A- A A+

 

     По подобен начин, като структура in statu nascendi, възникваше най-важния досега сред достиженията на "Огледалце" спек­такъл "Еутедемис или Отвъд Огледалото", изграден върху трудни, но увличащи текс­тове на съвременната поетеса Малгожата Капица. Тайнствената героиня от заглавието "се роди в съня" и обитава мястото "на трите граници: между съня, вечността и дей­ствителността". В спектакъла Еутедемис е само условно същество от женски пол - тя е някаква частица на всеки от нас, тази частица, която е най-чувствителна и затова най-уязвима и беззащитна, най-лесно ранима и затова - най-често старателно и дълбоко скривана. Тази частица, която е най-чиста, а следователно най-болезнено наивна (глупава може би?), самотна "из магичните полета на техното", изумена и ужасена от този свят, в който "някой е изпочупил крилете на чучулигите с бейзболна бухалка", в който "в учудените очи на агънцето блестят светкавици и шпаги", а злият разбойник от приказката " се чувства отлично, защото е като у дома си".

    Това е тази частица, която понякога сеопитва да излезе вън от себе си, да се по-каже на света (всъщност целият спектакълпредставлявя поредните болезнени опити на Еутедемис да мине "от тази страна"), но обикновено веднага "попада на бодлива тел" и, наранена, се крие обратно отвъд, след всеки пореден опит все по-дълбоко и по-дълбоко...  Някога най-накрая ще се сгу-ши толкова надълбоко, че няма вече да може да намери сама себе си, а хората ще забравят за нейното съществуване. Но за сега все още я има - и затова го има и този спектакъл (за да я има!). Работата ни върху него е послужила за осъзнаване именно на това, че всеки има своя непо­вторима, различна, но еднакво чувствителна и податлива на болка Еуте-демис (затова в поредните сцени тя се играе от всички момичета подред). Тази работа беше претекст за много разговори, дискусии, дори караници -за различността и възможността да я приемем и одобрим у другите и у себе си; за чувствителността, като слабост и като сила, за съгласие или несъгласие със злото, за страха и смелостта, за собствените и чужди граници, за смисъла или безсмислието да се ръководиш от чувствата и да ги показваш... Невъзможно е де се изброят всички теми.

     И точно това значи профи­лактика.

     Както в старата притча - не знам къде прочетена или чута, но от години любима - за тримата строители, работещи заедно, които един минувач попитал какво правят. Първият отговорил: "подреждам тухли". Вторият - "печеля пари за хляб". Третият казал: "строя катедрала".

     Реално погледнато, всичко, което правим с децата (не: за децата) - стига да е творческо, безопасно и умно - може да бъде профилактика (в крайна сметка, най-добрата профилактика винаги ще си остане това, да прекарваме с тях известно време, да бъдем с тях). При условие, че го осъзнаваме, че знаем ЗА КАКВО го правим. И че това си знание подаряваме на децата.

 

Текст и снимки: Анна Швед

създател на Клуб "Х" и инструктор на Театър "Огледалце",

директор на Младежки Културен Дом "Охота"

 


Pin It

АркА, брой 5, март 2005 г.

АркА

брой 5, март 2005 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Художник: Клаудиуш Маселевски

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”