ИСТОРИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР

     Казвам се Александър и съм зависим от ал­ко­хола… Не ка­зах алкохолик, за да не стресна някой с несигурен (за него са­мия) възглед по въпроса… Завися от алкохола още от ран­но дет­ство, той е причината за развода на родителите ми, той е при­чи­ната за породилата се яма във взаимоотношенията в така наре­ченото ни семейство. Ямата е покрита с големи клони и до­бре застлана с ли­с­та, като е напълнена до горе с концентриран алко­хол, стичал се в нея дълги години…

     Когато се замисля върху това, което искам да кажа, винаги потъвам в спомени…

     Неща, които никога няма да забравя… Неща, които винаги ще тая дълбоко в себе си… Моменти, които ме карат да потъна в зе­мята от срам или да се оглеждам гузно, търсейки вина във всеки друг с надежда, че аз не съм такъв, че аз не бих могъл да по­стъпя така „тъпо“. Колко тактичен мога да бъда към себе си – когато съм виновен.

     Израснах във време, в което се случиха толкова много не­ща, толкова бързо се промени светът за тези 40 години. Не се оплак­вам – разбира се. От ралото и мотиката до възможност за поливане на реколтата чрез интернет…Все едно гледам филм на бърз кадър и се мъча да съчетая мотиката и интернета… Та за мо­ята зависимост...

     Винаги съм приемал пиенето като нещо нормално. Майка ми пиеше без никакви ограничения. За това тя обвиняваше вси­ч­ки. Баща ми, баба ми и дядо ми, нас със сестра ми, обществото, колегите си, дори и кармата си. Баба ми ми казваше, че се напива, защото не може да носи на пиене, колкото мъжете... Загуби работата си няколко пъти и затъна дотолкова, че остана сама с проблема си – старите не издържаха, а ние избягахме… Когато сядах на масата, а това го правя от 15-годишен, винаги се стремях да не се отразява на работата ми, не исках да стана като нея… Кол­ко коварен е алкохолът – тя също не е искала да стигне до това по­ложение – сигурен съм…

     Може би ми помогна и една случка в десети клас… Тогава учех за помощник-машинист на локомотиви. Дойде време да при­ла­гаме наученото на практика; както истинските машинисти, та­ка и ние трябваше да се явяваме на ра¬бота трезви и отпо­чи­нали. Но това не ми попречи да се повеселя до сутринта и направо да оти­да на „работа”… Хората се оказаха свестни… Навикаха ми се и ме изгониха. Можеха да ме използват за назидание и лош при­мер, за да се предпазят от по-нататъшни изцепки, но не го на­пра­виха. Може би са ви¬де¬ли нещо в мен, а може би просто са ми дали шанс – важното е, че не го повторих дълго време след това…

     Просто си казвах – днес не мога да пия, защото утре съм на работа, но утре след работа – може…

     Може, и то как… Така качествено, че пропуснах раз­па­да­нето на първия си брак и израстването на дъщеря ми...

     Ден след ден, в стремежа си да преборя комплексите си за щастлив семеен живот, се впуснах в един полу-професионален алкохолен график. Смятах, че е достатъчно да няма оплаквания за неизпълнени ангажименти от моя страна, и всичко ще е наред…

     Смятах, че всеки трябва да има задължения и отго­вор­но­сти, които стриктно да спазва – както аз, така и жената до мен… Разпределяйки задачите, аз просто си осигурявах още време и по­во­ди за алкохолно размазване – графикът се сгъсти и нещата ста­наха още по-редовни. Да свърша задачките, които аз съм си по­ста­вил, за да седна по-бързо на масата, защото утре съм на работа… Така нещата придобиха един нормален семейно-битов, алкохолен, размазан вид… На всяко сядане на маса, за всеки празник, без зна­чение чий и кой присъства – размазването (как ми пасна тази ду­ма, доста показателна, но и доста толерантна, ако я сравня с „на­си­ране”) стана част от програмата ми. Алкохолът ми диктуваше – аз съм най- велик, аз съм най-хубав, аз съм най-силен… Посте­пен­но свикнах с оправданията на другия ден, с обещанията за кон­тро­лирано пиене (даже минах на бира за няколко месеца – стиг­нах до шест литра на ден, направих корем, и реших че няма сми­съл…), с тъжния, но виновен поглед, с невярващо изражение и въпроса „ама наистина ли така съм направил”… Kолко пъти съм си казвал, че трябва да променя пиенето си... В момента, в който седнех да пия – изходът беше ясен… До случая, след който ча¬шата преля…

     След поредния пиянски скандал допуснах безумието ми да вземе връх, какъвто не беше стигало досега… Влачих жена си, като я бях хванал за косата пред погледа на шестгодишния си син около 15 метра. Това не е бяло петно в паметта ми – за жалост, а може би е за добро... Не искам да си спомням нито скандала, нито отношенията ни след него… нито коментарите на детето… Има неща, които не можем да променим – едно от тях е миналото ни… Не искам да си го спомням, не мога да го забравя, а и не смя­там, че трябва…

     Няколко пъти в живота си съм се учудвал на момен­тал­ните си решения, толкова прости и ефективни са понякога… След н-тия опит за разговор, в мозъка ми остана да отеква изразът – „ти имаш проблем с алкохола”, „проблем с алкохола”… Толкова кухо ми беше в главата… Като ехо, което ми заприлича на „про­блем с готварска печка” (наскоро го бях задал за търсене в гугъл), и както не можех да гледам и да мисля, написах „проблем с алко­хола”. Може би този момент бе моментът на Висшата Сила за мен. Попаднах на сайта на АА, на форума в дир.бг, изпълнени с толкова истина, толкова силно желание за трезвост и подкрепа na всеки, който я потърси… Бях заинтригуван е слабо казано... Няколко дни форумът ми беше запълнил всяка секунда свободно време, не спирах да чета, дори събрах смелост, за да споделя мнение по ня­каква тема… Толкова лесно ставаше всичко, просто не трябваше да пия само за днес… Всеки ме подкрепяше искрено и без­ко­рист­но. За първи път толкова много хора ми казваха „Ти можеш” (като на състезание със себе си) – трябваше само да си повярвам, че мо­га да не пия – след като толкова хора вече вярваха… Разбира се, че сънувах вкуса на ракията доста време… Неведнъж се стрясках на­сън с мисълта „пих ли наистина”… След няколко трез¬ви дни по­лу­чих и предложение да посетя сбирка на АА. Обещах, че ще отида и го направих – обикалях цял час, обзет от вълнение – що за хора са там, как ли ще се държат, няма ли да ми се подиграват… За по­ре­ден път в живота си разбрах, че нищо не знам. Такова то­ле­рант­но отношение не бях виждал никъде. Вниманието, което се отде­ля­ше на всеки, който го поиска, ме развълнува. Принципите които се спазват, ми допаднаха толкова много, че се опитах да ги спа­з­вам и след сбирката – вкъщи, веднага. Разбира се, оказа се, че е до­ста рано за това… Жена ми не беше подготвена за толкова нор­мал­но отношение...

     От споделеното на тях се зареждах с нова вяра в себе си и със сила да го направя. За първи път попадах сред хора, които не пият – въобще! Почувствах, че това е мястото ми. Убедих се, че за мен е полезно да присъствам на сбирките, ако искам да спра ал­ко­хола – а аз искам да спра пиенето…

     Това беше и моята първа стъпка към АА – признах, че съм безсилен пред алкохола… Зависим съм от него и чрез АА мога да постигна трезвия начин на живот. Смятам, че след като съм на­ясно с диагнозата, която сам си поставих, и спазвам традициите и принципите на АА (което е много трудно в някои моменти), из­ми­наването на останалите стъпки от програмата е просто въ­прос на време. За мен е по- важно да приема нещата и хората та­ки­ва каквито са, без да се опитвам да ги променя, поучавам или съ­дя, без да ме интересува дали са трезвеещи, трезви, пияници или ал­ко­холици, малко егоистично, но важното е, да остана трезвен и днес!

     Само такъв бих могъл да бъда полезен, както на себе си и се­мейството си, така и на други, които искат да спрат алкохола!

     Благодаря на всички – с вашата помощ чудото става вече единадесети месец – стига да го пожелаеш, АА върши перфектна работа.