СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО 

   Хората, които са преминали курса на лечение в отделението за алкохолици, по правило не губят контакт с нас след завършването на терапията. Пациентите се чувстват „абсолвенти“ и започват да идват по-малко или по-редовно на срещите или просто за да поразговарят с терапевтите. Казват, че тази следболнична терапия им помага; малко по-различна е от АА, но помага.

   А какво става с участниците в „срещите със семействата“? Има такива, които се приобщават и остават завинаги. Докато други ще наминат веднъж-дваж, ще попитат за нещо, ще се убедят в нещо или ще проверят – и изчезват от очите ни. Понякога срещам някого на сбирка на Al-Anon. Тогава се радвам, че ме е послушал и ми се е доверил; е, и знам, че не е сам.

   „Срещите“ както винаги стават в четвъртъците. Очакваме всеки, който се нуждае от помощ, съвет, указание или просто от присъствието на благоразположени и разбиращи го хора. Радваме се на всяка добра новина, търсим решения и на евентуалните неприятности. Всичко ни се струва достатъчно важно, за да го изслушаме, да се замислим, да поговорим.

   Проблемите, свързани с научаването да се живее с алкохолик, когато той прави първите си стъпки в трезвеността, са разнообразни.Те повече напомнят на нормалните проблеми и конфликти, които по-рядко или по-често възникват в брачния, семейния или приятелския живот.

   В здравеещите семейства с алкохолен проблем шансовете за позитивни промени са по-големи, отколкото можем да си помислим. Защото същността на трезвеенето е съзряване, засилване на своите положителни качества и работа над себе си. Терапевтичната помощ и програмата на Дванадесетте стъпки все по-широко обхващат както алкохолика, така и неговите близки. Програмата води и едните, и другите към по-голяма отговорност. При което, благодарение на мъдростта и необикновената простота на принципите, тя помага ефикасно да се простят старите обиди и да се извинят предишните провинения. 

   »Убеждават семейството, че алкохолизмът е болест и че алкохоликът не е отговорен за това, което е станало. Не мога да приема невинността на своя мъж, заради когото толкова съм изстрадала. Сега, разбира се, не пие, но винаги ще помня ударите, които той нанесе на мен и на децата. Не знам дали въобще някога ще изкупи това. 

   Алкохолизмът е болест, причинена от много различни фактори; сред тях все по-често се подчертава ролята на генетичния, биологичния фактор, говори се и за психологична и социална обусловеност. Следователно никой не може да бъде отговорен за това, че е станал алкохолик. И трудно можем да си представим човек, който съзнателно, напук на себе си и на другите, е решил да стане зависим от алкохола. Това е аксиома, която трябва да се вземе под внимание.

   Всеки нормален възрастен човек обаче трябва да отговаря за своите постъпки. Така че се солидаризирам с вас в несъгласието ви за „невинността“ на мъжа ви, заради когото сте изтърпели много. Съпругът няма право да наранява съпругата си, а ако го е правил, трябва да понесе последствията. В някаква степен той вече със сигурност ги понася, защото нали вие сте му ядосана.

   Непрощаването на получените от вас оскърбления несъмнено е наказание за мъжа ви. Но помислили ли сте си някога, че до известна степен това е наказание също иза вас? Защото нали не само мъжът ви – в резултат от вашето парещо чувство за обида – сега живее в атмосферата на липса на топлота, усмивки и радост. Вие също. А и вашите деца. Следователно получената някога обида съществува. Станала е хронична, неизлечима, непрекъснато напомня за себе си и боли.

   Казвате, че мъжът ви не пие. Бихте могли да празнувате този факт във вашето семейство, да си починете след лошото минало, да си помогнете в лекуването на някогашните рани. Да се учите да не нанасяте нови. А сега вие упорито не забравяте старите обиди, дори казвате, че мъжът ви никога няма да ги изкупи, нито вие – да му простите. За съжаление ние обикновено постигаме това, което сме решили. Следователно си помислете за това как ще изглежда животът ви след няколко години. Какви ще бъдат тези години за вас, ако никога не простите? Какви ще бъдат тези години за вашите деца?

   Аз не настоявам да мислите какви ще бъдат тези години за мъжа ви. В този момент разговарям с вас, следователно най-важна за мен сте вие, а не той. И затова искам да ви убедя, че прощаването дава най-много именно на този, който прощава, въпреки че това не става лесно. Затова никой нищо не може да ви наложи. Ще се радвам, ако се съгласите с мен поне за едно: не се заричайте, че никога няма да простите. Това вече може да бъде едно добро начало на дългия и със сигурност труден път, който имате пред себе си. 

   » Когато някога мъжът ми преставаше да пие след поредните запои, за няколко седмици беше „мек като памук“ – услужлив, съгласяващ се, направо кротък. Тогава беше най-добре вкъщи. Мислех, че след лечението той ще остане такъв завинаги. Сега изобщо не е така. Мъжът ми започна да се меси в покупките, в готвенето, непрекъснато спори за нещо с децата, а напоследък се опитва да диктува как да прекараме празниците. Понякога си мисля, че все пак го предпочитам такъв, какъвто беше, когато пиеше – беше по-малко инат и не се бъркаше в чуждите работи.

   Това ново поведение на мъжа ви доказва, че като че ли той наистина е започнал да трезвее. По време на прекъсванията между запоите той вероятно много се е срамувал и е имал ужасно чувство за вина. Затова се е държал така кротко и пасивно.