Душевното спокойствие

 Съветъ къмъ Жената или Нев‡стата:

“Изгори л‡стовичи крака на прахъ, дади на

пиеницата да пие в тази отрова, с коjато се

упива, или найди jаjца на сojка и свари ги,

и даваj ги в манджите да jаде

н‡колко денjа несознаваjки, докле

се от пиjанствоту отвърне”

(“Аптечка на домашните лекарства”, Сандомеж, 1794)

     Елжбиета:

     На своята първа сбирка на Al-Anonдойдох преди две години и половина. Насочи ме лекарката от център за работа с алкохолици, в който безуспешно се опитваше да се лекува мъжът ми. Честно казано, смятах за безумство да показвам кирливите си ризи пред непознати. Но вече бях опитала всичко, но без резултат. Отидох, значи, и попитах: “Какво трябва да правя, за да спре да пие?”

     И като че ли ме удариха с чук по главата. “Можеш да промениш само себе си. Ако животът ти е станал непоносим поради алкохолизма на близък човек, идвай при нас. Срещаме се, за да споделяме нашия опит, сила и надежда и така си помагаме в решаването на всекидневните проблеми и се изпълваме с душевно спокойствие”.

     Ами да, ТОЙ разрушава живота си, моя и на децата ни, а АЗ трябва да променям себе си – помислих си с обида и недоверие. Върнах се бясна вкъщи. Но въпреки раздразнението до мен достигна една оптимистична подробност. Дадох си сметка за факта, че никой на тази сбирка не се отнесе към мен пренебрежително или високомерно. А от това най-много се страхувах. И още нещо  ме порази особено. Там имаше девет души – само жени – които час и половина говореха за безсилието спрямо алкохолизма на своите близки. Две имат синове, няколко, както и аз, мъже, а една – дъщеря и зет, и двамата със няколко есперала, практически негодни да се грижат за собственото си дете, и поради това го отглежда баба му. Най-странното е, че нито за момент нямах впечатлението, че някой си показва кирливите ризи. Това беше най-учудващото.

     Мирка:

     Бях на двадесет и четири години, с двегодишна дъщеричка и се чувствах все по-безпомощна, объркана, самотна. Родителите ми бяха против моята женитба с Витек още от началото, така че когато ме биеше и ми вдигаше скандали на пияна глава, се срамувах да отида при тях. Една вечер гледах по телевизията програма за алкохолизма, където дадоха телефона на АА. Отидох до телефонната кабина, обадих им се и от тях разбрах за семейните групи Al-Anon.

     Четири месеца по-късно Витек отиде в АА. В домовете на неговите и моите родители се пие много, така че рядко им ходим на гости. Другите роднини също се държат като обидени от времето, когато дойдоха на именния ден на Витек, а ние сложихме на масата харана и предложихме за пиене само кока-кола, минерална вода и сокове. Малко след това Витек също започна да посещава сбирките на Al-Anon. Неотдавна ми каза, че АА му помага да се освободи от алкохолната зависимост, а Al-Anon– от зависимостта му от алкохолици. Витек винаги е умеел да уцелва в десятката.

     Урсула:

     Преди да дойда в Al-Anonопитах всичко. Когато мъжът ми се напиваше, се ядосвах, правех му забележки, но не помагаше. Изливах водката в тоалетната, той отиваше и си купуваше нова. Сядах да пия заедно с него, но той и така винаги завършваше в кръчмата с приятелите си. Умолявах го, заплашвах с развод, даже веднъж се пренесох да спя в другата стая; а той нищо, както си пиеше, така и продължи. За децата вече бях и майка, и баща едновременно. Цялата къща лежеше на мен. Освен всичко и работех. Най-лошото обаче бяха преструвките, че всичко е наред – пред познатите, пред роднините, пред растящите ми деца, които и така виждаха какво става; не вярваха вече не само на баща си, престанаха да вярват и на мен. Отдръпнаха се, разбягаха се по интернати, всякъде другаде им беше по-добре отколкото вкъщи.

     Вече нямах сили, исках да се самоубия. В такова състояние отидох в центъра за психично здраве. От психолога получих адреса на една група на Al-Anonи брошурка за алкохолната болест, от която разбрах, че това е болест на цялото семейство. Когато отивах за първи път на сбирка, смятах цялата тази идея за безсмислена. Но вече бях изчерпала всички други начини. Намирах се на дъното. Чувствах се отчаяна, изнервена, самотна, измъчена, тежко болна. Когато някой на сбирката започна да говори за “надеждата” и “душевното спокойствие”, се разплаках. Така започна моят път в Al-Anon.

     Тъкмо правя шестнадесет месеца от този момент. Моят алкохолик продължава да пие, но аз днес съм друг човек. Престанах да се чувствам отговорна за неговите постъпки – не го отървавам от пиянските му неприятности, не туширам последствията от пиянството му. Постепенно станах независима от него и се уча да бъда отговорна само за себе си. И сега той сам си плаща за последствията от пиенето си. Тъкмо му взеха книжката за каране пиян – виждам, че това наистина го разтърси. В Al-Anonговорим за “твърдата любов”. Разбрах го скоро – сега се уча да обичам с такава любов дори собствените си деца, това означава да уважавам правото им да вършат грешки и да им оставям правото да си носят последствията от тези грешки. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, вярно е. Но кой е казал, че мъдростта изобщо идва лесно?

     Аня:

     Едва наскоро, когато дойдох в Al-Anon, открих, че единственото наистина силно чувство, което ме изпълваше от години, беше самосъжалението. Сега работя над това да го изхвърля от себе си. Когато за малко се забравя, то ме обхваща отново. Вече се научих да го разпознавам безпогрешно. Един от симтомите е неочакваната безпричинна тъга. Като изпаряващ се газ, който бавно те трови. Тъгата преминава в угнетеност, после в депресия. Нищо не ми се иска, нищо не ме радва, нищо няма смисъл.