Семейната терапия в Хейзълден
Видях този модел в действие по време на стажа си в клиниката за алкохолици в Хейзълден, известен не само в Америка сред занимаващите се професионално с алкохолните проблеми. По-голямата отколкото в другите центрове ефективност на техния метод произтича от факта, че в Хейзълден се обръща по-голямо отколкото всякъде другаде внимание за обхващането на семейството на пациента в програма за терапия, която по своята същност малко се отличава от принципния начин за лечение на самата зависимост.
Хейзълден е един от първите центрове за лечение на зависимостите, опиращи се на програма, която има за цел не само да възвърне здравето достойнството на алкохолика, но и да възстанови здравето и достойнството на неговите близки. По-рано ако някъде са се занимавали със семействата, терапията най-много е трябвало да помогне на жената и децата или на родителите на алкохолика “по-добре да го разберат” и да ги научи да го улесняват в неговото въздържание.
Семейният център – Family Center – провежда за семействата на лекуващите се в Хейзълден терапевтична програма, състояща се от лекции и беседи, филми, аудиовизуални програми, индивидуално съветване, сесии по групова терапия, попълване на спомагателни анкети (общо няколко десетки страници), библиотерапия и групови дискусии с други семейства. По време на едномесечното пребиваване на пациента в центъра са забранени традиционните посещения на близките и приятелите; близките обаче се канят на неколкодневно пребиваване във Family Center.
Директорът на Family Center – Теренс Уилямс, е познат с това, че при всеки удобен случай подчертава, че неговият център предоставя услуги на всички, които живеят и работят с алкохолици и други зависими. Затова сред участниците в програмата на Family Center освен семействата на актуално пребиваващите в Хейзълден пациенти могат да се срещнат терапевти, лекари, психолози, медицински сестри, полицаи, съдии, духовници и магистрати.
Първото нещо, което се набива в очи след прекрачването на прага на Family Center, е лозунгът, написан с големи букви: ПОМНИ, НЕ ЗАРАДИ ТЕБЕ ПИЯ И НЕ ЗАРАДИ ТЕБЕ ЩЕ ПРЕСТАНА.
“От това трябва да се започне – казва господин Уилямс – защото всеки, който си има работа с алкохолик, предимно иска да го контролира. А пък по принцип никой няма контрол над друг човек. И това е добре, защото контролът е унизителен и обиден за човешкото достойнство”.
Семейният център разполага с хотел за гостите на участващите в стационарната програма. За хората, които могат да пътуват от близките градчета и от Минеаполис и Сент Пол са организирани осем вечерни сесии в течение на един месец. Въпреки отлично организираните занятия, квалифицирания терапевтичен персонал и старателно изработената програма няколкото десетки часа теоретично и практическо образование не са достатъчни за затвърждаването на промените на отношението и поведението, типични за коалкохолиците. Следователно убеждаването за постоянно участие в Al-Anonв градовете, където живеят е основната терапевтична цел на Семейния център в Хейзълден, така както поощряването към дългосрочна работа в АА е целта на програмата за пациентите на клиниката за зависими. Семейният център работи под девиза да се подобри качеството на живот в семейството в резултат на четири основни процеса:
1. Обогатяване на знанията на всички членове на семейството за алкохолизма и другите зависимости.
2. Осъзнаване с помощта на терапевт и други коалкохолици на собствените грешки и вредни навици, произтичащи от дългогодишното общуване с болния или болните от алкохолизъм, а преди всичко разпознаването в себе си всичките проявления на контролиране на алкохолика, за да може работата върху себе си да започне от преустановяването на този контрол във всичките му форми и прояви (като надзираване, следене или просто непрекъснато мислене и притеснение за това какво може да се случи с него).
3. Използване в работата над промяната на своите негативни и вредни навици на помощ от хора с подобни проблеми, най-добре в Al-Anon и в семейни терапевтични групи.
4. Помагане на други хора с подобни проблеми чрез споделяне на своя опит в Al-Anon или навсякъде другаде, където има хора, страдащи поради алкохолизма на близките си.
Терапевтът Джеф
Във Family Center прекарах един ден, придружавайки мъжа и двамата пораснали синове на Джени П., пациентка в отделението “Лили Хол”, където карах стажа си като психолог. Участвах между другото с тях и в семейна сесия с терапевт, който после ми показа в своите бележки много точна диагноза на всеки един от мъжете и плана за индивидуална и групова терапия с тях. В този план бяха отбелязани следните задачи: 1. да събуди у всекиго от тях по-голямо уважение към себе си; 2. да подобри физическото самочувствие (на бащата); 3. да подобри функционирането в приятелската и социалната сфера (при по-малкия син); 4. да помогне да разберат болестта на зависимостта като проблем на цялото семейство.
Джеф има диплома на магистър по психология и лиценз за инструктор по алкохолна терапия едва от няколко години, опитът му е много богат, защото от раждането си е живял, както каза, в семейство с алкохолни проблеми, въпреки че родителите му са били на практика въздържатели. Алкохолизмът на дядовците – твърди Джеф – се е отпечатал под формата на емоционален хлад, липса на искреност, в болезнено насочване на амбициите на децата и склонност – особено у бащата – да оценява хората според успехите и парите, а не според такива човешки качества като емоционалност, доброта, честност, духовност. Джеф днес е убеден, че това са били прояви на семейна алкохолна болест, пренесена от баща му и майка му от техните домове на детството.
- Какво значение може да има това днес в твоята работа? – попитах го, когато отивахме заедно да обядваме.
- Има и то огромно – поясни той – защото трябва да си забелязала, че когато работя с хора, индивидуално или в група, всичко, което правя, доказва, че аз не знам по-добре от тях, а знам и чувствам същото, което и те. Затова се разбираме толкова добре. В алкохолните семейства са различни само актьорите и реквизитът; процесът или интеракцията навсякъде е почти идентична.
Обядът ни в Хейзълден както обикновено се състоеше от огромна чиния, пълнена според собствения вкус с изложените в бюфета съставки на питателна витаминозна салата. По примера на Джеф посипах сместа от сурови зеленчуци, варено пилешко месо и нарязано сирене със орехови и слънчогледови ядки. Накрая полях тази многоцветна композиция с моя любим сос “Хилядата острова”.
- Знаеш ли – каза Джеф – като дете не бих могъл да си направя такава салата. Баща ми признаваше само варените зеленчуци, а майка ми се страхуваше да му противоречи и така у нас никога не се ядеше сурова салата.
