Поводът, който ме накара да напиша това писмо, бе впечатлението ми от статията на В. Ошатински - "Достойнство, свобода, отговорност", по­местена в № 1 на "Арка". Прочитайки текста, открих, че конкретният повод за моето взимане на наркотици бе нуждата от доставянето на доза нормалност. Притеснението приключваше и идваше едно спокойно при­емане на света, макар и твърде ограничено. Но аз вече бях изгубил смисъла на съществуването си и само краткотрайното надрусване ми даваше покой. Тоест взимах, за да си възвърна равновесието. Друг е въпросът, че загубих това равновесие в най-голяма степен, именно защото станах зависим. В тази връзка вярвам, че взимането на наркотици е породено от конфликти, които имах далеч преди да опитам.

     Сега, две години и половина откакто не взимам, аз мисля за наркотиците преди всичко като за нещо напълно отрицателно, смятайки, че в противен случай те отново биха започнали да ми харесват. Но както и да е, въпросната статия ми подсказа, че самото взимане е просто акт на търсене на решение на проблемите ми. Проблеми, които са вътре в мен и които сега смятам, че трябва да изживея съзнателно. В това начинание основните фактори, които ми помагат, са програмата на Дванадесетте Стъпки, групата и желанието ми да се развивам.

     Понякога се чувствам напрегнат, уплашен и потиснат. Но знам, че трябва да продължавам. Вярата в Сила, която е извън мен и ми помага, се оказва за мен път, по който мога да реша проблемите си.

     Сега за мен един от важните моменти във възстановяването ми е нами­рането на начини да се чувствам пълноценен и удовлетворен от живота, такъв, какъвто е. Опитвам се да участвам активно в дейности, които ми носят усещане за пълнота и комфорт, макар и не моментално както нар­котиците. Това всъщност е част от моята природа, изискваща удоволствието сега и веднага. Уча се, че в живот без драстични зависимости, то идва бавно, чрез постоянство и труд. Говоря за удоволствието от добре свършената работа в различни аспекти от моя живот - спорт, учене, взаимоотношения с другите хора. Вярвам, че чрез инструментите, които ми предлага програмата на Анонимни Наркозависими, мога да продължавам да се самоусъвършенствам и да живея нормален (в най-общ смисъл) живот.

     С благодарност,

В.