МОЯТА ИСТОРИЯ: КАК ЗАПОЧНАХ С АЛКОХОЛА
Сега съм на 50 години. Аз съм първото дете, което се роди в нашата фамилия. Първото и най-палавото може би. До шестгодишна възраст живеех на село при баба и дядо заедно с моите родители. След това се преместихме в близкия град, защото трябваше да започна училище. Тогава се роди и по-малкият ми брат. Отначало живеехме при родителите на майка ми, но след това се преместихме в новата ни къща, която вече беше построена.
Започнах училище. Като ученик бях много посредствен и не ми се учеше. Бях много палав, но и малко срамежлив, може би защото до този момент не бях общувал много с деца на село. Бях глезено дете и може би това се е отразило на моето възпитание и отговорност. Но след седми клас всичко се промени с 180 градуса. Станах един от най-добрите ученици. Без издънки и с по-високи оценки. Просто така бях решил. Никой не можеше да повярва в моята промяна, но тя беше вече факт. Тогава започнаха и първите компании по дискотеките и баровете с приятели. Първите момичета се появиха в живота ми. Тогава се влюбих за първи път. Водех хубав и безгрижен живот, но бях по-отговорен от преди.
Вкъщи нещата не вървяха добре, тъй като родителите ми все си намираха причини да се скарат за нещо, макар на пръв поглед безобидно. Затова много не се задържах у дома. Тогава за пръв път опитах вкуса на алкохола. Усещането беше приятно и безобидно. Поне така смятах. Две-три чаши в края на седмицата или по празници „може".
Завърших училище с много добър успех. Влязох в казармата. Там започнах и да пуша, после употребата на цигари стана редовна. По време на всяка градска или домашна отпуска почнах да пия повече от преди. Като се уволних, започнах работа в строителството. Работата не беше много лека и затова си позволявах по някоя и друга чашка в края на работния ден. Да облекча умората. В края на работната седмица скитах по цели нощи по барове, дискотеки и игрални зали. Така започнаха първите ми „дяволски" изкушения, които ми харесваха. Започнаха и по-честите ми напивания. Вечерта ми беше добре, но на сутринта нямаше ставане. Започнах да закъснявам често за работа или изобщо не ходех. Смених много и различни работни места. Знаех, че вечер алкохол и на сутринта работа не е добра комбинация, но продължавах по същия начин. Тогава реших да работя сам за себе си. Без работно време и да имам време, кога да почивам и кога да работя. Аз да си определям. Вече имах нужните умения и всичко потръгна много добре в началото. Работех повече отпреди, по 10-12 часа. Започнах да печеля и повече пари. Работех и през почивните дни понякога. Започнах да пия все по-често. Не знам защо, може би защото умората ми беше в повече или парите ми бяха повече. Дойде един момент, в който реших да се осъзная и понамалих малко пиенето. Но за съжаление, намаляването на алкохола започнах да заменям с друга зависимост - комара. Стана още по-зле. В началото за мен беше просто игра. Играех заради пари, но дойде един момент, в който парите нямаха никаква стойност за мен. Живеех, за да играя, и играех, за да живея. Играех заради усещането и тръпката, заради адреналина. Тогава задлъжнях много със заеми и започнах да разбирам, че тази игра е опасна за мен. Не знам как стана, но спрях от раз. Може би защото се бях опарил. И до ден днешен не играя хазартни игри. Така отново започна старата песен на нов глас - пиех и работех. Не ми беше много лесно и започнаха отново моите проблеми в работата. Лека-полека клиентите спряха да ме търсят. Всичко, което бях изградил като име и авторитет на майстор, се срина. Все по-рядко намирах работа и накрая се оказах сам в къщи с шишето в ръка всеки ден. Живеех сам, тъй като родителите ми бяха починали. Нямах и жена до себе си, тъй като всичките ми връзки се проваляха заради прекаленото ми пиене. Тогава пак реших да сложа малко спирачки на пиенето, че годините си летяха, а бях проиграл много шансове в живота си. Тогава правих секс с една омъжена жена с деца уж само за един път. Но това продължи година и половина. Жената се увлече повече по мен, а на мен не ми пукаше за нея. Интересуваше ме само сексът. Но пък пиенето много-много не ме интересуваше. Май се бях пристрастил към друга зависимост. Прекъснах сексуалната връзка с тази жена и после отново влязох в омагьосания кръг на алкохола. Пиех денонощно сам у дома, тъй като бях изгубил повечето от приятелите си. Други от тях имаха вече семейства, трети бяха отишли в чужбина на работа. Бях съвсем сам. Тогава реших да се лекувам, защото се разпадах от ден на ден все повече и щях да се срина до основи като развалина. Постъпих в болница за лечение. Докато бях в болницата в Суходол - два месеца и половина, всичко беше наред. Бях съвсем друг човек. Чувствах се много добре, без да употребявам алкохол. Дори не ми минаваха мисли, свързани с алкохола и пиенето. Мислех си, че всичко вече е наред. Но не бях познал. Излязох от болницата, като си мислех, че нещо съм променил в себе си. Но не бях, самозалъгвах се. Като се върнах у дома, всичко започна да се връща отначало. Старите мисли за пиене, старите навици започнаха да се връщат отново. Предишната битова и социална среда също. Дълго се борех, много трудно устоявах на желанието ми за пиене. Трудно се фокусирах върху нещо друго. Няколко месеца едва издържах. Но се чувствах изтощен и безсилен. Накрая не издържах и се предадох на алкохола. Чаках края на живота ми. Постоянно се самообвинявах, мразех себе си. И исках да сложа край на живота си, край на всичко. Направих опити да се самоубия с лекарства и алкохол.
Много хора са ми помагали. Знаеха, че съм зависим алкохолик и все пак не ме оставиха. Дали от съжаление, не знам? Започнах да вземам пари назаем от приятели, за да ям. Но пиех много, рядко се хранех. Така изкарах една година в денонощни запои. Как останах жив... Говорих с Емо Димитров, психолог в Суходол по фейсбук. Той ми предложи да си направя изискващите се изследвания и да се впиша в Регистъра на чакащите. Отговорих му, че ще се справя сам. Но си беше заблуда от моя страна. И сега отново съм в болницата. В програмата „Минесота".
П. Г. 15.06.2020 г.
