Екатерина Миллер
СЪЗАВИСИМОСТ
Животът на съпругите или майките на алкохолици обикновено се върти около главния проблем на близките им родственици - тяхното пиене. Те не са в състояние да се отърват от него. Губят своята младост, сили и надежда. Живеят в постоянно напрежение. Изживяват твърде много - и което е най-лошото - много често безсмислено. Това е болест. Тази болест се нарича съзависимост.
Както алкохолизмът изтощава и се задълбочава, така и съзависимостта се развива и става все по-опасна за живота и здравето. За щастие - за съзависимите - тези болести съществено се различават помежду си.
Алкохолизмът е зависимост от външно химическо вещество и (освен дълбоките промени на личността, върху които може да се работи психологически) променя метаболизма на човешкия организъм. Най-лошото е, че тези изменения са невъзвратими. По този начин невъзможно е да се прекрати съществуването в качеството на алкохолик. Нещата се свеждат до това, че да се излекуваш, означава да останеш завинаги трезвен алкохолик.
Съзависимостта се осъществява в психическото пространство и от нея човек може да се излекува. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Разбира се, най-добрият изход е въобще да не се поддадеш на съзависимостта и така също се случва в живота. По принцип това се удава на особено съзнателни личности, които познават себе си и не се поддават на другите.
НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ МАНИПУЛИРАТ
Алкохолиците владеят съвършено умението да манипулират обкръжението си. По този начин те защитават пиенето си, от което винаги им е много трудно да се откажат. Основна цел на тези манипулации е да се прехвърлят неприятните последици от собственото пиене върху когото и да е другиго. За да се окаже, че виновен е някой друг. Че заради някой друг всичко се проваля. Директно под ръка, много наблизо, се намира партньорката. Тя вижда какво става, вижда, че мъжът й пие все по-продължително, все повече, по-често, без прекъсване. Тя вижда ролята, която играе алкохолът в живота му. Тя се страхува от това, ненавижда го... И, или се опитва с всички сили да противодейства, или чака, чака, чака... Поема върху себе си всичките задължения и покорно се огъва под това бреме и под нарастващото насилие, или пък започва да управлява къщата и алкохолика.
ОТГОВАРЯЙ ЗА СЕБЕ СИ
Има жени, които, наблюдавайки нарастващото и безспирно разрушение на партньора си, се разделят с него или категорично поставят като условие за по-нататъшното съжителство терапията. Отгоре на всичко умеят и да бъдат в това последователни. Не се отказват от изискванията спрямо брачния си съюз, не се страхуват от промените, разчитат на собствените си сили и собствената си трезва преценка на обстановката. Макар че и те изживяват скръб и болка по повод загубата на надеждите си за щастливо съжителство, все пак са в състояние да се справят с това. Не изпадат в съзависимост, тъй като ги поддържа чувството за собствено достойнство. Те не разрешават да им се внушава нито чувството за вина, нито отговорността за действията на партньора. Те разбират, че всеки отговаря сам за себе си и за своите действия по отношение на другите. Но не и за извършеното от някой друг, дори и от най-близкия човек.
"Арка" 1998, № 4, с. 22-24
