ЗАВИСИМОСТТА - СЕМЕЙНА ДРАМА

ИЛИ СОЦИАЛНА ОБУСЛОВЕНОСТ

Емил Димитров

     Емил Димитров е психолог, системен психотерапевт, сертифициран фамилен и брачен терапевт в процес на обучение по терапия на зависимости към фондация „Стефан Батори", психолог във Второ отделение за лечение на лица със зависимост и алкохолна болест в Стационарен блок Суходол на Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.

„В крайна сметка няма да бъдем запитани колко велики неща сме казали или колко велики дела сме извършили, а колко любов сме дали на хората." (мъдрецът Свами Шивамурти)

     Човекът, бидейки продукт на историята и същевременно неин отговорен редактор, сам е търсил отговор на редица въпроси. Те гнетят неговото съзнание, произтичат от неговата дейност, често пъти са увити във воала на неизяснеността или са изпълнени с вътрешна противоречивост на етапа, на който се е намирало човечеството.

     Днес сме свидетели как се рушат едни представи, изграждат се нови; снемат се едни ценности, създават се нови; отричат се едни истини, за да възтържествуват по-нови, още по-прогресивни, плод на историческото развитие на обществото. Наред с това обаче се повтарят някои явления от личния живот на човека, оставайки неизяснени по своята интимна същност и по своята значимост, тъй като при тези явления човекът е същевременно и субект, и обект на своята дейност.

     Едно от тези явления е зависимостта от психоактивни вещества. Човек още през първите мигове на своя съзнателен живот се сблъсква с реалността и възприема съществуването си по силата на необходимостта, обективизирайки я чрез определена причинност. Зависимостта се явява необичайно нарушение на тази обективна закономерност. По своята същност тя представлява сложно социално явление в живота на човешкото общество и се е превърнала в един от най-сложните психосоциални проблеми на нашето време.

     Зависимостта е едно особено явление, което смущава живота на отделния човек и обществото. Всяка зависимост следва да се проучва основно от всички отговорни инстанции на съвременно научно ниво, за да се изяснят мотивите и механизмите на нейното проявление и осъществяване.

     В литературата има различни обяснения, но и досега няма завършена концепция относно същността на зависимостта. Безспорна е социалната определеност, отразяваща структурата и отношенията в обществото, но наред с това много важно и определящо значение имат структурата и организацията на семейството и фамилните модели.

     На следващо място трябва да се имат предвид и някои особености на самата личност, нейната структура, развитие, качества, състояния, възпитание. Всичко това изгражда един комплекс от взаимоотношения, в лабиринта на който се губи причинната взаимозависимост между структурата на личността, семейството, факторите на средата, в която се развиват тези отношения, израза на тези взаимоотношения.

     При различните времена и народи отношението към зависимостта се е меняло, но никога не е преставало да вълнува хората. Трагизмът, заложен в основата му, може да предизвиква състрадание или осъждане, но никога и равнодушие. Въпреки това сред нас битуват представи и нагласи, които говорят за непознаването на неговата природа и същност, връзката му със социалната среда и възможностите за оказване на помощ на потърпевшите.

     В нашата страна нещата допълнително се усложняват от неглижирането на проблема. Причините за зависимостта се избягват от хората, от обществото, от средствата за масова информация. Пак поради тази причина не се създават или твърде малко се създават необходимите центрове за оказване на подкрепа, консултации, терапия, помощ. Превенция, профилактична психохигиена почти липсва. От всичко това проблемът се задълбочава, добива тревожни размери. Пораженията, които нанася зависимостта в морален и материален смисъл, са огромни. Абсолютно неизмерима обаче е загубата на най-ценното - човешкия живот.

     А всъщност се оказва, че не е чак толкова трудно в много от случаите да се избегне драмата. Често пъти този живот е стоял в ръцете на някой близък или познат, на семейството, обществото, може при повече познание, отговорност, човешка топлина да се предотврати най-лошото.

     Проблемът за зависимостта още не е намерил адекватно решение от страна на държавните и обществените организации, което да съответства на сложността му.

     Емоционалната злоупотреба е една от най-значимите причини за появата на зависимо, девиантно поведение при децата, юношите, младежите, възрастните. Този дисфункционален механизъм на семейно взаимодействие включва в себе си от една страна сериозно нарушени партньорски отношения между родителите, и от друга - като директна последица от първото - силна връзка между детето и единия от родителите. На практика във всяко едно от семействата, които имат дете, употребяващо ПАВ, е налице силна неудовлетвореност на родителите в ролята им на партньори и изместване на този проблем към симптоматиката на детето. Темата за емоционалната злоупотреба е толкова по-сложна и значима поради факта, че и в обществения, и в семейния контекст прекалената близост между родител и дете не се приема за „опасност", пряко свързана с благополучието на детето. Употребата на ПАВ от деца е разпространена сред различни социални слоеве, възрасти, географски райони и култури. Има обаче един безспорно общ фактор, който се среща при всички случаи на сериозна употреба от деца, а именно - емоционалната злоупотреба. „Семейната структура" и „емоционалната злоупотреба" са термини, въведени и изследвани в практиката на фамилните терапевти. Връзката между тях е, че емоционалната зло - употреба става водещ механизъм на отношенията родител/дете там, където има трайно и за дълго време установена дисфункционална семейна структура.

      Създадената силна връзка между единия родител и едното дете е подчинена на задоволяването на емоционалните потребности на родителя, в резултат на което детето не може да реализира задължителните за своето жизнено развитие задачи: формиране на индивидуалност; постигане на автономност; създаване на здрави и силни партньорски и приятелски връзки извън семейството. Това го прави зависимо, несамостоятелно, объркано по отношение на собствените му потребности и чувства, плахо и несигурно при отстояване на собствената позиция. За да се появи устойчиво такова явление в семейството, със сигурност като предпоставка съществува сериозна дисфункция между двамата родители в ролята им на съпрузи. Затова и именно става възможно детето да заеме мястото на единия от родителите, като негов партньор. Патрисия Лав, която е американски фамилен терапевт и автор на книгата „Какво да правим, когато любовта на един от родителите ни контролира нашия живот", описва трайните последици от формирана свръхблизка връзка между едно от децата и единия от родителите като синдром на „емоционалния инцест". Тя дава и специфичен термин за детето, което участва в това взаимоотношение - „избраното дете". Ето някои от неговите характеристики [81, стр. 9-36]: