По-късните бележки за Джени в дневника ми постепенно стават все по-лаконични. Има например следната записка: “Джени е превъзходна за лидер на групата. Изхвърли фасовете от всички пепелници. Ха, ха”. (От самото начало Джени получаваше забележки на събранията за разхвърляност.) Друга записка: “Джени помага на новачката в работата й над автобиографията. Добре се справя, самата тя знае какво преживяване е това”.

     Под датата на последния ден на пребиваването ми в Хейзълден написах: “Завърши тържественото сбогуване. Получих от групата миниатюрна брошка с формата на пеперуда. Закачи ми я Джени. И двете преглъщахме сълзите си, когато тридесет жени се хванаха за ръце в голям кръг и изрецитираха стихчето, което тези стени трябва да са слушали много хиляди пъти”. Записах си също и това стихче, което в свободен превод звучи така:

Гъсеница пристигна тук.

И после в ларва се превърна.

И толкова се промени,

Че пеперуда излетя.

     Накрая Джени ми подаде своя екземпляр на Библията на АА и ме помоли да я подпиша. Под подписа си добавих и своя адрес във Варшава. Джени ме изпрати до паркинга. Разказваше за най-близките си планове:

     - Аз също скоро ще си отида оттук. Вече работя над Четвъртата стъпка.  Това е трудна работа, но всички тук го правим, така че нямам избор. За Петата стъпка съм избрала Джеф. На него съм в състояние да си призная същността на своите грешки.

     Качих се в колата.

     - Дръж се – казахме си като по заповед и се разсмяхме.

     През зимата получих от Джени картичка. В нея тя беше написала:

     “Скъпа Ева,

     Ето че измина най-важната половин година от моя живот. Трезвея, като се опирам на програмата на АА, участвам в групата по психотерапия за Възрастни деца на алкохолици и от неотдавна се уча да живея живота на неомъжена жена. Днес пристига от Орегон дъщеря ми – не сме се виждали от шест години. Аз съм щастлива, което ти пожелавам и на теб и на твоите близки по случай Нова година.

Бъди здрава

Джени”.