A- A A+

 

     Веднъж по време на пътуването си из САЩ попаднах на странна група с името Incontient Anonymous; не бях на сбирката им, но от брошурата разбрах, че там се събират възрастни хора, главно жени, чийто проблем е в “пропускливите” пикочни канали или пикочен мехур и очевидните последствия от това. Натъкнах се и на Анонимни длъжници (Spenders); слушах също и за много други организации, събиращи хора с най-различни проблеми, които бяха избрали за себе си начин на живот използваната от половин век в АА програма на Дванадесетте стъпки. Накратко това е програма за личностна промяна, възможна благодарение на помощта на другите хора и събуждането на вътрешния духовен живот.

     В тези десетки най-разнообразни групи участниците престават да се борят с проблема си и да доказват, че могат да изпият, изядат, да се надрусат или да съгрешат по мъничко. Те признават пълното си безсилие спрямо това, което в техния случай прави невъзможно да управляват живота си, а после, както при Анонимните алкохолици, работят над усъвършенстването на характера си и реконструират своите отношения със света. Във всичките видове групи, също като в АА, става въпрос само за едно: за съзнателно и доброволно поемане върху себе си на отговорността за своя живот; за отказване от привичката си да обвиняват другите за собствените си неуспехи, дефекти или нещастия; за очертаване границите на отговорността и независимостта от това, което правят или мислят другите; за приучването към здравия и социално позитивен егоизъм на принципа: правя това, в което вярвам и което е добро за мен, уважавам себе си и другите и не нося отговорност за никого другиго освен за себе си. Накратко, става въпрос да изберат свободата да бъдат себе си без да се маскират с химия, изкуствени стимуланти, поза, фалш или каквато и да било форма на бягство от реалната действителност.

      Неотдавна прочетох в едно американско списание, че всеки седми американец, по-възрастен от 15 години, за по-дълго или по-кратко време е участвал в някаква програма на Дванадесетте стъпки. Замислих се над това и си дадох сметка, че това там се чувства. Може би именно за това е и общото впечатление, че американците сякаш са “други”. Те не са други наистина, само дето по-малко мърморят, повече работят, по-често говорят това, което мислят, по по-директен път се насочват към това, което желаят, имат по-позитивно отношение към себе си и към другите и в техния език “не” е свършено изречение, което не се нуждае от обяснения или изясняване. Е, и поне всеки седми от тях вече знае, че може да направи избор.

     Това е започнало преди повече от половин век от алкохолиците, които се възприемат тогава в Америка (както у нас и до днес) с отвращение, враждебност и пълно неразбиране от страна на обществото. В АА хората са започнали да трезвеят, бавно да излизат от скривалищата си, докато изведнъж се оказало, че почти всички водещи холивудски звезди ходят в АА, че там има астронавт, който е кацнал на Луната, а президента на САЩ поощрява гражданите да четат книгата за възрастните деца на алкохолици, защото “на него самия тя му е помогнала да разбере много от личните си проблеми”.

     Към АА неотдавна в Америка се включиха и злоупотребяващите с алкохол лекари; пилотите и стюардесите имат свои закрити сбирки на летищата; трезвите благодарение на АА свещеници алкохолици неотдавна получиха съгласието на папата да използват по време на литургия безалкохолен заместител на вино. Примерите са многобройни. Дори в пустинята в Аризона е лесно да се намери сбирка на АА на разстояние половин час път с кола, а в градовете има по няколко сбирки на час денонощно дословно на една крачка от дома.

     Американците отдавна са се освободили от враждебността, страха и нетолерантността спрямо алкохолиците. Напоследък още в основното училище има занятия за опасностите, свързани със злоупотребата с алкохол и наркотици. В медицинските академии още в първи курс учат за АА и за това как лекарят може да използва техните програми. Университетите са въвели нов предмет, наречен “Психология на зависимостите” (а в много, както в Antiochв Лос Анджелес, може да се прави специализация в лечението на алкохолизма и наркоманията).

     Моите познати и приятели – от следването, от стажа, от групите Al-Anon– почти всички единодушно ме уверяваха, че щом като в Полша вече има Анонимни алкохолици, то разпространяването на знанията за зависимостите и съвременните методи на лечение на пороците е само въпрос на време.

     Дълбоко вярвам в това, защото самата аз научих толкова много от тях. Програмата на Дванадесетте стъпки, която им помага да запазят трезвеността си, на мен ми помага да помня, че съм безсилна относно местата, нещата и хората; че трябва да преживявам деня “тук и сега”, а не да се задълбавам във вчера или да бягам в утре, и че, честно казано, всеки от нас е зависим от нещо – алкохоликът от алкохола, а другите например от нуждата да доказват, че имат право, от властта, от предметите, парите, престъпленията, жените от мъжете, мъжете от жените, родителите от децата, децата от родителите; от бъбривостта, плахостта, високомерието или пък просто от кафето, чая, сладките или цигарите.

     Мисля, че действително е въпрос на време и разбирането на същността на зависимостта и опознаването – макар и от тази книга – на трезвеещите в АА алкохолици ще позволи на много хора да се избавят от старите предразсъдъци, а може би така както аз, да се заинтересуват от великолепната в своята простота и мъдрост програма на Дванадесетте стъпки на АА, благодарение на която ще пожелаят да променят живота си.

 

Pin It

ИЗБИРАМ СВОБОДАТА - Ева Войдилло

ИЗБИРАМ СВОБОДАТА

Ева Войдилло

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори".

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ИЗБИРАМ СВОБОДАТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапияна зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.

      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.