A- A A+

     Затова ли хората в АА, дори след много години трезвеност, се представят с името си, към което добавят думата „алкохолик“?

     Да, защото те никога не могат да забравят за това. Думата „алкохолик“ се свързва именно със загубата на контрола. А тъй като живеем в цивилизация, в която всеки иска да има колкото се може повече контрол, хората се защитават от признаването, че са безсилни. Те са склонни да признаят, че „имат проблем с пиенето“, но никога, че са алкохолици. Следователно това, което в по-широката култура се смята за негативно, за проява на най-низко падение, за всеки алкохолик представлява начало на процеса на здравеене. По време на този процес настъпват драстични промени във функционирането на човека, извършващи се на всички равнища на неговия аз. Преди всичко се променя поведението му. Престава да пие, не пие. Учи се на ново поведение, учи се да прави нещо, друго вместо да пие.

     А по какъв начин можем да се научим на това поведение? С промяна на съзнанието и с разбиране на болестта ли?

     Не. Промяната на съзнанието обикновено идва едва след промяната на поведението. (В АА дори има такава поговорка: „Донеси тялото, а главата ще дойде по-късно.“) Човек се учи на ново поведение, като се държи по нов начин, а не от теорията. В това обучение почти няма познавателни елементи. Трезвеещият алкохолик не толкова мисли – защото мисленето му най-често все още е „пияно“ – колкото действа. Най-много се учи, като подражава на другите анонимни алкохолици с продължителен стаж на трезвеност. Вярва им и ги слуша. Спохожда го мисълта да се напие. Но тогава някой му казва да отиде на сбирка вместо на кръчма. Отива, а там желанието да пие го напуска. Държи се по-различно от преди. Подражава на трезвите. Нали имитирането се смята за една от най-първичните форми на учене и има чисто бихейвиористичен характер. Правя това, което правя, без никакви мисловни обосновки.

     Сега не се ли създава същото противопоставяне между поведението и мисленето, както в началото на пиенето, преди изграждането на системата на заблужденията? Човек се държи като трезвен, но продължава да мисли като пиян.

     Това е точно така. И именно поради това анонимните алкохолици казват за такъв новак, че е „сух“, а не „трезвен“. Но обикновено заедно с промяната на поведението непиещият алкохолик започва да „трезвее“, като разбира какво означава да си алкохолик. Той учи това на сбирките на АА, като слуша разказите на колегите си с по-голям стаж трезвеност. На новопристигналия се препоръчва да ходи на сбирките всекидневно първите деветдесет дни, защото именно на сбирките настъпва дълбокото приемане на своя алкохолизъм, отъждествяването с другите хора, които без срам наричат себе си „алкохолик“. Това е най-важният елемент в процеса на здравеенето. Повечето трагични грешки се състоят в това, че хората престават да пият и се учат на ново поведение, но не се отъждествяват с другите алкохолици. Докато ги слушат, търсят разликите, само и само да си помислят: „Това не се отнася за мен“. Такива хора не са щастливи. Няма общо между тяхното поведение и мислене. Не знаят защо трябва да се държат като въздържатели, щом като не са алкохолици. И най-често се връщат към пиенето.

     А не се ли случва и обратното? Някой знае, че е алкохолик, но не може да спре?

     Знаят, че имат проблем, системата на отрицанията вече е разрушена, вече признават своя алкохолизъм, но не съумяват да променят своето поведение. Продължават да пият, вече без лицемерни обосновки. Сега обясняват пиенето си просто с това, че са алкохолици.

     Може ли да им се помогне?

     Разбира се. С тях трябва да се работи преди всичко над заучаването на ново поведение. Голямо значение вече има самото физическо отделяне от алкохола. Във всеки случай ранната фаза на здравеенето трябва да доведе до единство между поведението без алкохол и все по-трезвото мислене. Именно тогава, вече след приемането на загубата на контрола и появата на ново самосъзнание на болния като алкохолик, настъпва ученето на ново поведение чрез подражание и задълбочаване на процеса на идентификация. В този период при болния настъпва известно успокояване. Доколкото в преходния период болните се управляват от неконтролирани рефлекси, сега тяхната роля намалява. Алкохолната мания бавно отминава. Болните започват да се чувстват все по-добре без алкохол. Имат много по-силно чувство за сигурност. След това постижение започват да създават нов, този път вече без заблуди, образ на самия себе си. Преминават във фазата, която определям като „непрекъснато здравеене“.

     То основава ли се на по-нататъшно развиване на новото поведение, или по-скоро на засилването на започнатите във втората фаза познавателни промени?

     До известна степен и на едното, и на другото, но сега вече се появява и трети елемент – освен бихейвиористичния и познавателния – който в психологията се определя като динамичен. В тази фаза хората започват да осъзнават своите чувства и мотиви, преди скрити зад бронята на заблудите и несъзнателните емоционални рефлекси. Болните започват нормално да работят, да участват в семейния и в социалния живот. Сблъскват се с проблеми, които преди са ги удавяли в алкохол. Преживяват всичко това, за което споменахте в началото на разговора ни. Само че сега вече реагират на проблемите не с пиене, а с нормални човешки емоции. Това за тях е напълно ново, защото алкохолиците по своята природа са емоционално незрели. Никога не са се замисляли над това какво са чувствали, не са се опитвали да назоват нито да разпознаят своите емоции. И сега именно започва процесът на емоционално обучение. Откриването на себе си, на скритите мотиви за действията си, назоваването и разпознаването на собствените си чувства. На Анонимните алкохолици в това им помагат Дванадесетте стъпки, препоръчани от създателите на АА преди петдесет години и проверени ефикасно от над милион здравеещи.

     В какво се състои ефикасността на Стъпките?

     В това, че те позволяват на алкохолика не само да опознае себе си, но и да се промени. Той започва да забелязва своята незрелост, липсата на емоционален контрол, егоизма и егоцентризма, заблудите и нечестността, които са се проявявали у него още преди да започне да пие, а болестта ги е задълбочила. Благодарение на Стъпките завръщащият се към здравето алкохолик поправя причинените от него неправди, помирява се с миналото си, приема себе си и променя тези черти, които не е длъжен или не е в състояние да приеме. Разбира се, това е огромна работа, за цял живот и за всеки ден от живота.

     Доколкото разбирам добре целия процес на болестта и здравеенето, пиещите алкохолици смятат, че пият поради вътрешни проблеми. Пиех, защото уж никой не ме е обичал, имал съм проблеми с жените или в работата, бил съм самотен, неразбран, свръхвпечатлителен и т.п. В преходната фаза, когато са изчезнали моите заблуди, съм се убедил, че съм имал всичките тези проблеми, защото съм пиел, а не обратното. Престанал съм да пия и действително тези вътрешни проблеми са намалели. Започнал съм да живея нормално и скоро съм се сблъскал с проблемите, които са били в мен, в света на моите емоции, чувства, мотиви и ценности. Убедил съм се, че именно тези проблеми са лежали в основата на болестта, която само ги е изострила. А сега поддържаната от мен трезвеност зависи от работата над тяхното решаване. С други думи, от работата над себе си. От какво зависи ефикасността на тази работа?

     В по-дълъг период от време успехът на „непрекъснатото здравеене“, а също и качеството на живота на непиещия алкохолик зависи от развиването в себе си на духовен елемент.

     Как разбирате тази духовност?

     Трудно е да се определи еднозначно, защото всеки го разбира по свой собствен начин. Като слушаме обаче хората от АА, можем да забележим, че почти всички започват от вярата в съществуването на някаква Висша сила, която е по-голяма от самите тях. Това има абсолютно фундаментално значение, защото вярата във Висшата сила е равнозначна на изместването извън себе си на центъра на вселената. Да помним, че всички алкохолици без изключение са егоцентрици, показващи огромен стремеж към контрол и то не само над алкохола, но  и над всичко и всички в тяхното обкръжение. А нали в основата на всяка духовност лежи приемането на липсата на контрол. „Не аз съм господар на вселената, не аз съм в нейния център, аз нямам контрол над  света.“ Контролът се предава на някой друг – на Бог, на по-висшето същество или по-висшия порядък, на природните закони – и оттук той се намира извън човека. За алкохолика това е нещо съвсем ново.

ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ - Виктор Ошатински

ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ

Виктор Ошатински 

превод: Васил Петров

научен редактор: Невена Минчева

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Виктор Ошатински "ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ"


         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.