A- A A+

 

      Концепцията, свързваща елементи от програмата на Анонимните алкохолици с опита на различните психотерапевтични школи, особено тези за групова терапия с бихевиористично-когнитивна насока, се оказва най-ефикасна. Днес в почти всеки по-голям град в САЩ има от няколко до няколко десетки специализирани центрове за лечение на алкохолизма и наркоманията.Те се различават помежду си по начина на решаване на конкретните методологични проблеми, понякога по времетраенето на лечението и неговата интензивност, но основната концепция е една и съща.

     Статистиката показва, че всички сътрудничещи си с АА програми за лечение на алкохолизма в САЩ, както при стационарното, така и при амбулаторното лечение, са по-ефикасни от тези, които се опират изключително на медицински методи или на методите на класическата дълбинна психотерапия.

     Директор на Центъра за лечение на зависимостите в Сентинела Хоспитъл (CentinelaHospital) в Ингълууд (Inglewood) в Калифорния е психиатърът доктор Джералд Розански (дядото Ружански пристига в Америка с първата вълна емигранти от Полша в края на 19. век). Болницата е една от най-луксозните в околностите на Лос Анджелес, но въпреки това списъкът на чакащите за място в нея е много дълъг.

      В заведението има две отделения – за младежи и за възрастни. Младежите имат най-често проблеми с наркотиците (предимно хероин и кокаин); възрастните пациенти идват главно с алкохолни проблеми. Алкохолизмът и наркоманията се лекуват по сходен начин, защото в основата си това са две форми на една и съща болест; различен е само съставът на химическата субстанция, променяща настроението на човек чрез въздействието й върху мозъка и централната нервна система.

     Основата на тукашния метод е изградена от два принципа. Първо, за да започне лечението, пациентът трябва да изтрезнее. Ако има нужда, болният преминава през детоксикация. Доктор Розански казва, че отдавна не е виждал при новодошлите пациенти случаи на делириум тременс или халюцинации. Хората сега идват да се лекуват на много по-ранен етап отколкото преди.

     Второ, лечението обхваща цялото най-близко обкръжение на пациента.Семейството може да се сравни с многоелементна система, намираща се в динамично равновесие; промяната на поведението на един от елементите води до нарушаване на равновесието на цялата система; ако другите елементи не се променят, системата е застрашена от разбалансиране или накрая от разпадане.Когато процесът на промяна, започнат от един елемент на системата, бъде задържан, а после възпрян, тогава цялата система ще се върне към първоначалното си състояние (тоест алкохоликът ще се върне към чашката).

      От първия ден на пациента в болницата на д-р Розански семейството всяка вечер идва на групова терапия и учебни занятия. Роднините са длъжни да участват в лекциите и в разговорите на теми по медицинските, психологичните и социалните аспекти на химическите зависимости.Филмите, таблиците, илюстрациите и увеличените микроскопски снимки, с които си служат преподавателите, показват процесите и промените, ставащи в мозъка и централната нервна система, в кръвта и различните органи под влиянието на алкохола и наркотиците.Няма значение, че малка част от слушателите е запозната с медицинската терминология. Няма проблем – тази лекция ще я разбере всеки, който общува с алкохолната болест.

     Същевременно на лекциите става и нещо още по-важно. В усещането на слушателите фокусът се премества от житейския аспект на пиянството върху медицинския; това, което винаги се е смятало за грях или за непростима слабост на волята, тук приема квалификацията на болест – неизлечима болест, до известна степен приличаща на диабета или алергията. Ако диабетикът изяде половин килограм захар, ще изпадне в кома и ще умре. Ако алкохоликът не престане да пие, болестта също ще го убие. Както захарта е убийствена за диабетика – и не е за здравите хора – така и алкохолът е убийствен за болния от алкохолизъм и не е за другите. Аналогията отива още по-далече: от диабет не можеш да се излекуваш, но можеш да достигнеш до преклонна възраст, ако спазваш определена диета. Няма нещо такова като “бивш диабетик” и също така няма нищо такова като “бивш алкохолик”. Затова пък може да се говори за “не пиещ алкохолик” или  “трезвен алкохолик” (Анонимните алкохолици в Америка го определят с още по-точен термин, онагледяващ непрекъснатия и развоен характер на процеса на физическа, психическа, социална и духовна регенерация на трезвения алкохолик, когото наричат recoveringalcoholic– връщащ се към здравето).

     Средно образования човек днес признава авторитета на науката; следователно когато науката издаде на алкохолика смъртна присъда, той и неговите близки ще повярват в нея. А под бесилката е лесно да поискаш обет от обречения. И затова след запознаването на пациента и семейството му с физиологичната страна на зависимостта идва времето за поставяне на условия относно такива въпроси като ангажирано участие в програмата на лечението, безпрекословно изпълняване на всички препоръки на терапевта (бележки от дадената литература, водене на дневник на емоциите), обещание да не се правят драстични промени в живота за една година от започването на лечението, задължително продължаване на психотерапията за шест месеца след напускането на заведението. От точното изпълнение на тези задължения зависи ефективността на терапията, а следователно и бъдещето както на пациента, така и на неговото най-близко обкръжение.

     Клиничният персонал в центъра за алкохолици в болницата Сентинела се състои от един психиатър, един магистър по психология и шестима терапевти – двама специалисти по съпружеските и семейните въпроси, а останалите четирима са не пиещи алкохолици, многогодишни участници в програмата на АА, съответно обучени в областта на психологическата помощ.

 *

     Франк е алкохолик, на тридесет и една години и осем години трезвеност, получена в АА. Бил е на девет години, когато е започнал да пуши марихуана, и на единадесет, когато за първи път се е напил. Тогава не завършил училище, семейството се отрекло от него, няколко години живял буквално в канавката. В Сентинела хоспитъл работи с алкохолици от 1983 г. Понастоящем е във втори курс по психология, след три години ще получи магистърска диплома. Казва: “Алкохоликът може да накара да го съжалява всеки – колегите, учителите, родителите, дори и лекарите, но мен не може да ме измами. Прекалено добре знам в какво се състои самозаблуждаванетопри човек, чиято мания е водката. Сам съм преминал през това”.

      Франк е облечен в дънкии карирана риза и ако не е оплешивяващото му чело, трудно може да бъде различен от най-младите пациенти на заведението. В отделението има и момичета, но в деня, когато пристигнах за разговора с д-р Розански, не срещнах нито едно. Или пък може и да съм срещнала, но да съм ги взела за пациентки или сестри.Защото всички в заведението носят обикновени облекла, трудно може да се познае кой е от персонала и кой от лекуващите се.

ИЗБИРАМ СВОБОДАТА - Ева Войдилло

ИЗБИРАМ СВОБОДАТА

Ева Войдилло

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори".

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ИЗБИРАМ СВОБОДАТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапияна зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.

      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.