ПРЕДИ ЛЕЧЕНИЕТО

   Преди алкохоликът да признае, че е алкохолик, това се чувства или подозира от хората от най-близкото му обкръжение. Най-често това са съпругите или съпрузите, майките и бащите, сестрите, братята, синовете, дъщерите или по-далечните роднини. Докато на близките им достигат силите да понасят обидите, семейството по принцип не изнася „проблема“ си на показ. Когато търпението се изчерпи, то отива в консултативния център, търси помощ от психиатър или психолог… Започват и да разговарят помежду си за „проблема“, а понякога споделят и с някого извън семейството. Рано или късно семейството попада на подходяща помощ както за себе си, така и за алкохолика.

   За съжаление, търпението на обичащите алкохолика не се изчерпва прекалено бързо. Понякога те носят срамната тайна с години, а междувременно зависимостта се засилва все повече. Протака се прекалено дълго предимно с търсенето на помощ. Ранната интервенция или просто подходящата промяна на поведението на семейството спрямо пиянските постъпки на злоупотребяващия с алкохол би могла да стане стимул за започване на лечение на зависимостта, за сериозен опит за самостоятелно справяне с порока или за контакт с АА.

   А дори – въпреки интервенцията или получената професионална помощ – ако алкохоликът не престане да пие, то поне в живота на останалите членове на семейството могат да настъпят промени към по-добро.

    Най-елементарната форма на помощ за семейството се състои в даване на информация за природата на зависимостта, за алкохолната болест, а също и в организиране на срещи, по време на които членовете на семейството споделят помежду си и с терапевта своите безпокойства, страхове и съмнения. В Института по психиатрия и неврология във Варшава от няколко години прилагаме правилото, че преди пациентът да започне същинското лечение на зависимостта, участва няколко седмици в сбирки на Анонимните алкохолици, а веднъж седмично участва и в занятията на т.нар. „встъпителна група“. В този първи, впрочем много важен етап на терапията не само даваме на пациента информация за болестта, но се стараем да събудим у него и мотивация за лечението. Именно тогава имаме възможност да влезем в контакт с най-близкия на алкохолика човек от семейството, който идва с него в нашия център като придружител на пациента.

   Организираните веднъж седмично „срещи със семействата“ събират членовете на семействата на тези алкохолици, които вече са се решили да започнат лечение. Идват също и гости „от града“, които са получили информацията за „срещите“ в четвъртък от радиото, телевизията или пресата; и тях подтикваме да се включат в Al-Anon– общество за взаимопомощ на семейства и приятели на хора, зависими от алкохола. Дежурната сестра осигурява на заинтересуваните диплянки с адресите на сбирките на Al-Anonвъв Варшава и воеводството, а за гостуващите – и в другите градове.

   По време на тези срещи разговаряме по много въпроси, между другото и за това, как да се убедим дали някой, който злоупотребява с алкохол, е вече алкохолик, или още не; а ако да, какво да направим, че да се реши дасе лекува. Най-много са въпросите за това как да помогнем на алкохолика да разкъса „омагьосания кръг на отрицанието“ и да добие желание за трезвеене.

   С надеждата, че това, за което вече няколко години многократно сме разговаряли на „срещите със семействата“, може да бъде в помощ на повече хора, представям извадка от най-важните и най-често срещаните проблеми. 

   » В какво се състои тайната на алкохола като чудодейно лекарство против плахост, страх и несигурност?

   В миналото, преди да се развие съвременната анестезиология, алкохолът е бил използван в медицината като средство за намаляване на болката. Разбира се, той си е запазил това въздействие и то се отнася не само за физическата болка. Казано по-просто, при някои хора пиенето на алкохол води до освобождаване на задръжките. Плахостта, страхът и несигурността са състояния, произтичащи от емоционални проблеми. Под влиянието на алкохола, особено в неголеми количества, напрежението, произтичащо от задръжките, отстъпва за момент и човек започва „да се чувства по-добре“.

   Този ефект на алкохола се смята за главната причина хора с емоционални проблеми да посягат към чашката. За тях алкохолът е лесно достъпно лекарство при неприятни състояния, затрудняващи приятелските контакти, и за получаване на удоволствие от собственото си поведение.

   » Има ли нещо лошо, ако на купон или на имен ден някой обича да си пийне? Алкохолът винаги ли вреди?

   Не на всеки и не винаги. Алкохолът вреди преди всичко на децата, бременните и кърмачките, на водачите на превозни средства и на болните – включително и на алкохолиците. Всеки обаче би могъл от време на време да проверява дали може да се забавлява и да си почива, танцува, разговаря, шегува, гледа в очите или да прегърне любимия човек – без алкохол. Ако някой, когато прави каквото и да било, чувства липсата на алкохол, това означава, че алкохолът започва да властва над него. По правило това става бавно и коварно, защото алкохолът дяволски улеснява самозаблуждението. Поради това такова тестуване на самия себе си изисква абсолютна искреност.