОДИНА пожелавам на Читателите
ВСИЧКО НАЙ-ХУБАВО, т.е. щастие, удовлетвореност и радост.

Ева Войдило
Директор на Регионалната програма
за превенция на зависимостите