След известно време между тях нямало недомлъвки, взаимни подозрения и премълчавани обиди. Впрочем не само между тях, защото Хазел продължавала моралната си равносметка, признавайки веднага направените грешки и спрямо другите.

     Хазел била трезва вече почти година. Продължавала да се среща често с Пег, продължавала да посещава сбирките на своята група на АА. У Хазел настъпила голяма промяна – във външния й вид, в самочувствието, в отношенията с близките и по-далечните си роднини, а също и в това, което като че ли се променя най-трудно: в характера и нрава. По-рано раздразнителна, нервна, разконцентрирана, несигурна в себе си и покорна, най-често неприязнена към света и недоволна от себе си, а сега постепенно придобивала такива качества като критично отношение към себе си, съсредоточеност, вътрешно спокойствие, душевен покой, уравновесеност, търпеливост и издръжливост.

     Веднъж Хазел казала на мъжа си, че се променя, защото се стреми чрез молитви и медитация към все по-съвършена връзка с Бога, какъвто Го разбира, молейки единствено да познае волята Му относно нея и за сила, за да я изпълни. “Това е Единадесетата стъпка – обяснявала – след която идва ред на Дванадесетата: След духовното ни пробуждане в резултат на тези стъпки ние се стараехме да споделяме опита си с другите алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си начинания”.

     Хазел носела послание, протягайки ръка за помощ към другите алкохолици, които още страдали. Дежуряла в бюрото за контакти на АА и често ходела в болницата, за да разказва за своя път към трезвеността на тези хора, които – както до скоро самата тя – неминуемо биха се напили до смърт, ако някой не бил извикал бърза помощ. Голяма радост преживяла Хазел в деня, когато някаква млада жена я помолила да й стане спонсор. Хазел се съгласила. Чувствала, че помагайки на това момиче, ще може да се отплати за това, което получава от Пег. Помагала и на другите. Честно казано, помагала на всеки, който я помолел за това, защото на нея също никога не отказвал никой алкохолик, към когото се обръщала за помощ.

     През тази година мъжът на Хазел също се променил. Бил щастлив. Веднъж си помислил, че Хазел ще се зарадва, ако може да прекарва уикендите си по-близо до своя Бог, вселен в Природата – в истинска гора, далеч от телефоните, съседите и градската суета. Той построил вила край едно тихо езеро в малко посещавана местност на тридесет мили от града. Хазел веднага се влюбила с цялото си сърце в този не голям бял дом в гората, който шеговито нарекли “уединението” или “бърлогата” на Хазел – “Hazelden”.

     Уединението на Хазел идеално ставало за почивка, за себеоткриване в медитация и концентрация. Скоро се оказало, че Хейзълден е неоценимо място не само за самата Хазел, но и за другите алкохолици – нейните нови приятели – чието желание било да придобият или да поддържат трезвеността си.

     И така след известно време Хейзълден никога не оставал пуст – ако не самата Хазел, то Пег или други членове на тяхната група, а после и Анонимните алкохолици от Минеаполис или Сент Пол отивали там единично или по няколко човека в търсене на бягство от света в себе си. Там им се удавало – без лекари, психиатри или психолози – да придобият психическо равновесие и душевно спокойствие и, разбира се – да трезвеят.

     В Хейзълден за тях също станало ясно, че самото непиене още не е трезвеност, а само абстиненция. Че трезвеността изобщо не е някакво определено състояние, а процес – най-често продължителен, основаващ се на себепромяна, промяна на ценностната система и промяна на начина на живот. Именно тази идея станала водещ девиз на създателите на първата в света програма за лечение на алкохолизма, основаваща се на философията на движението на АА, създадена в бялата къщичка, наречена Хейзълден, скрита в горите на Минесота.

II

     Пристигнах в Хейзълден, за да видя как лекуват там алкохолиците и да принеса техния опит в Полша. Разпределиха ме в женското отделение, наречено “Лили Хол”. В останалите пет отделения – четири мъжки и още едно женско – разпределиха останалите новопристигнали да се обучават заедно с мен. Това бяха: психиатър от Йоханесбург, Южна Африка, двама съветници от службата за защита на наемните работници от заводите на Форд в Канада, психотерапевт от частна клиника в Малмьо, Швеция, индианец – директор на интернат за триста и петдесет момчета в Ню Мексико, и учителка от основно училище в Минеаполис.

     Днес Хейзълден е заведение за алкохолици с почти двеста легла; център за семейна терапия с хотел; център за “обновяване” на бивши пациенти, продължаващи да живеят в трезвеност, които се нуждаят от помощ за по-нататъшното си трезвеене; научно-изследователски център с библиотека; издателски комплекс за книги и аудиовизуални материали; комплекс за обучение на професионалисти и отделен комплекс за обучение на парапрофесионалисти, желаещи да развиват дейност в своите центрове в областта на просветата и профилактиката. Всичко това е свързано най-вече с алкохолизма, но от около десет години все по-често в Хейзълден се използва определението chemicaldependency– химическа зависимост.

     За четиридесет години Хейзълден се е разраснал и е придобил славата на най-голям център в САЩ и в света за теоретични и практически познания за лекуването на алкохолизма. Развитието на Хейзълден обаче се състои не само в дострояването на нови павилиони около бялата къщичка. Чрез метода на пробите и грешките, по пътя на неизброими експерименти и изследвания в Хейзълден е изработен интердисциплинарен модел на лечение на зависимостите – този недъг на човека от ХХ век, който американското общество разбира като изгубени пари, изгубени човешки животи и загуба на радостта от живота от тези, които страдат поради зависимостта на близките си.Алкохолизмът – а също така както се оказва с времето и наркоманията, лекоманията и всички други зависимости – е тежка, хронична болест, която разрушава физическото здраве, води до смущения в психиката, разваля характера, дегенерира морално и изолира човек от другите хора. И тъй като това е толкова сложна болест, затова навярно на нито един лекар не му се е отдало да я излекува – както много други болести – единствено на основата на медицинските знания.

     В Хейзълден медицинската служба само приема пациентите, всеки от които остава за двадесет и четири часа в детоксикационно-обсервативното отделение. После, чак до края на пребиваването си, при лекаря или сестрата пациентът попада единствено при спешни случаи.

     Психиатърът преглежда и поставя диагнозата, а после служи само за консултант. Неговата задача е да направи оценка на психичното здраве и да разпознае евентуалните органични промени у новодошлия пациент. Той обаче не предписва никакви лекарства; в Хейзълден не се прилага фармакотерапия. В това отношение Хейзълден е категоричен: отделенията са “чиста зона”. Именно за това ни информираха на встъпителното събрание: “Моля да не вземате със себе си в отделенията никакви химически средства. Никакви. Дори витамини и парфюм”.Това правило разбира се отнася също и преди всичко пациентите. Ако обаче по оправдани медицински причини някой пациент трябва по изключение да приема лекарства и по време на лечението на зависимостта, то му ги дава сестрата в амбулаторията.