Глава III

ЗА РЕЦИДИВИТЕ НА БОЛЕСТТА 

(от различни гледни точки)

     Рецидивът е характерна черта на всички хронични болести, а следователно и на зависимостите. Ето защо съвременното рехабилитационно лечение трябва да обръща внимание на вероятността от рецидив. В повечето добри програми за терапия той представлява главната ос, около която се съсредоточава както груповата, така и индивидуалната работа с пациентите. Неведъж обаче тази ос е доминирана от възприемането само на една гледна точка. Понастоящем в Полша най-добре се е вкоренило поведенческото разбиране за рецидивите, опиращо се на модела на Горски и Милер.

     За да се увеличи ефикасността на лечението си заслужава да се приемат и други гледни точки, използвани еклектично или пригаждани към индивидуалните нужди на конкретни хора. Може би не е задължително още по време на първото лечение да се мисли за обстоятелствата, които биха могли теоретично да попречат на отделните зависими в поддържането на трезвеност. Но когато става дума за хора, чийто първи опит за изтрезвяване е завършил с неуспех, тези обстоятелства трябва да се вземат предвид. Като за начало поведенческото разбиране е достатъчно, след като бъде обогатено с някои елементи от други психотерапевтични направления.

     Честите рецидиви при алкохолиците и наркоманите будят много опасения, както сред терапевтите, така и сред самите алкохолици и техните семейства. В това няма нищо чудно, тъй като този факт може да събуди безпокойство по отношение на ефикасността на методите, използвани при лечението. Още повече, че за самите зависими и техните семейства заплахата от връщане към порока много често е източник на разочарование, загуба на желание и надежда. Ето защо е нужно да се разгледа проблема с рецидивите чрез анализ от няколко различни гледни точки.

     ПОЗНАВАТЕЛНО-ПОВЕДЕНЧЕСКО РАЗБИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

     В Полша се натъкнахме на първата систематична концепция за възпрепятстване рецидивите на болестта при зависимите благодарение на превода на книгата на Терънс Т. Горски и Мерлен Милер „Как да живеем в трезвеност”. Оттогава книгата непрекъснато се преиздава и присъства на пазара, което несъмнено свидетелства за ползата от нея. Почти веднага тя беше включена в списъка с литература, която се препоръчва на зависимите от алкохол пациенти. Всъщност книгата засяга именно тях. Авторите описват в познавателно-поведенчески категории цикъла на зависимостта, на синдрома на отказването и продължителния абстинентен синдром при алкохолиците (само някои отделни детайли отличават тази специфика от анолигичните явления при наркозависимите). Повечето терапевти са възприели подхода на Горски и Милер, като образоват пациентите и оценяват опасностите за тях преди или по време на рецидива въз основа на тази концепция.

     В нея трудно може да намерим много слаби страни. Тя е логически свързана и широкообхватна. Назовава и обяснява критичните моменти в процеса на влошаване качеството на трезвия живот, особено в началото на трезвеенето. Позволява да се проследи процеса на здравеене, а преди всичко процеса на връщане назад към евентуалното възобновяване на пиенето.

     Неотдавна в нашия Център в ИПН дойде мъж, който не пие от повече от пет години, за да „повтори” лечението. Преди е взимал и наркотици, с които също е успял да се справи. Като повод за идването си в Центъра посочи общото неудовлетворение от своя живот. Беше приет за шестседмично стационарно лечение поради опасенията от рецидив. Е добре, но как да го лекуваме? Какви предупредителни знаци е трябвало да открие, ако допуснем, че има все още такива, които той не е разпознал? Н. е доказал, че дълго вече може да не пие и ни най-малко не възнамерява да се върне към алкохола или наркотиците. Но от друга страна не умее да направи така, че животът му да му харесва. Може би е в депресия? Изключено, няма нито един симптом: работи, има семейство, което е важно за него, общителен е, умее да отстоява своето, спи и се храни добре, спортува, няма никакви физически оплаквания. Здрав като бик, макар и с проблеми.

     Според Горски и Милер основата на трайната трезвеност е промяната на поведението, а следователно и на мисленето, преживяването и действията. Промяната, естествено, трябва да се състои в загърбването на поведенията, които са били характерни за човека в неговото зависимо състояние, и научаването на нови, които позволяват да се разрешават вътрешни и външни конфликти в трезво състояние. За мнозина това обучение започва по време на рехабилитационното лечение, а след това продължава в АА, в терапевтичните групи за здравеещи алкохолици, а понякога и въобще без чужда помощ, на собствена глава. Няма много специални програми за лечение на рецидиви (не само в Полша) и в повечето случаи „издънилите се” просто попадат на поредното основно лечение.

     Концепцията Горски-Милер все пак има някои недостатъци. В послеслова към първото полско издание на тяхната книга обърнах внимание на опасността от свеждането на сложния процес на измяна спрямо собственото решение – каквато е връщането към пиенето от някого, който е взел решение да не пие – до прости рефлекси и повтарящи се схеми на поведение. Тогава написах: Този донякъде опростен подход към здравеенето не би трябвало да омаловажава значението на духовните аспекти и нуждата от пренареждане на ценностната система. (...) С други думи, докато за поддържането на трезвосте достатъчно да внимаваме и навреме да забележим предупредителните сигнали, за да прибегнем тутакси към съответната предпазна стратегия, то за да се радваме на трезвостта и да живеем живот, който ни носи удовлетворение, чувство за пълнота, хуманност и смисъл на съществуването, се  изисква нещо повече.

     Съсредоточаването върху разпознаване на предупредителните сигнали (в сферата на мислите, чувствата и поведението), а след това реагирането спрямо тях чрез упражнявани действия има преди всичко поведенчески характер. Никой не предлага да се научат наизуст списъците с предупредителни сигнали и познати методи за завръщане към състоянието на равновесие (тоест непиене), но честно казано, Горски и Милер имат горе-долу това предвид.