Да лекуваш, не да наказваш
Всичко започна от телефона, който вдигнах по време на едно от първите си дежурства в клиниката Airport Mariana,аналог на нашите консултативни центрове за психическо здраве, в южната част на Лос Анджелес, където работех от една година.
- Тук е клиниката, дежурният терапевт. С какво мога да ви помогна?
- Искам да запиша една наша работничка, Бренда Х, за консултация. По моя преценка тя се нуждае от помощта на психолог. Госпожица, на двадесет и четири години, от две години изпълнява отговорна функция в отдела за заеми в нашата банка и от професионална гледна точка много я ценим. Отношенията й със сътрудниците обаче не са от най-добрите, особено от няколко месеца. Напоследък съм говорил с нея неколкократно и накрая ми призна, че има много проблеми, съгласи се и да дойде при вас за съвет.
- Ориентирате ли се какви са й проблемите?
- Не особено. Макар че имам някои подозрения. Наведе ме на тях нейната непрекъсната раздразнителност и обидчивост. Няколко пъти почувствах, че мирише на алкохол, когато се връща от обедната почивка. Тя смята, че преувеличавам. Много е възможно, но затова още повече държа на вашето професионално мнение. Ако става въпрос за сметките за визитата, моля да ни ги изпратите на адреса.
Той си каза фамилията, името и адреса на банката и обясни кой е.
Като професионален социален работник с лиценз на съветник той представлява програмата за защита на наемните работници в една от най-големите кредитни институции на западното крайбрежие на САЩ.
Програмата за защита на наемните работници (EAP– Employee Assistance Program) има почти тридесетгодишна история и, както твърдят привържениците на програмата, голямо бъдеще.
Още през петдесетте години американските социолози се заинтересоват от статистиката за отсъствията от работа и инцидентите в работа в няколко промишлени отрасъла – главно в добивната промишленост и автомобилостроенето – и започват да свързват тези данни с общите изследвания, отнасящи се за употребата на алкохол и нарастващата наркомания. Не след дълго няколко големи предприятия експериментално назначават counselоr-и, чиято задача е да помагат на работниците и да откриват, а после и да възпират алкохолната болест или наркоманията. Това най-често са хора, които сами поддържат трезвеност благодарение на групите Анонимните алкохолици.
Днес корпорациите, компаниите, банките, авиокомпаниите и други институции наемат в службите на ЕАР също така и много психолози или хора с лицензи за инструктори по терапия на зависимостите. Лицензите могат да бъдат изкарани в някои факултети по психология след преминаването на подходяща практика.
Бренда Х стана моя пациентка почти три месеца работихме сериозно върху намирането на решение на нейните проблеми. Приложих метод, основаващ се на обединяването на безусловното приемане и доброжелателното търпение с интензивното обучение на тема перфидността на зависимостите, които в началото изглеждат като следствие на всякакви жизнени несгоди, докато по същество имат най-тривиална причина.
Именно благодарение на Бренда, а по-скоро благодарение на нейния опекун от ЕАР, с който поддържах постоянен контакт, научих много за различните форми на дейност на програмата за защита на наемните работници в САЩ.
От петдесетте години идеята за институционализираната грижа за психическото здраве и емоционалния комфорт на работниците е преминала през много етапи на развитие, всеки от които е допринесъл за усъвършенстването на модела на ЕАР. Но, както става в Америка с почти всичко, не възниква един модел, а компилация. ЕАР може да бъде интегрална част от предприятието (в случая с здравната служба на предприятието) или да съществува независимо като агенция, осигуряваща платени услуги на разни институции. Двигател на развитието на дейността на ЕАР е икономическата сметка.
Изследванията, проведени през 1981 г., показват, че годишно загубите, понесени от единадесет промишлени отрасъла само поради зависимости (главно злоупотреба с алкохол) достигат 16,4 млрд долара. По други изчисления от тридесет и три до четиридесет процента от бюджета на много предприятия поглъщат разходите за лечение на симптоми, които са пряко следствие от болести, предизвикани от зависимости, засягащи преди всичко черния дроб, панкреаса, дихателните пътища и кръвоносната система или такива, предизвикващи алергия, неврози, а дори и психози. Лечението на алкохолизма в напреднала степен е много скъпо (28-дневното лечение в САЩ струва от пет до двадесет и пет хиляди долара на човек). Следователно нищо чудно, че работодателят държи на снижаване на себестойността, държи и на повишаване на производителността на труда. Така че простата сметка способства за разработването на начини за ранно разпознаване на зависимостите.
По този начин е мислел и този съветник на банката, като насочва Бренда към консултативния център. Поставянето на диагнозата е било доста лесно. Много по-трудно е било на пациентката да се съгласи с нея. Няма да забравя срещата ни, на която Бренда, малко след като влезе в кабинета се разплака и каза: “Може би наистина алкохолът да ме управлява, а не аз него… Вчера след работа отново сама изпих вкъщи половин бутилка. И ми стана хубаво, струваше ми се, че това, което говореше за алкохолизма, не се отнася за мен. Какво да правя? Ще се побъркам. Страхувам се, че сама няма да мога да се справя”. Погалих я по ръката и вдигнах телефона.
На другия ден Бренда започна лечение в център със символичното название REPAIR (също като ремонт) – пълното название е Rehabilitation Program for Alcoholics Interested in Recovery (Рехабилитационна програма за алкохолици, желаещи да оздравеят). За съществуването на центъра бях разбрала предварително, без още да зная как ще протече работата ми с Бренда. За всеки случай имах и телефоните на някои центрове, провеждащи затворено лечение с различна степен на интензивност. Все пак от гледна точка на възрастта, доста кратката история на болестта, условията на живот на Бренда и характера на нейната работа в крайна сметка най-благоприятна ми се стори програмата на REPAIR. След това разговарях неколкократно с Бренда по телефона и ентусиазмът, с който ми разказваше за лечението си, ме заинтригува.
За методите и принципа на действие на тази програма ми разказа директорът на REPAIRдоктор Майкъл Р. Топ. Ние се срещнахме в клиниката му на булевард Сепулведа, в малка стаичка, където седнах с магнетофона си на единствения стол, а той разстла от страни документите и седна на ръба на бюрото.