Изневерих на съпруга си и естествено той разбра – пак бях твърде пи­яна, за да мисля и да разсъждавам.

     Да не говоря какво причиних на дванадесетгодишния си син, който през десет години от живота си ме е виждал само пияна или пиеща.

     Не бях виждала майка си две години и когато се прибра от чужбина, аз се напих на вечерята дадена в нейна чест и с брат ми се сбихме.

     Откъснах се и се отделих от всеки, който смяташе, че пия повече от колкото трябва и който пречеше на пиенето ми.

     Два пъти правих опит да се самоубия, защото не можех да живея вече така – хората просто не ме разбираха.

     Беше ми много трудно да се призная за алкохолик, защото първо ме беше много срам, след това чувствах огромна несигурност. Живях дълго време със заблудата, че аз нямам проблем с алкохола. Сърдех се на прияте­ли, когато ми казваха, че прекалавям по някакъв начин с употребата му и сеизолирвах от тези хора. Трябваше много време да мине и да стигна до теж­ки ситуации, които да ме накарат да се замисля, а илюзията, че съм като всички хора, бе огромна. Не определях себе си като алкохолик. Правила съм адски много опити да пия контролирано като другите хора. Смeнях един вид алкохол с друг, сменях заведенията, опитвах пред хората да пия контролирано, но винаги прибирайки се вкъщи, зад стените на дома си вадех бутилка бира и си пиех сама, без дори да си давам сметка, че продължа­вах, имайки нужда и гонена от жаждата. Мислех, че след като съм излязла от кръчмата и съм спряла навреме, за да не се изложа пред хората, е достатъчно и никога не си давах сметка, че това продължаваше. Правих опити да не пия, които на третия ден естествено се проваляха. Обещанията и клетвите, които съм давала, са стотици хиляди. Смятах останалите за ненормални и определях собственото си поведение като нормално. Много се ядосвах, когато някой ми кажеше, че начинът ми на живот не е нормален.

     Често съм си задавала въпроса: Защо посягам към алкохола, след като знам последиците от него? Защото трябваше да притъпя огромната болка. Сядах с намерение да изпия едно питие, но жаждата бе на по-високо стъпало от мен. Безсилна съм да се боря срещу алкохола, защото по­лудявам, налагайки си волята. Тогава вътрешното ми напрежение взема своя връх. След първата чаша всичко вече е замъглено и притъпено и умът ми се води само от мисълта за жаждата и за това, че колкото повече пия, толкова повече ми олеква и не чувствам болка. За какво си мисля, докато пия ли?! Това е интересен въпрос, защото моята главица винаги работи в посока как съм най-самотният човек на света, как никога не съм имала късмет в нищо, как бог се е отрекъл от мен, когато съм се родила, и как заслужавам да си пийна едно, за да забравя. Смятах, че това е единственият възможен начин, по който мога да оцелявам...

     Сега знам, че алкохолизмът е болест – трисъставна болест – на ума, тялото и душата. Не само тялото на алкохолика е увредено, но и неговият ум. Днес знам, че алкохолизмът не се лекува, но на много от нас е даден шанс да се възстановим. Този шанс аз получих чрез Анонимни Алкохолици. Всекиден за мен е отстрочка и аз знам, че трябва да изпълнявам прости действия, за да остана трезва. Анонимни Алкохолици имат програма, изградена на духовна и алтруистична основа. Алкохолизмът е болест като всяка една и ако бях болна от рак, щеше да трябва някак да се науча да живея с тази болест, така приех и болестта си алкохолизъм. Ден след ден сега се уча как да живея. Ден след ден, благодарение на програмата на АА съм жива, здрава, семейството ми се възстановява, защото алкохолизмът заразява и помита всичко около себе си. Алкохолизмът унищожава живота ни, семействата ни, изгубваме себе си и човешкия си облик.

     Мисля, че не можем да се борим с алкохола, защото тази борба отдавна сме я изгубили. Аз не успях, алкохолът се оказа мой господар и аз бях победена и съм победена от него. Ако имам воля за други неща, то волята ми спрямо алкохола е отслабена. Ако разчитам, че ще победя в тази борба, то рано или късно ще се запия отново. Ако ден след ден не изпълнявам някои прости неща от програмата на АА, то няма значение от колко време не съм пила. Днес знам, че разликата между мен и онзи, ровещ в кофата за боклук, или просяк миришещ на алкохол, е една глътка.