A- A A+

 

   Викат д-р Розански на телефона, а ние с Франк отиваме в дежурната да си поговорим.

     - Обеща да ми кажеш по какъв начин програмата на АА е била интегрирана във вашето заведение с медицинския метод за лечение на алкохолизма – започвам от това, което ме интересува най-много.

     - Първо, казваме кои са Анонимните алкохолици и в какво се състои тяхната програма; водим пациентите на сбирки на АА или съответно на Анонимните наркомани. Но преди всичко всеки пациент изучава подробно Първата стъпка, тоест признава, че е безсилен спрямо алкохола, че е престанал да управлява собствения си живот. Нашите пациенти преминават през тази стъпка писмено, като попълват обширни анкети, които ние им раздаваме. От тази Стъпка започва завръщането към здравето. Тя е най-важната и заедно с това най-трудната. Въпросът е човек да си спомни всички случаи в живота, когато е решавал, че ще изпие само една чашка, а се свършвало с това, че накрая се е напил както винаги, и всичките случаи, когато си е казвал, че този път няма да пие, а все пак е пил. Примерите са свидетелство именно за това, което в Първата стъпка се нарича безсилие спрямо алкохола. След това пациентът си припомня – и педантично описва – всичките случаи, които свидетелстват, че е престанал да управлява живота си – когато тържествено е решил нещо или нещо е запланувал, но нищо не е излязло от това. Тук имаме и открити сбирки на АА – провеждат се в столовата или в още по-голямата лекционна зала горе в зависимост от броя на участниците, защото на тях идват много пациенти от другите отделения, а също и болничния персонал (защото искат нещо да научат или пък сами са алкохолици – в здравните служби има много алкохолици). Това са нормални сбирки на АА, които нямат нищо общо с нашата програма. АА е общност от жени и мъже, които не са свързани с никаква институция. Както гласи една от Традициите на АА, единствената цел на групата на АА е да носи послание на алкохолика, който още страда.

     Телефонът иззвъня. Франк се сбогува с мен, защото трябваше да се връща на работа – след минута “започваше групата”. Предаде ме на колежката си, която вече бях срещнала, докато разглеждах болницата. Д-р Розански ме беше оставил преди това за половин час в залата, където тя имаше разговор за “люлката на настроението”, в която се “люлее” пиещият.Там разбрах, че всичко започва от изходното състояние на скука, страх или плахост, от които алкохолът освобождава, като засилва люлката далеч на дясно: към оживлението, възбудата, чувството за решителност, храброст и сигурност в себе си; все пак тя неизбежно се връща, като махало, до изходния си пункт. И човек отново е обхванат от скука, страх, плахост. Значи отново посяга към чашката. Амплитудата на колебанията се увеличава. Престава да ни пренася от “нормално” към “добре”, а започва да ни люлее от “добре” към “зле” – все по-далече и далече вляво от изходната ос, докато “зле” преминава в “непоносимо” и вече въобще не може да се достигне това състояние, когато просто е “нормално”, защото засилената люлка не може да се спре. Д-р Розански дойде да ме вземе за по-нататъшно разглеждане в момента, когато започваше частта за възприемчивостта на организма към алкохола.

      Когато се представяхме една на друга след излизането на Франк, обърнах внимание на забавното име на моята събеседничка – G-O, произнасяно “Джийо” – създадено от първите букви на две метрикални*(*Метрика (гр. mËtrikÙs “майчин”)  Извлечение от метрическата книга за датата на раждането. (бел. прев.)) имена: Дженевиев и Орландо. Джийо най-напред ми разказа малко за себе си – че е на четиридесет години, че е професионална сестра и че след няколко месеца ще получи диплома за магистър по психология. С доктор Розански работи от създаването на заведението, вече седем години.

     - С мен беше доста странно, макар и да мисля, че не съм изключение – сподели с мен тя. – Аз просто не знаех, че съм алкохоличка. Един ден срещнах човек, който беше в АА; започнах да ходя на сбирки и след известно време вече имах съмнения, че съм на наклонената плоскост. В АА разбрах в какво се състои зависимостта. От тогава съм дълбоко убедена, че алкохолизмът не е болест на пиенето, а смущение на мисленето, и също така, че можеш да бъдеш алкохолик, дори да пиеш само от време навреме или намирайки се в началния стадий на алкохолизма, въпреки това да имаш всички симптоми и признаци, характеризиращи болестта. Затова обръщам такова значение на образованието. Иска ми се цялото общество да разбере в какво се състои проблемът на зависимостта; че алкохоликът изобщо не трябва да бъде опърпан скитник нито е задължително да пие всекидневно. Също така смятам, че от обучение в тази област се нуждаят лекарите и целият персонал на здравните служби. Мнението ми е, че дори учебниците дефинират погрешно зависимостта. Те, например, казват, че алкохолизмът е болестна реакция на органичното химично съединение с формула C2H3OH5. А пък в действителност изобщо не става въпрос за това. Защото не в това е най-дълбоката същност на зависимостта. Това е един от симптомите.Както алкохолизмът, така и наркоманията, лекоманията, хроничното преяждане, а дори и компулсивната работа по шестнадесет часа на денонощие – това, което наричаме workaholizm – представляват начални симптоми, появяващи се на фона на психическата и емоционална незрялост на човек и липсата на смелост и устойчивост на поражение. Тази незрялост се проявява именно в страха от интимност с друг човек, в разголването на своята, обикновено огромна впечатлителност и емоционалност; изразява се и в пониженото мнение за себе си и произтичащото от това неверие в чувствата, показвани от другите. Именно на тези проблеми са посветени лекциите, разговорите и дискусиите за пациентите от нашето заведение, а също и литературата, която препоръчвам за четене. Всички си водят дневници, в които си записват размислите относно прочетеното, от занятията и от терапията в групата. Пациентите също почистват и залата, в която се занимават, и дават дежурства в столовата. С други думи лечението се състои в учене и работа, понякога много тежка умствена работа и огромни психически усилия. При различните хора времето и протичането на лечението е различно. Всеки човек се учи в своето темпо и това трябва да се уважава. Най-важното нещо, което пациентите трябва да разберат, е това, трезвостта не е краят на пътя, а неговото начало. Това е поредният елемент, който нашата болница е приела от програмата на АА. АА дава опора на хората, които са слезли от люлката на земята и продължава да им се вие свят. Ние като професионалисти също трябва да дадем опора на нашите пациенти, така че им говорим за АА и ги водим на сбирки, за да видят за какво става въпрос. А ако сред нас има и някой, който е връщащ се към здравето алкохолик, както например аз или Франк, то пациентът по-лесно ще повярва, че и на него ще му се удаде, щом като на нас ни се удава.

      От Джийо също разбрах и че през седемте години лечение в Сентинела хоспитъл са преминали над пет хиляди пациенти. Неколкостотин са били тук повече от един път – след втория път вече трезвеят окончателно. Броят на “абсолвентите”, които остават в контакт, посещават, пишат и идват на годишните събирания на оздравелите, превишава три и половина хиляди души и непрекъснато нараства.

     Доктор Розански, който междувременно се е върнал в отделението и се е включил в разговора, каза, че обикновено е много предпазлив в изписването на психотропни средства на пациентите, които идват при него и се оплакват от безсъние, депресия, пристъпи на страх или главоболие малко след започването на лечението. Предпазлив е по отношение на лекарствата дори тогава, когато от подробната анамнеза става ясно, че смущението, от което пациентът страда, може да има хроничен или органичен характер.

 

ИЗБИРАМ СВОБОДАТА - Ева Войдилло

ИЗБИРАМ СВОБОДАТА

Ева Войдилло

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори".

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ИЗБИРАМ СВОБОДАТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапияна зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.

      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.