A- A A+

 

    Името на театъра, взето от названието на популярна техника по драма, до голяма степен определя неговия характер и програмните му принципи. Защо "Огледалце"? На този въпрос отговарят самите участници, чиято идея беше това име:

     "Защото огледалото отразява всичко наоколо. А ние искаме нашият театър също да показва всичко това, което знаем, което е важно за нас.

Защото в огледалото можеш да видиш себе си. Защото то ни показва какви сме наистина (дори ако не винаги ни харесва това...). А по време на нашата игра на театър ние също се "оглеждаме " в едно такова невидимо огледалце, можем по-добре да опознаем (тоест да разберем) себе си. И другите хора.

 

     И най-сетне, защото съществува магичната Отвъдна Страна на огледалото, която всеки от нас, както и всеки човек, търси повече или по-малко съзнателно. Натам водят различни пътища, а театърът е един от тях. "

     Действително, всяко едно от занятията, всеки спектакъл става по този начин един вид пътешествие "отвъд огледалото". За визуализация на тази "отвъдност" - разбирана като всичко това, което е на пръв поглед невидимо (макар и често най-съществено), което децата заедно търсят на занятията -много подходяща се оказа сянката, която стана един от най-важните еле­менти на сценичния израз в Театър "Огледалце". Тя е инструмент за работа, добре четлива метафора и същевременно любима игра, а полумракът, не­обходим в театъра на сенките, не само създава храна за въображението, но също, което е много важно, осигурява чувството за безопасност, защото крие, обгръща и прегръща...

     За да станеш актьор в "Огледалце", няма нужда да си изключително надарен, да притежаваш прекрасна дикция, рецитаторски талант, красота или добро физическо състояние (макар че всички тези неща, разбира се, не пречат, ако ги има!). Достатъчна е любознателност към света и хората, отворени очи и смелост. Смелостта да търсиш нещо, което е важно за теб, да искаш да говориш за него, и най-сетне - да погледнеш в огледалото...

     В спектаклите на Театър "Огледалце", макар често да се основават на поетически текс­тове, има сравнително малко думи (необходимостта да се овладява и запаметява текст често се оказва, също и в ре­зултат на травматизиращ учи-лищен опит, непреодолима бариера за децата, които, като изключим това, невероятно добре функционират на сцената!), затова пък има много движение - жест, пантомима, танц - раждащо се спонтанно, директно на самите занятия. Изключително важна роля играе и музиката - не само като спомагателен елемент, който илюстрира и подрежда сценичните действия, но който също подпомага изживяването, усилва или провокира рефлек-сията. Нали "четенето" на музиката е всъщност четене на собствените вътрешни тонове - на това също театърът се опитва да учи - на едно такова вслушване в себе си, на разбиране на това, което свири там. Подобна е ролята и на сценографията към спектаклите - винаги собственоръчно създавана и затова винаги много проста, дори примитивна, но същевре-менно винаги метафорично наситена.  Примерно в "програмния" поетически спектакъл "Еутедемис или Отвъд  Огледалото" единствената материя, изпол­звана при създаването на сценографията и реквизитите, е обикновен вес­тник, като символ на нашето ежедневие, на действителността, като сбор от фактите - често толкова ужасяващи, които я определят, като условна визу­ализация на болезнената граница между тази ужасна действителност и света на вътрешната човешка чувствителност. Това е материя нетрайна, под-даваща се на оформяне (от вестник е огледалото и стената, и снегът, и куклата-човек, ламарината, магичната пръчка на вълшебницата, и ку-чешкото лайненце...), краткотрайна, но в същото време някак си вечна, всеприсъща, определяна от човека и, по силата на обратната връзка, определяща самия него.

     По време на работата ни, съгласно с названието на театъра, търсим различни огледала, в които по различен начин децата да могат да се огледат.  Понякога това са упражнения и техники по драма, игри с елементи на интерперсоналния тренинг, или рисувани върху големи листове хартия кон­тури на участниците, в които постепенно всеки вписва различни инфор­мации за себе си, като например изживяните на занятията емоции, откри­тите по време на работата собствени силни страни, черти, желания и т.н. Тези изображения използваме и като декорация на залата по време на представленията. А също и зрителят на спектаклите на "Огледалце" трябва поне за миг "да застане пред огледалото" - в залата по време на всяко представление сред изпълнените вече със записки "портрети" на актьорите винаги виси празният контур на "зрителя", в който зрителите вписват след спектакъла собствените си емоции и размишления. Освен провокиране на зрителя да погледне "отвъд себе си", към изживяванията си, това е същевре­менно добър начин за придобиване на обратна информация.

     За разлика от повечето т. нар. профилактични театри, репертоарът на Театър "Огледалце" не се свежда до представления, които да показват опасностите произтичащи от контакт с психоактивни вещества и от други рискови поведения на младежта. Фактически, по изключение, такъв характер има новия спектакъл с работно заглавие "Тъмните пътища", върху който започнахме да работим тази година по инициативата на самите участници. Той ще представлява актуализирана травестация на известната приказка за Хензел и Гретел. Двамата герои, всеки от които по различни причини и в различни обстоятелства е избягал от къщи (той - от "приличен дом" -защото са му писнали постоянните претенции и мъмрене на обичащите го, но все заети със своите си работи родители; тя - от кошмарите на живота със самотна майка алкохоличка), се срещат и потеглят по опасните пътеки из тъмната гора на действителността на големия град, по които се лутат, излагани на различни опасности, макар и не задължително в лицето на Баба Яга... А всъщност, кой знае. Както винаги, програмно, няма готов сценарий, той ще възниква в течение на няколко месеца съвместна работа, по време на която чак ще се окаже какво ще стане с нашите герои, дали и доколко ще се оправят сред тези опасни приключения и какъв край ще придобие съвременният вариант на приказката. Често пъти, преди да се определи окончателния вариант на събитията, децата се опитват да измислят различни варианти и дискутират върху тях; случва се цели два часа изобилието на идеите или температурата на дискусиите да не позволяват на акцията да мръдне нито на крачка напред - но такива занятия не са по-малко ценни!

     В спектакъла, освен фрагменти на популярните сред младежите, "твърди" и изпълнени с пълно отричане като израз на бунт песни от течението хип-хоп, са използвани доста свободно текстовете на самоубилия се през 1979година полски поет Едвард Стахура, един от литературните "каскадьори" на XX век, вечен скитник и търсач, чужд на всякакви литературни конвенции, трагична личност, също и заради посещенията си в алкохолния ад.

 

АркА, брой 5, март 2005 г.

АркА

брой 5, март 2005 г.

Редакция и превод: Анна Швед

Коректор: Йорданка Илиева

Художник: Клаудиуш Маселевски

Снимки: Анна Швед

Графично оформление и предпечатна подготовка: Анна Швед

БЮЛЕТИН НА РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА
“АЛКОХОЛ И НАРКОТИЦИ”
НА ФОНДАЦИЯ “СТЕФАН БАТОРИ”

Издателят разрешава препечатването на нашите статии с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от списание “АРКА”, издавано в рамките на Регионалната програма “Alcohol & Drug” на Фондация Стефан Батори.”