A- A A+

 

     А сега няколко думи за помагането. Защото то се свързва с така лични и трудни за идентифициране неща като любовта, приятелството, отговорността, опеката, грижата, привързаността, лоялността – в тази област са се натрупали и затвърдили най-много митове и парадокси. Все пак трябва да отбележим, че всякакви действия, продължаващи възможността за по-нататъшно пиене не са помагане на алкохолика за завръщане към здравето, а подпомагане на болестта му. Колкото по-бързо алкохоликът започне да се измъчва от последствията от пиенето си, толкова по-бързо ще се образуват пукнатини в собствената му система от заблуждения, поддържаща убеждението, че “ами всичко е в най-добро състояние”. Така че ако нещо в живота му не е наред поради алкохола, алкохоликът първи трябва сам да поправи или промени това.

     В действителността обаче се намират полицаи, които не искат да отнемат книжката на пияния шофьор; съпруги или майки, които вземат заеми, за да изплатят пиянските дългове на своя “глава на семейството” или да платят на адвокат, когато алкохоликът е заплашен от юридически последствия след някаква ексцесия; началници, които си затварят очите за престъпното поведение в работата на пияните си или махмурлии подчинени. А освен това повечето от нас не веднъж са измъквали познати или приятели от неприятности, в които са попадали, когато са били “ошушкани до последната стотинка”, “имали са прекъсване в биографията”, “натровили са се на купон”, “запили са”, “наковали са се” или просто са се нуждаели от няколко гроша “за бира и шкембе”. С други думи, почти цялото общество доста безсмислено подпомага деструктивния навик на пиянството, който при едни вече приема неизлечима форма на зависимост, а при други неизбежно води към нея.

     Осъзнаването, че алкохоликът има по-голям контрол над своята зависимост отколкото диабетикът над диабета или астматикът над астматичните си пристъпи може да помогне на хората, страдащи от алкохолизъм да преодолеят съпротивата да признаят проблема си и да се обърнат за помощ. Защото помощта е “на една ръка разстояние”. Тя трябва да се търси не само при лекарите и психолозите, също толкова необходими знания и подкрепа може да се намерят и в групите на Анонимните алкохолици. У нас започна да се развива и система за подкрепа за семействата и приятелите на алкохолици – както пиещи, така и трезвеещи – в групите за взаимопомощ Al-Anon; в някои градове са създадени и първите в Полша групи Alateen, в които тийнейджърите от семейства, засегнати от алкохолизма, се срещат, за да “споделят опит, сила и надежда”, помагайки си един на друг и така да спасят застрашеното си детство и да получат душевно спокойствие.

 

     Трезвеността е началото на пътя

 

     В началото на петдесетте години в американската медицинска литература се появи нов термин: алкохолна болест. Най-просветените лекари още тогава започват да разпознават този синдром у пациенти, оплакващи се на ред различни физически страдания, върху които преди се концентрираше цялото внимание както на пациента, така и на лекаря.

     Започва да се забелязва, че придобиването на постоянна трезвеност от човек, пил много години – който идва за лекарства срещу безсъние, слабо сърце, болни бъбреци, черен дроб или стомах – често е причина за пълното изчезване на физическите проявления на болестта. По този начин алкохолизмът е признат за първична болест, което означава, че най-напред пациентът трябва да се върне към живот без алкохол, а едва след това евентуално да се заеме със здравословните си проблеми; тези проблеми впрочем най-често изчезват сами не след дълго, когато пациентът спре да пие. Най-трудно е обаче да се спре да се пие, особено когато степента на зависимост е достигнала до напреднал стадий.

     Идеята за коалкохолизма като първична болест става изходна точка при създаването на нов подход към лечението на зависимостите. Върху нея оказва влияние развитието на психологията и оценяването на значението й в много области на живота в американското общество през шейсетте години, което със сигурност ускорява хуманизирането на точната биохимична медицина въобще и на психиатрията в частност. Тогава също е забелязана за първи път аналогията между алкохолизма и другите видове зависимост – такива като наркоманията, лекоманията, а дори и различните видове смущения, засягащи такива физиологични функции като яденето и секса. Решаваща роля за близкото опознаване на природата на зависимостите и търсенето на най-ефикасните методи за лекуването им изиграва движението на Анонимните алкохолици.

     То се създава в градчето Акрон (Akron) в щата Охайо през 1935 г., когато двама измъчени алкохолици – лекар и борсов посредник – които преди това многократно и безуспешно се опитвали самички да откажат пиенето, забелязали, че могат да направят чудо: срещайки се и разговаряйки помежду си, те запазват трезвеността си и постепенно се освобождават от манията да пият и от всичко това, което пиенето води със себе си. След шест месеца пътищата им се разделят, но двамата, окрилени от запазената толкова дълго трезвеност, продължават да изпълняват мисията си – единият продължава в Акрон, а другият в Ню Йорк. През пролетта на 1939 г. в тези два града се срещат редовно вече близо стотина трезви алкохолици. През известно време някой от тях се пренася на друго място, като взема със себе си новата идея и така групи на Анонимните алкохолици се организират навсякъде, където пристига алкохолик, който е отказал пиенето и желае да продължава да живее в трезвеност.

     Красотата на програмата на Анонимните алкохолици се състои в това, че те забелязали разликата между сухия алкохолик и трезвия алкохолик. И двамата вече не са химически отровени, но единият е непрекъснато пиян “на сухо” – защото неговото мислене, чувства и начин на реагиране на вътрешните си потребности са точно такива, както когато не е бил в състояние да живее без непрекъснатата необходимост да подобрява самочувствието си с помощта на чашката; докато другият е престанал да се бори с порока си, признал е неуспеха на усилията си и се е подчинил напълно, безусловно и абсолютно на колективната мъдрост на АА, признавайки съществуването на висша сила, която може да бъде Бог, както и да го разбираме, цялата Общност или понякога просто групата на АА.

      Колективната мъдрост на Общността учи болния на това, на което никога не се е научил от майка си и баща си, защото не ги е имал, или по-често, защото те са постъпвали не така, както са били длъжни. Тя го учи да живее такъв, какъвто е, без да бяга в илюзиите, привидностите, миражите или опиянението.

      Заедно с развитието на АА – от първите двама до милиона трезви алкохолици – за известно време се развиват успоредно две течения в лечението на алкохолната болест; АА, създадена от опита и колективната мъдрост на все по-многобройната организация на трезвите алкохолици, и второто, опиращо се на медицинския модел на съвременната психиатрия, служеща си главно със психоанализа, подпомагана от психотропни средства.

ИЗБИРАМ СВОБОДАТА - Ева Войдилло

ИЗБИРАМ СВОБОДАТА

Ева Войдилло

превод: Васил Петров

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева

Тази книга е издадена благодарение на Фондация "Батори".

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Ева Войдилло "ИЗБИРАМ СВОБОДАТА"


     Ева Войдилло е доктор по психология, специалист в лечението на зависимости, психотерапевт в Центъра за терапияна зависимостите в Института по психиатрия и неврология във Варшава.

      Във фондация "Стефан Батори" ръководи международна образователна програма за зависимостите в Централна и Източна Европа и Азия.
      Авторка е на многобройни публикации, между които "Покана за живот", "Вдигни глава", "В съгласие със себе си", "Началото на пътя", "Да приемем себе си", "Да простиш", както и превода от английски на полски език на книгата на С. Браун "Лечението на алкохолици".
     От 1991 г. е редактор на полския тримесечник "АркА", посветен на проблемите на зависимостите (който излиза също така на руски и български език).
      Ева Войдилло е носител на Медала на "Св. Йежи" за постижения в областта на терапията и профилактиката на зависимости, както и на наградата на Министъра на правосъдието за заслуги в работата с лишените от свобода.