A- A A+

     Chit Chat е един от 7 000-те центрове за лечение на алкохолизма в Америка, които прилагат метода на лечение, основаващ се на т.нар. Дванадесет стъпки, изработен от Анонимните алкохолици. В основата си това са същите бъбрения, които толкова учудили госпожа Керън, само дето са станали част от интензивна програма за лечение. Детоксикацията или отстраняване на токсичните субстанции от организма, напр. алкохол, е само встъпителната фаза и няма още нищо общо с лечението на същинската болест. Защото самата детоксикация не предпазва от ново запиване. Също както не предпазва от запиване еспералът, антиколът, затворът, дори и продължителното прекъсване на пиенето. Проблемът на алкохолика не е в това да престане да пие, всеки го е правил многократно. Проблемът на алкохолика е в това как да запази трезвеността си не за няколко дни или седмици, а по-дълго. За тази цел той (или тя, защото много жени също боледуват) трябва да се научи да живее без алкохол. За започването на това учение служи 28-дневното лечение.

     То започва с тежка умствена работа. Защото съществена част от болестта е интелектуалният механизъм, който казва на болния, че не е болен. Този механизъм се изгражда поради страха от признанието, че си алкохолик. Зависимият заблуждава не само другите, а преди всичко себе си. Наистина не помни последствията от пиенето, минимализира количеството и честотата на пиенето на алкохол, намира причини, поради които се е напил. Търси поводи да пие, сякаш пиейки, може да „накаже“ някого или да „награди“ себе си. Механизмът на отрицанието привидно е много логичен и монолитен, така че също е трудно да се преодолее и то не само от болния, но и от лекарите или психолозите. Най-добрите специалисти в тази област са другите непиещи алкохолици, които някога сами в себе си са демаскирали този същия механизъм. По време на лечението в Chit Chat помагат на новопостъпилите да забележат своето безсилие спрямо алкохола и да повярват в него.

     Същевременно по време на лечението болните се учат да живеят. Често за първи път от много отдавна те са физически трезви, най-напред седмица, после две и четири (запиването предизвиква автоматично отстраняване от лечението). Раздират ги страшни емоции, защото за първи път в живота си те често се вглеждат в себе си, а този образ в случая на алкохолика никога не е светъл. Учат се на ново поведение – да усещат болката, тъгата, страха и озлоблението, но без алкохол. Учат се и на това какво трябва да отбягват лечението – да държат алкохол вкъщи, да ходят по барове, да се срещат с пиещи колеги, да избягват озлобление и напрежение, а също и глад, самота и умора. Разбират, че най-лесно е да се запази трезвеността в общността на Анонимните алкохолици, защото там ще могат да споделят с другите своите страхове, да успокояват болезнените емоции, там също ще могат да попитат тези с по-голям стаж в трезвеността какво е добре да правят и какво да избягват.

     По време на лечението започва и процесът на същинското трезвеене, тоест промяната на отношението и ценностната система на болния. Всички алкохолици по целия свят се характеризират с една обща черта – емоционална незрелост. Те са като разглезени деца, вгледани в себе си, егоистични и егоцентрични, неспособни да възприемат факта, че светът не танцува в такта на поддържания от тях ритъм. Отрезвяването е своего рода коперникова революция, отстраняването на себе си от центъра на вселената и постепенно научаване на приемане, търпение и смирение. За такова преустройство на самия себе си служи програмата на Дванадесетте стъпки, която започва по време на лечението, а после продължава в групите на АА.

    От Chit Chat никой не излиза излекуван, защото алкохолизмът не може да се излекува. Няма начин да се постигне способност за контролирано пиене, също както от киселата краставичка не може да се направи прясна. От Chit Chat човек излиза осъзнал своята болест и това, че ако не се възпира, завършва трагично. Но излиза и осъзнал, че има начин да се противопостави на тази болест. Че той може да се възползва от него или да не се възползва и че всичко зависи от него самия. Изобщо лечението на алкохолизма е научаване как да вземеш в собствените си ръце отговорността за собствения си живот.

 

*  *  *

 

     В Chit Chat работят няколко десетки човека. Само един е психиатър, и то на половин щат. Един психолог прави тестове в тези малобройни случаи, когато са необходими. Има няколко лекари, които работят в отделението за детоксикация, през което минават болните преди лечението, а също така изследват всички пациенти, идващи на лечение. Същинското лечение на алкохолизма се води от специални инструктори по лечение на зависимостите. Това е съвсем нова професия, неизвестна допреди десетина години. Най-често я практикуват непиещи алкохолици с неколкогодишен стаж на трезвеност или други хора, които сами са решили подобни свои проблеми по метода на Дванадесетте стъпки, например жени или деца на алкохолици, които са се справили със своите проблеми. Това обаче не е достатъчно, за да бъдеш добър инструктор; трябва и да се премине през много старателно обучение, което продължава поне година.

     Квалифицираният инструктор има огромни достойнства: със собствения опит зад гърба си той може по-лесно да проникне през стената от логичните, на пръв поглед, увъртания на пациента. Той може истински да му съчувства и със своята трезвеност да дава на болния надежда. Най-накрая може да го преведе през първите седмици на трезвеност, като споделя това, което на него самия му е позволявало да трезвее. Не е маловажно и това, че услугите на инструктора са по-евтини от тези на лекаря (психиатър) или на психолога.

     Високообразованият специалист трябва да се отучи от много навици, които е придобил по време на следването. Трябва да забрави за прилагането на лекарства след детоксикацията – и особено на успокоителни и сънотворни. Защото за болния те са това, което е и алкохолът – променят настроението, помагат изкуствено да се справяш с неприятните чувства. Психиатърът трябва да забрави за химията и едновременно да се научи, че алкохоликът предпочита да се лекува от невроза и други на пръв поглед психични смущения, отколкото да признае своята болест и да се отрече от алкохола. И най-накрая – както психиатърът, така и психологът трябва да забравят за въпроса защо болният пие.

     В Chit Chat се преминава през встъпителното обучение за живот в трезвеност. За такова обучение не са необходими никакви лекарства. Там лекуват само с доброта и любов. Братската любов, която взаимно си даряват пациентите, и безусловното приемане, което им оказват терапевтите алкохолици, които също добре разбират своите клиенти. Единственото лечебно средство са хартиените кърпички. Защото в Chit Chat се плаче много, често за първи път в живота. В продължение на 28 дни трябва съзнателно да преживееш болката на много години, болка, изтласквана в подсъзнанието, заливана с алкохол. Това боли много и нищо чудно, че почти всеки иска да избяга оттам, и то нееднократно. Инструкторите по терапия въпреки съчувствието си не подслаждат тази болка, знаят, че лечението трябва да боли. Те са и много последователни и взискателни към пациентите, защото знаят, че ако прекалено рано им се позволи да решават какво трябва да правят, винаги ще изберат – най-често подсъзнателно, това, което ще ги доведе до ново запиване. Терапевтите не се страхуват, че пациентът няма да ги обича, приемат неговия гняв така, както мъдрата майка приема озлоблението на детето, когато го кара да вземе горчиво лекарство.

     Хората в Chit Chat знаят, че всяко съзряване боли. Трябва да боли.

 

*  *  *

 

     В Chit Chat – също като в много центрове за лечение на алкохолизма в Америка – най-много се набива в очи огромният брой млади хора, които идват на лечение. Преди това е трябвало да загубят семейството, работата, здравето и състоянието си, но днес е различно. Няколко пъти им се е „късала лентата“, няколко пъти не са отишли на работа, няколко пъти са се качили в колата „на градус“ – и вече се лекуват. Благодарение на многобройните непиещи алкохолици, благодарение на мъдрото и всеобхватно алкохолно образование днес в Америка е ясно, че най-добрата форма на профилактика на късния алкохолизъм (най-често смятан за същински алкохолизъм) е лечението в ранния стадий на болестта. Като резултат непрекъснато се повдига дъното, до което трябва да паднеш, за да започнеш да се лекуваш.

ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ - Виктор Ошатински

ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ

Виктор Ошатински 

превод: Васил Петров

научен редактор: Невена Минчева

редактор: Аделина Петрова

коректор: Жасмина Кръстева 

Издателят разрешава препечатването на откъси или отделни глави от книгата с молба за поместване на следната забележка:

“Препечатано от книгата на Виктор Ошатински "ГРЯХ ИЛИ БОЛЕСТ"


         Виктор Ошатински - юрист и социолог, е професор в Централноевропейския университет в Будапеща. Той преподава и в много университети в САЩ и Европа. През 1988 г. основава в Полша, където и живее, Комисия за образование в областта на алкохолизма и другите зависимости към фондация "Стефан Батори", на която е председател до 1995 г. Понастоящем е член на борда на директорите на Института "Отворено общество" (Open Society Institute), който финансира фондации в над 30 страни.

     Виктор Ошатински е автор на близо 20 книги на историческа, социална, правна, научна тематика и в областта на зависимостите. Книгата му "Грях или болест" е преведена на много езици.