Да спасим цялото семейство

     “Не аз трябва да се лекувам. Та нали не аз пия, не мен са ме изхвърлили от работата, на никого нищо лошо не съм направила. Цялата къща ми е на главата и все някак нищо никога не провалям. От години аз издържам семейството и не помня кога съм била на почивка. Възпитавам децата и отгоре на всичко се грижа за родителите му. И за него разбира се. Аз съм отговорна за всичко и за всички. Е, от време на време всичко започва да ми писва…” – казват деветдесет и девет жени на алкохолици от сто, когато в консултацията или в съда за първи път чуят, че алкохолизмът е болест на цялото семейство и че те трябва да се лекуват.

     В Америка алкохолизмът е признат официално за болест на семейната система вече от над двадесет години, т.е. тогава, когато Вирджиния Сатир и няколко други основоположници на семейната психотерапия формулират принципите на терапевтичната работа с дисфункционални семейства, в които преди да умре любовта, винаги най-напред гасне разбирателството.

     Всяка семейна система има своята вътрешна динамика и се ръководи от неписаните правила на взаимодействието между отделните части на системата, тоест членовете на семейството. Здравата система се опира на равномерното разпределение на отговорностите за различните функции и задачи, които се реализират в семейството (никой не е експлоатиран от никого). В здравата система всички елементи са свързани с двустранно действащи комуникационни канали (искреност). За разлика от болната, т.е. дисфункционалната система, имаща затворен характер, здравата система е отворена, което означава, че са действени каналите за двустранна комуникация, свързващи семейната система с по-голямата система на обществото, част на което е семейството (участие в социалния и приятелския живот).

     Теорията на системите, приложена към семейството, позволява да оценим конфликтите и трудностите, правещи невъзможно хармоничното съжителство и индивидуалното развитие на всеки член от семейството. От това произтича също, че промяната във функционирането дори на един елемент причинява промяна във функционирането на цялата система. Този принцип действа и в двете посоки – това означава, че промяната може да доведе до влошаване или до подобряване на съвместния живот в семейството. Следователно е очевидно, че ако някой започва да прекалява с пиенето, с това влошава качеството на живот на всички членове на своето семейство.

     Al-Anon: начин на живот

     Хората в Америка рядко разчитат на това някой да удовлетвори потребностите или да реши проблемите им. Жените на алкохолиците не са изключение от това правило и много преди госпожа Сатир – още в началото на петдесетте години им дошла идеята със собствени сили да спасяват здравето на своите болни семейства. Знаменателен е фактът, че инициаторки на взаимопомощта в групите на Al-Anon  стават жените на алкохолиците, вече трезвеещи в общността на Анонимните алкохолици, а не на още пиещите.

     Това става така, защото преставането на алкохолика да пие – за което си мечтаят близките му – не разрешава автоматично проблемите на алкохолното семейство. Дори напротив, в първите месеци на въздържание обикновено алкохоликът става непоносим. Защото главният проблем на алкохолика е в неумението да се справя със собствените си емоции без алкохол (именно затова и пие). Следователно преди да се научи да се справя с емоциите си без да бяга в алкохола, той е в състояние да измъчи себе си и най-близките си с изблици на злост, нетърпеливост, нервност и, разбира се, изискване за толерантност към цялостното си поведение само затова, че вече не пие. Известно е, че физическото състояние на алкохолика винаги се влошава веднага след като престане да пие и тогава се проявяват остро симптомите на абстинентния синдром; по подобен принцип в ранната фаза на въздържанието се влошава неговият семеен живот, сякаш в емоционалния живот на алкохолика се появява нещо подобно на “духовен абстинентен синдром”. През първите няколко десетки месеца алкохоликът започва да се учи да живее без алкохол, а началото винаги е трудно. Тогава не само той може да се усъмни в смисъла на трезвия живот, но може да чуе и от жена си: “Пóми харесваше, когато пиеше”.

     За дисфункционалните семейства важи принципът, че нарушеното равновесие дори на най-болната, но стабилизирана по някакви правила система, се стреми да се завърне към старите правила. В система, каквато е семейството, когато след много години пиене алкохоликът накрая започне да трезвее и в процеса на затвърждаване на промените, извършващи се в неговото отношение към себе си и към другите хора, желае да навакса задълженията си и започва да се реализира като съпруг, баща и глава на семейството. “Как така? – съпругата моментално започва да се защитава по инстинкт. – С какво право той иска да управлява моите спестявания? О, не, няма сега да ми нарежда в колко часа ще обядваме. Виж го ти, едва е престанал да пие и веднага всичко трябва да става така, както той иска! Няма да го бъде”. А децата казват: “Баща ни какво ни се меси? Тези приятели ми са от много време и изведнъж спряха да му се харесват? Как така изведнъж татко стана толкова амбициозен?”

     Такива настроения на най-близките към започващия да трезвее алкохолик лесно могат да отслабят мотивацията му и тогава всичко се връща към предишния порядък: алкохоликът започва да пие и чувството за вина и навиващата се спирала на болестта отново правят невъзможно неговото участие в семейния живот с правата на равностоен партньор и възпитател на децата. Семейството потъва все по-дълбоко в тресавището на патологичните навици, произтичащи от чувството на самота, липсата на взаимно доверие и несъответствието между това, какво всеки от тях чувства, и това, какво може да си признае, и между това, какво се прави, и това, какво се говори.

     Преди близо четиридесет години американските жени, които не били щастливи единствено от факта, че съпрузите им водят трезв начин на живот, създали Al-Anon. Те интуитивно чувствали, че подобрението на тяхното самочувствие не зависи от промяната на поведението на мъжете им. Взели Библията на АА, Дванадесетте стъпки, Дванадесетте традиции и Молитвата за душевното спокойствие и, като зачеркнали една дума, се убедили, че – благодарение на тази програма – над техните семейства бавно, много бавно започнало да се спуска спокойствието. Те променили само звученето на Дванадесетата стъпка, която в програмата на АА звучи: След духовното ни пробуждане в резултат на тези стъпки, ние се стараехме да споделяме опита си с другите алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си начинания. Защото общността на Al-Anon носи послание не към алкохолиците, а към всички други, които страдат поради алкохолизма на близките си.