Кратък полет
(на Валентин)
Просто бе една игра -
в своето начало
и без вина виновен съм сега -
не пред теб, а пред себе си заради теб.
- Защото неосъзнато реших
в света да бъда забелязан,
да ви шокирам всички
и сам на себе си да дам таз награда.
- Хей, вие непознати, че то
наистина бе наслада в своето начало.
И гледах аз ехидно на всички вас,
превили гърбове от тежестта на своя кръст,
а аз летях на своите криле...
полетът бе кратък.
И аз нирвана реших отново да потърся
с доза по-голяма. Качих се на най-
високото виенско колело, където
гоних своето начало, но то все повече
се отдалечаваше от мен.
Не бях лоша - даже е обратно -
добра бях с вас. Но вие малки същества
на други идоли робувахте - началства,
власт, пари - но на мене се присмивахте.
И всички обърнахте гръб
на тежкото начало - ключът
сменихте с друг - и заблудихте
вашето съзнание.
Защо решихте, че нямам смелост -
Вие страхливи същества -
На думи сте докарали "ОБИЧАМ",
Но наистина ли е това?
И сега, когато се опомням в
Моето полуотвъдно виждам
Как лесното се оказа трудно -
Трудно е да почнеш не отначало,
а какво,
на чисто чист да бъдеш,
приет да бъдеш от самия себе си,
трудно - да смениш натрапчивата
мисъл и положиш в някаква посока
да тръгнеш пак, макар и с похабени
сечива бъдещето си да градиш
не с воля - вашата любима дума,
а с желание за борба.
Борба с невидимото подсъзнание.
Борба с началствата на тъмен мрак!
И да се научиш, че всеки ден Се завоюва
със смелост, заличила Предишен страх.
Даниела Николаева Шиварова