1. Алкохолното семейство (съзависимост, възрастни деца на алкохолици)

2. Интимност и любов в трезвия живот

3. Подобряване на отношенията с близките хора

4. Връщане на работа (или търсене на работа) след лечението

5. 12 стъпки в ежедневието (HALT, „24 часа”, „Първо най-важното”, „Не усложнявай”, „Дай време на времето” и др.)

6. Духовност в трезвеенето

7. Как да се справяме с трудните емоции (RET)

8. Здравият живот (психическа хигиена, грижа за себе си)

9. Зависимост от хора

10. Хуморът в трезвеенето

11. Скръб след загуба

12. Самосъжаление

13. Срам и чувство за вина

14. Как да се справим с гнева и агресията

15. Рецидиви на болестта. Разпознаване (I) и Стратегии (II)

16. Очакванията като източник на разочарования

17. Себеопознаване

18. Промяната като процес

19. Концентрация върху лечението

20. Групова терапия

21. Чувства и емоции: как да ги преживяваме?

22. Чувство на стойност 

     Списъкът не е затворен. В Центъра за терапия на зависимостите на ИПН темата на дадена лекция често се избира adhocи се пригодява към актуалните нужди, произтичащи от процеса на терапевтична работа в групата. Терапевтите взимат колективно решение, като считат разглеждането на даден въпрос за особено целесъобразно в дадения момент от гледна точка на цялата група или дори само на един конкретен участник, който преживява някакъв труден проблем. Например, веднъж започнахме занятия от лекция по темата за толерантността (макар че по принцип не се занимаваме с тази тема). Причината за това решение беше конфликтът около един от членовете на групата (с различно от по-голямата част от участниците виждане за света). Друг път към занятията включихме тема, засягаща отношението на родителите спрямо подрастващите деца, тъй като точно в тази група присъстваха голям брой хора, за които този проблем беше актуален. Лекциите и съвместното обсъждане с групата на различни теми дава възможност за реагиране на момента на забелязвани от терапевтите или съобщавани от пациентите проблеми. Образователната част от терапията се реализира със съвместните усилия на всички членове на екипа. Също толкова важни образователни занятия провеждат и инструкторите по рехабилитационна терапия, психолозите и медицинският персонал. Всички въпроси взети заедно, които благодарение на съвместното обучение предаваме на пациентите, следват три важни цели:

     - позволяват по-доброто опознаване на протичането, последствията, а често и на предпоставките за зависимостта, засягащи духовната, психичната, физическата и социалната (както и семейната и общочовешката) сфери;

     - позволяват на пациентите да идентифицират собствените си проблеми и да започнат да се подготвят за тяхното решаване така, че да избегнат в бъдеще рецидивите на болестта;

     - снабдяват с необходимите житейски умения и знания, за да могат пациентите да подобрят трезво качеството си на духовен, емоционален, психо-физически и социален живот.

     Четвъртият стълб в програмата за лечение е индивидуализирането на терапевтичните задачи и динамичното планиране на терапията по време на нейното протичане. Съчетаването на груповата терапия с индивидуализирането на плановете за терапия на отделните пациенти само привидно изглежда противоречиво. Всички работят в група, но всеки върху проблемите, които го засягат директно. Другите пациенти взимат активно участие (багодарение на обратната информация и особено чрез идентифициране и споделяне на собствения опит). На практика това означава, че съществува определена сфера, която почти винаги е обща за всички, и с нея започва цикълът от индивидуални задачи, подготвяни от пациентите в писмен вид и представяни по време на занятията.

     В началото искаме да опознаем новодошлия пациент и да му помогнем да започне да се вглежда в себе си. За тази цел той трябва най-напред да опише и представи пред групата историята на своя живот. След това му поставяме задача да си припомни стари и актуални травми, което позволява припомнянето на понесени щети. Изискваме също така пациентът да разкрие свои тайни, тоест такива постъпки или мисли, които за него са най-срамни и събуждат чувството за вина. Всички пациенти описват най-болезнените последствия от своя порок, а понякога и примери за направляването от алкохола на своя живот в различни области (напр. семейство, работа, секс и т.н.). Тези задачи помагат на пациента да признае своето безсилие спрямо алкохола (или спрямо каквито и да е други вещества в случаите на пациенти с други зависимости) и да надмогне отрицанието или минимализирането на своята зависимост.