С професионализирането и усъвършенстването на програмите за лечение на зависимости, основаващи се на Модела Минесота, образователната част започна да заема от 25 до 50 процента от времетраенето на терапията. Просветителските занятия никога не са имали академичен характер. Те са по-скоро популярни, достъпни и препращащи главно към преживявания, а не към теоретични знания.

     Както се вижда от представения по-горе списък, лекциите и дискусиите преминават далеч отвъд тематичния обхват, свързан директно с „болестта”, като включват широк диапазон от въпроси, които могат да се определят като наваксване на пропуски във възпитанието и добрите маниери в отношенията с други хора. Повдигаме също така въпроси, засягащи моралните норми и спазването на човешките права и достойнство. Не по-маловажни са и темите от областта на психологията на емоциите, особено тези, които се отнасят до динамиката на тяхното подтискане и изразяване.

     Всеки пациент, скоро след като е започнал лечение, прави равносметка на загубите си - материални, здравословни, професионални и семейни. По-нататъшните задачи, които се повтарят при повечето пациенти, могат да засягат такива проблеми, като: ученето на взимане на отговорност за собствения живот, справяне със самотата, справяне с обидите, ученето на защита срещу насилие или унижаване и др. В някои нетипични случаи индивидуалното планиране на терапията позволява да се обсъдят изключителни или редки проблеми, които могат да затрудняват завръщането на даден пациент към здравето или мотивацията за продължаване на лечението. От практиката в Центъра за терапия на зависимостите помня пациенти, за които трябваше да измисляме специални задачи, насочени към търсенето на начини за справяне с някакъв недъг или с такива болести като рак, епилепсия, СПИН, или с различна сексулана ориентация, или психични увреждания, като напр. ендогенна депресия или двуполюсна болест.

     Поради междудисциплинарния метод за лечение и разбиране на зависимостта като сложен проблем, както от гледна точка на причините, така и на симптоматиката, голямо предимство на Модела Минесота е подходът, благодарение на който се лекува не болестта, а болният. Болестта при всички зависими е всъщност една и съща, но нуждаещите се от помощ хора често са съвсем различни, освен това търсят помощ на различни етапи от развитието на болестта и произтичащите от нея проблеми. За много пациенти започването на терапия се превръща в най-големия прелом в техния живот. Не само че води до спиране на пиенето (или прекъсването на друг начин на деструктивен живот), а и им помага да наваксат своята изостаналост в умението да живеят в съгласие със себе си и с другите хора. Зависимостта е една от малкото болести, чието лечение помага на здравеещите да се научат да живеят по-добре от много други хора, които не са зависими. Разбира се, при едно условие: че успеят да оздравеят от своята зависимост.