ЗА БОЛКАТА

     Колкото повече става времето ми в трезвост, толкова повече съм склонна да преразглеждам миналия си опит и поведение.

     Вече не се страхувам от предишните ми кошмари, както и не се срамувам от предишното си поведение.

     Не съм станала чак толкова силна, не. Но предпочитам да се уча от грешките си, вместо да бягам от тях.

     Осъзнах, че преди, в пиянското ми минало, аз съм се стремяла всячески да избягам от болката. А най-лесният начин беше да я давя в алкохол. Тогава не се усещаше точно какво боли, нито точно колко. И така в мъглата, в едно фалшиво чувство на безопасност, завила се презглава, аз си мислех че съм спасена и този път.

     Нито един човек не обича да го боли. Физически или емоционално, все едно. Но докато „нормалните” хора се справят наистина, аз не можех.

     Започнах да се уча още в първите ми трезви дни. Болките по цялото ми тяло и в цялата ми душа ги приех като признак на оздравяване. Упойката я нямаше, значи трябваше да ме боли. Този път не избягах и благодаря на моята Висша Сила, че ми помогна да го преодолея на трезво и на чисто.

     След няколко сбирки на АА, където слушах моите трезви приятели, разбрах, че всеки го боли по нещо, по някое време и по различен начин. И всеки се бори с болката както може, без да бяга от нея.

     Програмата ми даде инструменти, с които да боравя в трезвия си живот, включително и тогава, когато ме боли.

     Приех болката като мой приятел, който ми показва къде нещо не е наред.

     Ако ме боли физически, просто отивам на лекар. Преди пре­небрегвах и този обикновен делничен признак, и вместо лекарства и преглед си взимах дозата алкохол или успокоителни, мислейки си, че оздравявам. Или не ми се занимаваше с такива битовизми, не знам точно.

     Завивах се презглава и чаках да мине.

     Когато сега ме боли емоционално, знам, че нещо някъде не е както трябва, и търся в живота си отклонението, което ми показва болката. Обикновено го намирам и е само въпрос на време да се справя със ситуацията.

     Без да се крия зад бутилката и без да бягам от проблема, с такива простички неща като питане, извинение, прошка. Болката си отива, защото не ми е необходима вече и това за мен е признак, че съм се справила.

     Ставам мъничко по-голяма и мъничко по-мъдра, успяла съм да науча още нещо за живота и света, в който живея истински вече четири години.

     До следващия път, в който отново ще объркам нещо. Но вече знам, че имам добър приятел, който ще ме подсети да си обърна внимание.

RENI