Това е действие, но в същото време и изкуство. Това е начин на живот. Убедена съм също така, че отделянето е дар и хората, които се стре­мят към него, ще го получат.

     Как протича процесът на отделяне? Как бихме могли да осво­бодим чувствата, ума, тялото и духа си от примката на прекомерното въвличане? Отговорът е: като правим всичко, което е по силите ни. Е, в началото може би ще сме доста непохватни. Според една формула, използвана отдавна от „Анонимни Алкохолици” и „Ал-Анон”, отде­ля­не­то зависи от спазването на три основни правила: честност, откритост и желание да опиташ.

     В следващите глави ще обсъдим някои конкретни идеи за от­деляне от някои определени форми на привързване. Много от другите не­ща, за които ще говоря, са пряко свързани с отделянето. Вие сами тряб­ва да решите как те могат да Ви бъдат от помощ, за да определите собствената си стратегия. Смятам, че ще успеете, ако бъдете по-отстъпчиви, ако проявите малко търпение и положите достатъчно уси­лия. Вярвам, че отделянето може да се превърне в навик по същия на­чин, по който обсебването, тревожността и желанието за контрол са се превърнали в навик – с практика. Може и да не се справяте по най-добрия начин, но с това никой досега не се е справял идеално. Вярвам също така, че независимо колко добре се справяте, отделянето ще Ви е от полза. Надявам се, че ще продължавате да обичате човека, от когото сте се отделили. Мисля, че няма нищо по-хубаво от това да вършим не­щата с любов. Понякога обаче, по различни причини, това е невъз­мо­жно. Ако не можете да се отделите с любов, според мен е по-добре да го направите с гняв, отколкото да останете привързани. Когато сме отделени, ние можем да се справим по-лесно с отрицателните си емо­ции, а когато сме привързани, можем единствено да се чувстваме раз­строени.

      Кога трябва да се отделим? Когато усетим, че не можем да спрем да мислим, да говорим и да се притесняваме за някого или нещо; когато осъзнаем, че сме се превърнали в котел от кипящи емоции; когато осъзнаем, че се чувстваме така, сякаш трябва да направим нещо за някого, защото не можем повече да издържаме; когато имаме чувството, че потъваме и сме се хванали за сламка; и ко­гато сме убедени, че не можем повече да живеем с този проблем. Във всички тези случаи е наложително да започнем да се отделяме. Скоро ще се научите да разпознавате кога трябва да прибегнете към този процес. Предлагам Ви едно изпитано практическо правило: Необ­хо­ди­мо е да се отделим, когато това изглежда последното нещо, на което сме способни.

     Ще завърша тази глава със следната история. Една нощ, към дванадесет часа телефонът ми иззвъня. Бях си легнала и се почудих кой ли може да се обажда по това време. Предположих, че е някакъв спе­шен случай.

     Оказа се, че в известен смисъл наистина е спешно. Беше една же­на, която не познавах лично. Цяла вечер тя се обаждала на различни свои приятели в търсене на някаква утеха, очевидно не я беше от­крила. Някой й беше дал телефона на свой приятел, той пък й беше дал друг телефон и последният й предложил да се обади у нас.

     Веднага след като се представи, тя започна оживено да ми об­яс­нява за какво се обажда. Съпругът й посещавал сбирките на „Ано­нимни Алкохолици”. Неотдавна обаче той я напуснал и сега се срещал с друга жена, опитвайки се да „намери себе си”. Още преди да я на­пусне, той спрял да ходи на сбирките и започнал да се държи като ненормален. Та тя се чудеше дали мъжът й не се е побъркал съвсем, щом се среща с жена толкова по-млада от него.

     Отначало не можех да измисля какво да кажа, след това пък тя не ми даде тази възможност. Не млъкна дори за секунда. Накрая ме попита:

          – Не мислите ли, че той е болен? Не смятате ли, че се държи странно? Дали според Вас не се нуждае от помощ?

          – Може би – отвърнах аз. – Но очевидно нито аз, нито Вие мо­жете да му помогнете. Повече се тревожа за Вас. Какво чувствате и мислите Вие самата? Какво Вие смятате, че трябва да направите, за да започнете да се грижите за себе си?

     Искам да Ви попитам същото, скъпи читателю. Знам, че имате проблеми. Разбирам, че Ви е мъчно и сте загрижен за хората около себе си – някои от тях вероятно рушат пред очите Ви своя живот, Вашия живот и живота на семейството Ви. Нито аз, нито вероятно Вие, можем да направим нещо, за да установим контрол над тези хора. Ако е било възможно, сигурно досега щяхте да сте го сторили.

     Започнете процеса на отделяне. Направете го с любов или гняв, но го направете. Знам, че е трудно, но постепенно ще Ви става все по-лесно. Ако не можете напълно да освободите другия, поне „отпуснете хватката”. Успокойте се. Седнете удобно. Поемете дълбоко въздух. Сега вече Вие сте в центъра на вниманието.

          ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ

1. Съществува ли проблем или човек, за когото много се тревожите? Напишете нещо за този човек или проблем. Пишете дотогава, докато не усетите, че започвате да се отърсвате от него. След като сте написали всичко, което смятате за необходимо, съсредоточете вниманието си върху себе си. За какво си мислите? Какво чувствате?
2. Какви чувства предизвиква у Вас идеята да се отделите от този човек или проблем? Какво би могло да се случи, ако го направите? Дали пък това не е неизбежно? Досегашното Ви състояние на „привързаност” и тревогите, контролирането и обсебването, които го съпровождат, помогнаха ли Ви досега?
3. Ако този човек или проблем отсъстваше от вашия живот, какво щяхте да правите и какво щеше да бъде по-различно? Какво щяхте да чувствате и как щяхте да се държите? Представете си, че живеете, чувствате се и се държите по този начин, въпреки нерешения си проблем. Представете си, че предоставяте този проблем или човек в ръцете на Бога. Вижте как Той нежно и с любов поема тази личност или пък с охота приема проблема. Сега си представете, че Вие сте в Неговите ръце. В този момент всичко е наред. Нещата са заели своите правилни места. Всичко ще бъде наред. Нещата ще се подредят по-добре, отколкото сте си мислели.