4. Да обичаш зряло

   Можеш ли да изградиш на руини нещо трайно? Може ли след години унищожение и занемаряване да изградиш отново красива връзка и добро семейство? Да се отнесем към тези въпроси дословно. Сериозният отговор гласи: по-добре не се опитвай, преди да разчистиш руините и да изгасиш докрай димящите пепелища. Макар че това е метафора, отразява сполучливо доста чести ситуации, свързани със завръщането в семейството на хора, които току що започват пътя си към здравето и се стараят да си възвърнат радостта от живота и любовта и доверието на своите близки.

   Зависимостта е унищожителна болест. Оставя след себе си опустошение. Страда не само зависимият – алкохоличка, наркоманка, болна от булимия или анорексия – страда също и най-близкото й обкръжение. Вашите майки са изпълнени с горчивина, преуморени, измъчени от хроничните мигрени, безсънието, неврозите; бащите се отдалечават с гняв и безсилие; децата губят детството и доверието, чувстват се необичани, виновни, изпълнени със срам. Съпрузите не издържат живота със зависимата жена и си отиват. Малобройните, които по някакво чудо остават, носят самотно огромното бреме на обидите, униженията, ревността, срама и злобата.

   Именно това са тези руини.

   Всички чакат твоето оздравяване, но и искат от оздравялата дъщеря, майка и съпруга главно съжаление, извинения и разкаяние. Дълбоко в душата си не признават за болест твоя алкохолизъм или булимия. На сбирките на Al-Anonи в различните групи за взаимопомощ а семейства има най-много съпруги и майки на алкохолици, но родителите ти нито мъжът ти не виждат необходимост някак да помогнат на всички вас. За проблемите обвиняват само тебе. Парадоксът е именно в това, че не вярват в твоята болест, а само в твоето прегрешение. Тоест повече се срамуват и не искат никаква помощ за себе си, поради което са по-тежко и по-дълго засегнати от тази болест. Следователно се приготви, че много от усилията на трезвеенето ще носиш самотно, без помощта и участието на твоите близки. Понякога дори и въпреки тях.

   Не започвай обаче да се самосъжаляваш, макар и да имаш прекрасен повод за това. Впрочем за напиване също или за вземане на няколко таблетки силни успокоителни или за унищожаването на няколко шоколада. Нали знаеш, че излизането от зависимостта не се състои в това да нямаш поводи за самосъжаление, а в това въпреки тези поводи да придадеш на своето мислене и поведение позитивен и конструктивен смисъл.

   Мисли по-скоро така: без сътрудничеството и предаността на своите близки ще ти бъде по-трудно, значи за да си възвърнеш напълно здравето, трябва да бъдеш по-силна и по-мъдра. Впрочем имам добра новина – ти СИ по-силна. Например алкохоличката, която се решава да отиде при психолог, в консултативния център, на лечение на зависимостта има огромна смелост, достойнство и сила на духа. Живеейки сред масовото заблуждение и невежество относно зависимостите и принципното позволение от страна на семействата, лекарите, работодателите, учителите, познатите и непознатите, полицията и съдиите, алкохолиците за много по-дълго време се задълбочават в своята болест. Жените трябва да преодолеят не само това всеобщо толериране на злоупотребата с алкохола, но трябва и да пречупят бариерите на по-големия срам и чувство за вина. Това е елементарно, на жената у нас просто не й приляга да се разболее от алкохолизъм. В подтекста това означава, че хората не смятат алкохолизма на жените за болест, а за грях.

   И по-нататък, разсъждавайки така, както повечето хора, много от естествените последствия от алкохолизма, които се прощават на мъжете, не се прощават на жените. Пиещата майка, занемарила децата си, се смята за “по-лоша” от пиещия баща. И не дай боже жената да напусне семейството си или да се напие и да изневери на мъжа си, да харчи парите за водка, да не готви, да е махмурлия, да не ходи на работа. Често си се срещала с този подход, нали? Следователно нищо чудно, че сама на себе си не е лесно да простиш цялото зло, което произтича от твоя алкохолизъм. В по-голяма или по-малка степен това се отнася и за другите зависимости, при които общественият остракизъм може и да не е толкова чувствителен, както в случая на алкохолизма, но засяга жените с по-голяма несправедливост и по-голяма жестокост отколкото мъжете. Погледни на това стоически: в такъв свят живеем и макар че за жената със “срамния” проблем зависимост това означава повече трудности, поне да не бъдем зависими от мнението на дребнавите хора. Нека си мислят, каквото си щат. НИЕ трябва да знаем, че от зависимостта може да се оздравее без значение колко неблагоприятни за нас са обстоятелствата.

   Да се замислим по-скоро над това какво за нас е най-важно.

   Големият проблем в нашия живот е любовта. Обичаме песни и стихове за любовта, обичаме любовните истории. Като че ли не обичаме да разговаряме много за любовта, особено сега, когато нашата собствена любов е в руини. Лесно е да се досетим защо. В любовните теми нас ни привлича романтизмът, митовете, поетичното идеализиране, а то по-скоро липсва в скараните и измъчени семейства, в които жената страда от болест на чувствата, свързана със зависимостта и поради тази причина не е в състояние нито сама да се развива емоционално, нито още повече да споделя добрите си чувства с близките. Тази болест наранява всички, и поради това всички, включително с тебе самата, обвиняват за това болния човек – тоест тебе.

     Да поговорим за любовта сериозно.

   Проблемът е труден за дефиниране, следователно също и за разбиране. Смятам, че ако някой смята, че обича, то обича. Въпросът е само – КАК обича. Защото съществуват различни видове любов. Често за любов смятаме емоционалната буря. Любов наричаме също понякога манията за притежаване и тотална власт над друг човек. Някои казват, че любовта е моментно възхищение и очарование, поради което много бързо се хвърляме с главата надолу, а после, когато отмине, усещаме учудване и невяра – действително ли това беше любов, или не? Като че ли да, щом като много хора изобщо не си представят друга любов. Има раболепна любов, състояща се пълно отдаване, отказ от себе си и лакейско подчинение. Има мрачна и властолюбива любов, наситена с ревност и желание за контрол. И така нататък.

   За подреждането на този безпорядък ще ни е от полза някаква проста систематика. Предлагам да направим подялба на два вида любов: зряла и незряла. Впрочем изобщо не е необходимо те да имат много общо с възрастта. Могат обаче да бъдат описани с помощта на някои категории, които улесняват формирането на любовта така, че да достигне равнището на зрялата и така най-пълно да удовлетворява и собствените, и потребностите на най-близките.