ТЕРАПИЯ НА НАРКОМАНИ В ПОЛША И В СВЕТА
ЗНАЧЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА НА 12-ТЕ СТЪПКИ НА АНОНИМНИТЕ АЛКОХОЛИЦИ
В началото на 80-те години много страни бяха изправени пред проблема на организирането на помощ за все по-нарастващата група млади хора, употребяващи наркотици. Полското съобщество „MONAR" и другите центрове за наркомани се обърнаха към опита на реабилитационните общини. През 60-те години широко се разпространи практиката на Карл Дедерих, създател на първата община за наркомани и алкохолици в Калифорния -„Synanon". Източникът на неговия метод може да бъде търсен и в пионерските трудове на някои британски психиатри, които в края на 40-те години са подготвили програма за реабилитация на социално непри-способени лица.
Движението на терапевтичните общини се разпространи от САЩ в други страни, които са имали проблеми със зависимостите. Терапевтичните общини - това са най-често денонощни центрове, живущите в които са длъжни да спазват пълно въздържание от алкохол и наркотици. Взаимопомощта в процеса на груповата терапия, общественият натиск, взаимоотношенията между отделната личност и колектива - всичко това подпомага поддържането на пълна трезвеност.
Търсейки по-ефикасни форми на помощ за хората зависими от наркотици, Реабилитационният център в град Торун се обърна към опита в областта на терапията на лица зависими от алкохол. Проблемът на наркоманията засяга четири сфери на човешкото функциониране: физическата, психическата, социалната и духовната, затова и лечението трябва да се осъществява на всяко едно от тези нива. Затова също е важно, с лечението да се занимава интердисциплинарният колектив.
Важна цел на терапията се явява създаването на условия на пациента да опита да реши да промени стила си и виждането си за живота. Втората важна цел е той да се научи на нови начини за решаване на проблемите си. Ние смятаме, че проблематиката на зависимостта обхваща: устойчиви механизми на отричането, загуба на контрол, натрапчиво мислене и неуправляемо поведение. Признанието на загуба на контрол и само-идентификацията със зависимите - това е първият и главният етап от оздравяването. Затова в началната фаза вниманието трябва да се съсредоточи върху алкохола, наркотиците и необходимостта от промяна на поведението.
Следващият етап на терапията е свързан с възстановяването на биографията на пациента. Ако наркоманът не осъзнава какви форми на употреба и какви поведения са поддържали и развивали зависимостта му, то той се намира в опасност от срив. Зависимостта е не само проблем на неправилното поведение, който би могъл да бъде решен, като бъдат предложени на пациента по-прогресивни форми. Зависимостта е свързана също и с разрушаването на цялата система на трезвото мислене и с образуването на защитни познавателни механизми, основани върху отричането на болестта и върху рационализациите.
През първите дни от пребиваването си в центъра пациентите се запознават с програмата на 12-те Стъпки на АА/АН като ползват съответната литература, работят по първа, втора и трета стъпка, посещават сбирките на АА/АН. Това също подпомага преодоляването на мехазнизма на отричането и приемането на своята зависимост. В началния период, непосредствено след отстраняването на наркотиците, най-трудното за пациента е да се справи с натрапчивите мисли за употребата. Силата и надеждата, произхождащи от общия опит на групата, позволяват взаимното поддържане в това трудно време. С течение на изучаването на програмата и на посещенията на групите на АН, новодошлият пациент все повече се убеждава в това, че оздравяването му е възможно, ако той прилага програмата на 12-те Стъпки в живота си. Признавайки своето безсилие, намираш свобода. Чрез признанието на своята зависимост от Висшата Сила - отново намираш независимост.
Елжбиета Раховска
"Арка" № 7, 2000, с. 7-8
