ЗАВИСИМОСТТА - СЕМЕЙНА ДРАМА

ИЛИ СОЦИАЛНА ОБУСЛОВЕНОСТ

Емил Димитров

100     Емил Димитров е психолог, системен психотерапевт, сертифициран фамилен и брачен терапевт в процес на обучение по терапия на зависимости към фондация „Стефан Батори", психолог във Второ отделение за лечение на лица със зависимост и алкохолна болест в Стационарен блок Суходол на Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.

В крайна сметка няма да бъдем запитани колко велики неща сме казали или колко велики дела сме извършили, а колко любов сме дали на хората." (мъдрецът Свами Шивамурти)

     Човекът, бидейки продукт на историята и същевременно неин отговорен редактор, сам е търсил отговор на редица въпроси. Те гнетят неговото съзнание, произтичат от неговата дейност, често пъти са увити във воала на неизяснеността или са изпълнени с вътрешна противоречивост на етапа, на който се е намирало човечеството.

     Днес сме свидетели как се рушат едни представи, изграждат се нови; снемат се едни ценности, създават се нови; отричат се едни истини, за да възтържествуват по-нови, още по-прогресивни, плод на историческото развитие на обществото. Наред с това обаче се повтарят някои явления от личния живот на човека, оставайки неизяснени по своята интимна същност и по своята значимост, тъй като при тези явления човекът е същевременно и субект, и обект на своята дейност.

     Едно от тези явления е зависимостта от психоактивни вещества. Човек още през първите мигове на своя съзнателен живот се сблъсква с реалността и възприема съществуването си по силата на необходимостта, обективизирайки я чрез определена причинност. Зависимостта се явява необичайно нарушение на тази обективна закономерност. По своята същност тя представлява сложно социално явление в живота на човешкото общество и се е превърнала в един от най-сложните психосоциални проблеми на нашето време.

     Зависимостта е едно особено явление, което смущава живота на отделния човек и обществото. Всяка зависимост следва да се проучва основно от всички отговорни инстанции на съвременно научно ниво, за да се изяснят мотивите и механизмите на нейното проявление и осъществяване.

     В литературата има различни обяснения, но и досега няма завършена концепция относно същността на зависимостта. Безспорна е социалната определеност, отразяваща структурата и отношенията в обществото, но наред с това много важно и определящо значение имат структурата и организацията на семейството и фамилните модели.

     На следващо място трябва да се имат предвид и някои особености на самата личност, нейната структура, развитие, качества, състояния, възпитание. Всичко това изгражда един комплекс от взаимоотношения, в лабиринта на който се губи причинната взаимозависимост между структурата на личността, семейството, факторите на средата, в която се развиват тези отношения, израза на тези взаимоотношения.

     При различните времена и народи отношението към зависимостта се е меняло, но никога не е преставало да вълнува хората. Трагизмът, заложен в основата му, може да предизвиква състрадание или осъждане, но никога и равнодушие. Въпреки това сред нас битуват представи и нагласи, които говорят за непознаването на неговата природа и същност, връзката му със социалната среда и възможностите за оказване на помощ на потърпевшите.

     В нашата страна нещата допълнително се усложняват от неглижирането на проблема. Причините за зависимостта се избягват от хората, от обществото, от средствата за масова информация. Пак поради тази причина не се създават или твърде малко се създават необходимите центрове за оказване на подкрепа, консултации, терапия, помощ. Превенция, профилактична психохигиена почти липсва. От всичко това проблемът се задълбочава, добива тревожни размери. Пораженията, които нанася зависимостта в морален и материален смисъл, са огромни. Абсолютно неизмерима обаче е загубата на най-ценното - човешкия живот.

     А всъщност се оказва, че не е чак толкова трудно в много от случаите да се избегне драмата. Често пъти този живот е стоял в ръцете на някой близък или познат, на семейството, обществото, може при повече познание, отговорност, човешка топлина да се предотврати най-лошото.

     Проблемът за зависимостта още не е намерил адекватно решение от страна на държавните и обществените организации, което да съответства на сложността му.

     Емоционалната злоупотреба е една от най-значимите причини за появата на зависимо, девиантно поведение при децата, юношите, младежите, възрастните. Този дисфункционален механизъм на семейно взаимодействие включва в себе си от една страна сериозно нарушени партньорски отношения между родителите, и от друга - като директна последица от първото - силна връзка между детето и единия от родителите. На практика във всяко едно от семействата, които имат дете, употребяващо ПАВ, е налице силна неудовлетвореност на родителите в ролята им на партньори и изместване на този проблем към симптоматиката на детето. Темата за емоционалната злоупотреба е толкова по-сложна и значима поради факта, че и в обществения, и в семейния контекст прекалената близост между родител и дете не се приема за „опасност", пряко свързана с благополучието на детето. Употребата на ПАВ от деца е разпространена сред различни социални слоеве, възрасти, географски райони и култури. Има обаче един безспорно общ фактор, който се среща при всички случаи на сериозна употреба от деца, а именно - емоционалната злоупотреба. „Семейната структура" и „емоционалната злоупотреба" са термини, въведени и изследвани в практиката на фамилните терапевти. Връзката между тях е, че емоционалната зло - употреба става водещ механизъм на отношенията родител/дете там, където има трайно и за дълго време установена дисфункционална семейна структура.

      Създадената силна връзка между единия родител и едното дете е подчинена на задоволяването на емоционалните потребности на родителя, в резултат на което детето не може да реализира задължителните за своето жизнено развитие задачи: формиране на индивидуалност; постигане на автономност; създаване на здрави и силни партньорски и приятелски връзки извън семейството. Това го прави зависимо, несамостоятелно, объркано по отношение на собствените му потребности и чувства, плахо и несигурно при отстояване на собствената позиция. За да се появи устойчиво такова явление в семейството, със сигурност като предпоставка съществува сериозна дисфункция между двамата родители в ролята им на съпрузи. Затова и именно става възможно детето да заеме мястото на единия от родителите, като негов партньор. Патрисия Лав, която е американски фамилен терапевт и автор на книгата „Какво да правим, когато любовта на един от родителите ни контролира нашия живот", описва трайните последици от формирана свръхблизка връзка между едно от децата и единия от родителите като синдром на „емоционалния инцест". Тя дава и специфичен термин за детето, което участва в това взаимоотношение - „избраното дете". Ето някои от неговите характеристики [81, стр. 9-36]:

 


   102 new  „Това е дете, което е извор на емоционална подкрепа на един от родителите си; което се чувства по-близо до един от двамата родители; има чувството, че родителят не иска то да напусне дома (например да създаде сериозна и трайна емоционална връзка); получава послание от родителя, че нито един от неговите приятели не е достатъчно подходящ за него; чувства, че трябва да държи своите емоционални нужди настрана, за да защити родителя си; чувства се отговорно за щастието на родителя си; чувства се обсебено от родителя си; родителят има нереалистични очаквания към него; единият от родителите е зависим към алкохол, наркотици и/или работа, интереси изключително насочени извън семейството; това е дете, на което родителят му е като приятел". В тази междупоколенческа коалиция се съдържа, макар и не в същата степен, характерната за реалния инцест подмяна на приоритета на емоционалните потребности на детето с този на емоционалните потребности на родителя. По тази причина трансгенерационната коалиция е краен израз на дифузна граница между детската и родителската подсистема и се счита за вид злоупотреба с детето - злоупотреба от емоционален тип, със значими последствия върху емоционалното му развитие. За разлика от случаите, когато е подложено на физическа злоупотреба и детето е наясно, че с него е направено нещо лошо и против неговите интереси, то при емоционалната злоупотреба то е затруднено да развие съпротива и да търси защитно поведение към такъв тип „емоционално въвличане". Дори напротив, децата, които участват в трансгенерационна коалиция, израстват с усещането, че са били специални, че са били отличени от родителя си, уважавани и зачетени. Едва в късния им живот на възрастни хора успяват да си дадат сметка за щетите от участието в такива взаимоотношения. Всъщност това е един от механизмите, чрез които детето израства зависимо, недиференцирано спрямо родителите си и без умения да създава трайни и емоционално значими връзки извън семейството.

     Според Патрисия Лав едно от най-често срещаните затруднения на личностите, преживели емоционална злоупотреба в своето детство, са: развиване на зависимост; депресия; невъзможност да създадат удовлетворяващи партньорски връзки.

     Емоционалната злоупотреба може да има различни проявления. В някои от случаите детето бива третирано като партньор на единия от родителите, в друг случай като негов приятел. Но като цяло емоционалната злоупотреба в отношенията родител - дете има две общи фундаментални характеристики: „1) Родителят използва детето, за да задоволи и удовлетвори свои нужди, които би трябвало да бъдат удовлетворени от друг възрастен; родителят се обръща към детето, за да черпи от тези отношения интимност, компания, съвети, разрешаване на проблемите си, емоционално облекчение. Детето не може да се справи със задоволяването на тези нужди и търпи последиците и ефектите от това и през живота си като възрастен, най-вече с това, че му е трудно да създаде трайна, удовлетворяваща партньорска връзка, както и да има позитивни равностойни контакти със своите връстници; 2) Родителят игнорира много от нуждите на детето си. Когато родителят се е обърнал за емоционална подкрепа към детето си, то съответно много рядко може да получи адекватна защита, отглеждане, насочване, подкрепа, дисциплина. Вместо родителят да отговаря за подходящото посрещане на нуждите на детето, става обратното - детето остава отговорно да запълва емоционалните нужди на родителя си." [81, стр. 103].

 103 new     Някои от общите характеристики на семействата, в които е установен синдромът на емоционалната злоупотреба, според Патрисия Лав са [81, стр. 9-10]:

- На родителите им липсва среда от други възрастни хора, от които да черпят емоционална подкрепа. Тези родители обикновено са самотни, разведени, овдовели или с неудовлетворителни брачни (съпружески) отношения; емоционалната подкрепа, която трябва да получават от техни приятели и/или партньор, е заменена от емоционална подкрепа от страна на едно от децата.

- Когато в семейство с двама родители единият от двамата е силно свързан с детето, за сметка на отношенията си със своя съпруг/а, то родителят, който е изолиран, изпитва силно чувство на гняв и ревност. Ако в семейството няма критичност относно този аспект на емоционална злоупотреба, т.е. ако това е приемлив модел на взаимоотношения и за двамата родители, никой от тях не може да даде израз на необходимостта от промяна на модела. Много трудно се намира основание за критика например към майката, която се грижи всеотдайно за детето си. Липсата на логична обосновка за наличието на този гняв кара родителя, който е „в сянка", да се оттегли още повече от взаимоотношенията, а в някои случаи и да злоупотребява физически с „избраното дете".

- В семейства, в които има повече от едно дете, се наблюдава засилена степен на конкурентност между братята и сестрите. Съперничеството между сиблингите може да се открие във всяко семейство, където има повече от едно дете. Но когато едно от децата е поставено в непропорционална позиция спрямо родителската обич и внимание (позиция на детето на нивото на родителя, вместо на нивото на неговия сиблинг), то съперничеството е продължително и има трайни и сериозни разрушителни ефекти.

     Тези наблюдения карат авторката да заключи, че една от основните сфери на интервенция са съпружеските отношения, защото „добър родител значи добър партньор", т.е. пълноценните, смислени съпружески отношения са превенция на синдрома на емоционалната злоупотреба.

     Отнесено към темата за зависимостта, това означава, че всяка практическа работа с деца, употребяващи ПАВ, трябва да подкрепи развиването на функционални взаимодействия между родителите, за да се провокира здравословна промяна в детското поведение. Оттук следва необходимост да се укрепва морално-психическата устойчивост на децата и младежите и правилно да се възпитава у тях вярата в смисъла на живота. Да се укрепва оптимизмът, стремежът към свобода, щастие и желание за живот у всеки отделен индивид.

     Зависимостта като проблем, като поведение засяга както личността на зависимия, неговите близки и роднини, така и цялото общество. Драстичното нарастване на зависимите прояви подсказва необходимостта от сериозен подход към работата за ограничаването им. Хората, които посягат към ПАВ, се нуждаят от помощ. Тази помощ трябва да им бъде оказана от всички, от семейството, от цялото общество. Широкото разпространение на употребата на ПАВ без съмнение е пробен камък на цивилизацията; то означава, че населението навива пружината на своята нервна и интелектуална система до краен предел на напрежение и тя понякога се скъсва.

     Времето, в което ни е отредено да живеем, време на сурови морални дилеми и жигосващи противоречия, на неизбежно социално разслоение и спад в жизненото равнище на милиони българи, „навива пружината" на все повече хора. Никой не е застрахован и това още повече трябва да ни накара да се обърнем с лице към проблема от отделния човек до държавата. За да не позволим пружината да се къса все по-често.

     Усилието си струва заради спасяването дори на един единствен човешки живот.

     Използвана литература:

     Патрисия Лав - „Какво да правим, когато любовта на един от родителите ни контролира нашия живот"

     Валентина Маринова - Дисертационно изследване на тема: „Структура и функции на семейства с дете, употребяващо психоактивни вещества"