ПОМОЩ В ИНТЕРНЕТ…
Всички знаем колко е трудно на един зависим да види и да признае проблема си, да го сподели с друг човек, да се обърне за помощ. Този механизъм за отричане, характерен за всяка една зависимост, е понякога толкова силен, че прави невъзможна първата крачка към възстановяването, която е именно признаване на проблема и осъзнаване на нуждата от помощ. Затова в днешната епоха на масова комуникация в помощ на зависимите, които тепърва търсят своя път към здравеенето, идва Интернет – и различни форуми за взаимопомощ, където болният може да намери не само информация, но и подкрепа от себеподобни хора, а често и по-нататъшния си път към достоен и свободен живот. Вече има доста такива форуми и в българския Интернет – привестваме всички, които ги създават и поддържат, като по този начин помагат на десетки и стотици нуждаещи се хора.
(От форум “Зависимостите”: http://arka.bulboard.com/)
АЛКОХОЛНО ЗАВИСИМИ:
“Моята война с алкохола!”
от SaD_MaN» Вто Май 25, 2010 10:45 am
Привет на всички. Аз съм алкохолик и съм зависим от алкохола. На 41 години съм и пия от 22 от тях с определени прекъсвания, като количеството е различно. Проблемът ми е ясен, но не мога да се справя. Даже в момента съм в абстинентна криза след поредния ми тридневен запой. Спирал съм за определено време, консултирал съм се лекар, пил съм медикаменти, но поради слабата ми воля след седмица започвам отново и увеличавам количеството.Тъй като живея сам, трудно се контролирам. Нямам скайп, защото компютърът ми е служебен. Група на АА в моя град засега няма. Отдавна влизам във форума, но чак днес реших да напиша и за моите проблеми и да поговоря с хора като мен. Засега алкохолът е спечелил няколко битки, но аз все пак ще продължа да опитвам да спечеля войната.
от July » Вто Май 25, 2010 12:37 pm
Здравей, SaD_MaN, и добре дошъл при нас.
„...но поради слабата ми воля след седмица започвам отново и увеличавам количеството.”
Ако си алкохолик като мен, волята не върши работа. Моят път включваше признаване на тоталното ми поражение. Това е болест, SaD_MaN, която гадно и яко ме влечеше към моето си дъно, точно защото се борех да доказвам, че аз не съм това, че аз ако се стегна и се промени нещо извън мен, всичко ще е ок. Влачеше ме дотогава, докато ясно не ми се наложи да избирам живота, и дотогава, докато не разбрах, че трябва да променя нещо в самата мен и в собственото си поведение.
Като начало избрах да не пия един ден. Последователността от нови дни и избори –опитвах да не я мисля много. Нали е ясна утъпканата пътека и какво става като пия. Просто не ми се връщаше и връща там, където бях.
Мисля, че компютърът и липсата на група не е пречка и ако човек е готов да остава трезвен, намира начини. Пиши и чети тук, когато можеш, и може би един ден SaD ще стане HappY.
от SaD_MaN» Вто Май 25, 2010 2:06 pm
Здравей, July, и ти благодаря за подкрепата.
Знам, че алкохолизмът е болест и съм съгласен с теб, че си ни влече към дъното. Преминал съм през различни периоди на пиенето. В началото се започна от ученическите купони, после малко задържах в казармата и като студент вече се отприщих. В крайна сметка започнах да пия и по време на работа, като си мислех, че 200 грама за цял ден до вечерта не са кой знае какво. Например, всеки ден от сутринта и към 17-18 часа вече бях готов, но продължавах и вечерта. После последваха 3-4-дневни запои, нонстоп, само с малки почивки, в които си мислиш, че спиш. След едно такова турне, опитвайки се да се прибера, паднах на улицата, бях напълно в съзнание, но не можех да мръдна нито крак, нито ръце, добре, че бяха едни добри момчета да ме вдигнат и закарат до вкъщи. Тогава наистина признах пред себе си, че имам проблем и то голям.
Да, ама наистина май от първия път не става, продължих да я карам, както си знам, разделих се с приятелката си и си докарах чернодробна стеатоза. Това ме стресна и опитах пак да започна с 24-часовата програма; издържах доста време, докато не изпих една бира и се върнах обратно в джаза. Последно започнах да си пия кротко вкъщи. Но последният ми запой започна преди пет дни и завърши вчера около 15 часа. Абстиненцията беше убийствена, който не е минал през това, никога няма да го разбере, но успях да устискам до сутринта, като изпих само около 2 литра вода и два айряна. И днес току що отбелязах една малка победа, като отказах да пия бира на обед, а изядох само три банана. Така че стартът е даден и ще видим как ще е до утре, но съм решил сега, като се прибера, да изхвърля всички запаси, които имам. Сега спирам, че мислех малко да пиша, а то стана цял роман.
от SaD_MaN» Сря Май 26, 2010 11:00 am
Не съм пил алкохол от близо ден и половина, като успях да отхвърля две оферти за по бира след работа, защото и в петък се започна така и финалът беше в понеделник чак следобед, като резултатът беше плачевен, не само за здравето ми, но и за финансовото ми положение. Както си обещах, като се прибрах от работа направо отворих хладилника и в мивката заминаха близо 1 бутилка водка и близо цяла бира, огледах се и започна прочистването на целия апартамент, като резултат всички запаси са унищожени. И просто ме хвана срам от положението на жилището, в което живея. Седнах и като за начало си направих малка равносметка за пораженията, които понасям и съм понесъл от алкохола. Успявах да задържа навика до към 18.30 да седна пред телевизора и като за начало да направя 2-3 бири до преминаването ми на нещо по-твърдо. За първи път от седмица насам вечерях като хората и започнах почистването на кочината, която бях оставил, като само от кухнята събрах две пластмасови торбички с празни бутилки от водка и бира, и изчаках да стане тъмно, за да ги изхвърля. Просто ме беше срам от хората, но в този момент се сетих, че те са ме виждали, когато ги купувам, и се разсмях, защото оборотът на близкия магазин и на близкото барче ще намалее.
Тази сутрин се събудих в чудесно настроение и си помислих, че ще напиша всичко това тук. Вече съм на работа и то в адекватно състояние.
от girasol» Сря Май 26, 2010 10:03 pm
Здравей, искам да те поздравя и подкрепя и аз.
Да се въздържаш от пиене е наистина голяма крачка, от нея започва истинското възстановяване и стискам палци да продължиш. После идва ред на училището, както го наричам, защото да се живее без алкохол, понякога не е лесно, и на човек му се струва, че не си заслужава. Минала съм по този път преди пет години и половина и наистина ти съчувствам сега. Но мога да кажа, че си струва. Животът в трезвост заслужава всяка минута неприятни преживявания, меко казано. След време се отплаща с много, наистина много Дарове и аз вярвам, че ги заслужаваш. Стискам ти палци, прегръщам те и ти пожелавам лек път напред. И никакво „назад”, то се видя вече какво има там.... УСПЕХ!
